сряда, 21 март 2012 г.

Приказка за паниката



Приказка за паниката

            Много отдавна, когато бог Пан се родил, майка му, нимфата Дриопа, като го погледнала, хукнала да бяга. Защото той се родил с кози нозе, рога и дълга брада. Но баща му, Хермес, се зарадвал на раждането на сина си, взел го на ръце и го отнесъл на Олимп. Всички богове се зарадвали на раждането на Пан и се смеели, като го гледали. Пан не останал да живее на Олимп и отишъл в сенчестите гори, в планините. Там той пасял стада, свирейки на звучна сиринга. Щом нимфите чуели чудните звуци от свирката на Пан, тичали на тълпи към него, обкръжавали го и скоро се залюлявал радостен танц. Весело лудували нимфите и сатирите, заедно с палавия козлоног Пан. Когато настанело жарко пладне, Пан се оттеглял в най-гъстите гори или в прохладна пещера и там си почивал. Опасно било да се безпокои Пан тогава. Той бързо се ядосвал и можел в гнева си да изпрати на човека тежък, потискащ сън; можел да се появи неочаквано и да изплаши обезпокоилия го пътник. Най-подир можел да изпрати панически страх и човек да се хвърли да бяга, без да гледа пътя, през гори и планини, по ръба на пропасти, и да не види, че при това бягство всеки миг го грози гибел. Понякога Пан внушавал на цели войски подобен страх и ги обръщал в бягство. Но ако не бил разгневен, той бил милостив и добродушен. Пан закрилял стадата на хората, участвал във веселбите и танците на менадите и бил чест спътник на бога на виното Дионис.

            Минавали много години, бог Пан се сдобил с многолюдна челяд. Роили се панове и панчета ... Та чак до днешни дни.
            Е, понеже днес една свирка не може да се чуе толкова далече панчетата и пановете, наследници на бог Пан, се заселили в една кутия, наречена телевизор, която ги показвала ежечасно, надлъж и нашир по земята, до най-затънтените кътчета на света. И вече не били с кози нозе, рога и дълга брада, като пра-пра-дядо си... Появявали се те от кутията хубави, нагласени и натъкмени. Някои от тях с по две - три дипломи в джоба...
Я като някой мастит диетолог, който тръбял, че ако се яде месо може да се хване луда крава; или че може да се затлъстее. Или като специалист говорел същите страшни неща, само че... за зеленчуците. Казвал той, че били пълни с нитрати. Всъщност нямало значение какво се яде, в крайна сметка можело да се хване рак или нещо такова, страшно!
Ново панче изскачало от кутията, отново като специалист и предупреждавало, че може би идва пандемия – я от птичи, я от свински грип, страшен такъв, който ходел само по хората. Затова трябвало хората да слагат превръзки на устата.
Един по-сериозен пан пък се появявал и казвал, че ако прави любов, човек може да хване СПИН, а ако не прави - я рак на гениталиите ще го докопа, я да си докара ранна менопауза.
Панът, специалист по водата, тръбял: „Изворна вода или минерална, никога чешмяна!” Щото от нея пак се хваща рак, че вътре има... Пригласяли му братовчедите – „Ааа, ама от минералната може да се калцираш!”
Пан-астролог, видял земетресение, изкарал цял един град да спи на палатки...
Друга панка, като загрижена говорителка, съобщавала: „Сезонът на кърлежите дойде! Зачестиха случаите на лаймска болест.” Е, не е рак, ама е страшно!
Пановете и панчетата на козметичната идустрия препоръчвали: ”Не ходете по слънцето. Отново има опасност от рак. Този път на кожата.” Но можело да се размине, ако си купят десетина туби от слънцепредпазен лосион.
И така, вечер след вечер, панове, панки и панчета дружно предупреждавали хората, които гледали втренчено в кутията – за болести, земетресения, за криза и лъчения, за опасност от всякакви извращения.
           
            Един ден старият бог Пан решил да се поразходи и да види какво правят неговите наследници. И се хванал за главата! Хората били толкова втресени, че не смеели да мръднат. Страхували се те, че да се живее е вредно за здравето! Били оставили животът да минава покрай тях... И помен нямало от Дионисиевите празници, от безгрижието на неговото време.
            Ядосал се бог Пан. Натикал всички панове, панки и панчета в кутията. Затворил я той. И оставил една панка, която се наричала паническа болест, да ходи само по тези, които не умеели да се наслаждават на живота.
            Но,... за нея ще стане дума в една друга приказка.

Публикувано във в-к "Марица", 2009 г.
К.Станилова

Няма коментари:

Публикуване на коментар