Приказка за паниката
Много
отдавна, когато бог Пан се родил, майка му, нимфата Дриопа, като го погледнала,
хукнала да бяга. Защото той се родил с кози нозе, рога и дълга брада. Но баща
му, Хермес, се зарадвал на раждането на сина си, взел го на ръце и го отнесъл
на Олимп. Всички богове се зарадвали на раждането на Пан и се смеели, като го
гледали. Пан не останал да живее на Олимп и отишъл в сенчестите гори, в
планините. Там той пасял стада, свирейки на звучна сиринга. Щом нимфите чуели
чудните звуци от свирката на Пан, тичали на тълпи към него, обкръжавали го и
скоро се залюлявал радостен танц. Весело лудували нимфите и сатирите, заедно с
палавия козлоног Пан. Когато настанело жарко пладне, Пан се оттеглял в
най-гъстите гори или в прохладна пещера и там си почивал. Опасно било да се
безпокои Пан тогава. Той бързо се ядосвал и можел в гнева си да изпрати на
човека тежък, потискащ сън; можел да се появи неочаквано и да изплаши
обезпокоилия го пътник. Най-подир можел да изпрати панически страх и човек да
се хвърли да бяга, без да гледа пътя, през гори и планини, по ръба на пропасти,
и да не види, че при това бягство всеки миг го грози гибел. Понякога Пан
внушавал на цели войски подобен страх и ги обръщал в бягство. Но ако не бил
разгневен, той бил милостив и добродушен. Пан закрилял стадата на хората,
участвал във веселбите и танците на менадите и бил чест спътник на бога на
виното Дионис.
Минавали
много години, бог Пан се сдобил с многолюдна челяд. Роили се панове и панчета
... Та чак до днешни дни.
Е,
понеже днес една свирка не може да се чуе толкова далече панчетата и пановете,
наследници на бог Пан, се заселили в една кутия, наречена телевизор, която ги показвала ежечасно, надлъж
и нашир по земята, до най-затънтените кътчета на света. И вече не били с кози
нозе, рога и дълга брада, като пра-пра-дядо си... Появявали се те от кутията хубави,
нагласени и натъкмени. Някои от тях с по две - три дипломи в джоба...
Я като някой мастит диетолог,
който тръбял, че ако се яде месо може да се хване луда крава; или че може да се
затлъстее. Или като специалист говорел същите страшни неща, само че... за
зеленчуците. Казвал той, че били пълни с нитрати. Всъщност нямало значение
какво се яде, в крайна сметка можело да се хване рак или нещо такова, страшно!
Ново панче изскачало от кутията, отново
като специалист и предупреждавало, че може би идва пандемия – я от птичи, я от
свински грип, страшен такъв, който ходел само по хората. Затова трябвало хората
да слагат превръзки на устата.
Един по-сериозен пан пък се
появявал и казвал, че ако прави любов, човек може да хване СПИН, а ако не прави
- я рак на гениталиите ще го докопа, я да си докара ранна менопауза.
Панът, специалист по водата,
тръбял: „Изворна вода или минерална, никога чешмяна!” Щото от нея пак се хваща
рак, че вътре има... Пригласяли му братовчедите – „Ааа, ама от минералната
може да се калцираш!”
Пан-астролог, видял земетресение, изкарал цял един град да спи на палатки...
Друга панка, като загрижена
говорителка, съобщавала: „Сезонът на кърлежите дойде! Зачестиха случаите на
лаймска болест.” Е, не е рак, ама е страшно!
Пановете и панчетата на
козметичната идустрия препоръчвали: ”Не ходете по слънцето. Отново има опасност
от рак. Този път на кожата.” Но можело да се размине, ако си купят десетина
туби от слънцепредпазен лосион.
И така, вечер след вечер, панове,
панки и панчета дружно предупреждавали хората, които гледали втренчено в кутията
– за болести, земетресения, за криза и лъчения, за опасност от всякакви
извращения.
Един
ден старият бог Пан решил да се поразходи и да види какво правят неговите
наследници. И се хванал за главата! Хората били толкова втресени, че не смеели
да мръднат. Страхували се те, че да се живее е вредно за здравето! Били
оставили животът да минава покрай тях... И помен нямало от Дионисиевите
празници, от безгрижието на неговото време.
Ядосал
се бог Пан. Натикал всички панове, панки и панчета в кутията. Затворил я той. И
оставил една панка, която се наричала паническа болест, да ходи само по тези,
които не умеели да се наслаждават на живота.
Но,... за нея ще стане дума в една друга приказка.
Публикувано във в-к "Марица", 2009 г.
К.Станилова
Няма коментари:
Публикуване на коментар