Прекален светец...
Интересно ще да им е било на хората, живели преди ерата Фейсбук. Тогава спортът "зяпане през дуварите" правел животa интересен. Тъй де, виждаш го в цялото му разнообразие - пране всякакво - от бабини гащи до прашки, разхвърляни дворове, тук таме някой прави любов, тук там трещи кавга и лобут. Реалити отвсякъде.
Сега спортът е замрял и се практикува от населението в третата, четвъртата, че и петата възраст.
А виртуалната му трансформация е далеч по-скучна - "зяпане по стени". Скука! Скукаааа!
Повсеместно, с малки изключения, всички си простираме само парадните гащи. И да искаме да измъкнем някоя кирлива риза, то тя няма да е от простира на Фейс стената, а ще е плод на филми в главата на гащо- или ризотърсача.
Тук във Фейсбук би билo рай, ако целият този позитивизъм наистина е верен за онзи, който го декларира - 100 % от случаите. Ама ми е малко съмнително да е така - щото в душата човешка не винаги е розово, някой път е и бозаво. Не й се ще да казва всеки ден позитивни слова, които не чувства. И що го правим? Да сме херувимски добри с крилата на гърба, ама ако видим сянката си, дали няма да видим опашка там? И точно тази опашка в анонимните форуми пък избива в нещо рогато и зъбато. Мдаа, снимката задължава и ограничава. Да бъдем истински... Не харесвам садизма, който се лее във форумите, но все си мисля, че ако не винаги простираме парадните гащи тука във Фейса, а и пускаме по някоя дрипа за нас, макар да не е за пред хората, както се вика, и навън в реалитито, и в анонимността на форуми и чатове ще сме малко по-добри. И по-истински. Така ангелът ни няма да е с дяволска опашка. Щото от време на време ще отстъпва място на малкия дявол в нас. И ще си съжителстват мирно и кротко. И дяволът няма да е толкова черен, нито ангелът - толкова бял.
P.S. Иначе вечно добрият човек не осъзнава, че от много доброта на отсрещния му става "байгън", както казват по на юг от България, щото покрай един такъв човек се чувстваш и лош, и виновен, и виновен, и лош. А и добротата освен да твори добро, може да твори манипулации, ако само е комуфлаж. Комуфлаж, който е уж за прикритие пред другите, но май става и за прикритие от самите себе си. Но някой ден идва Видовден, когато всичко се види - и да не сме изненадани. Най-вече от самите себе си. То и в пресата все четем в криминалните хроники:"Беше един такъв добър, кротък човечец, да му се ненадяваш какви неща натвори." Но... опазил ни Бог. И най-вече - опазил ни от собствената ни преиграна доброта. А и идеята на така нареченото позитивно мислене не е в реденето на позитивни мантри, а в осъзнаването на енергията, която стои зад всяко наше слово. И в преработването й. Позитивното не е това да дуднем позитивни думички, а да кажем "да" на всичко в нас. За да стане податливо то на промяна.
И тогава нека бъде позитивно. И на слово, и на дело. Ръка за ръка с осъзнаването ни. Че нито сме бели, нито сме черни. А сме всички нюанси между тези два цвята. И денят да е добър! И шарен! И цветен! Пълен с цветни и истински хора! Не с пожелателни образи!
Нали народът е казал: "Прекален светец и Богу не е драг."
К.С.
Няма коментари:
Публикуване на коментар