четвъртък, 30 декември 2010 г.

ЦЕНАТА НА УСПЕХА -Публикуванa в бр.1 от декември, 2010 в списание Business Lady Magazine

„Трябва да успея на ВСЯКА цена!” Дълго време си  повтарях тази фраза като мантра. Е, успявах. На всякакви цени. С цената на здравето си. На френетичното задъхване по стълбите на тази или онази сграда. На собствената ми слепота за красотата на пролетта или шаренията и спокойствието на есента. На загубените безвъзвратно моменти да бъда с важните за мен хора. На собствената ми глухота да чуя как измъчената ми Душа стисната за шията едвам процежда „Умирам.”  А Егото ми отсичаше: „Не умираш! „  И гордо си плащаше цените. За да получи потупване по рамото от случайни хора: „Браво! Колко си оПРАВНА!”
Случваше се да си позволя да се усетя как Душицата ми е на предела на силите си. И несигурно да се  пооплача на глас. Сякаш очаквах някой друг да свали торбите, които сама бях нарамила. Тогава все се намираше кой да потвърди и да нахрани мислещото-се-тогава-за всеможещо Его, че Може, че ще се сПРАВИ.  Откакто се помнех тези утвърждения галеха ушите ми, че аз съм по-, че аз съм най- в сравнение с някакви, които не се сПРАВЯТ. Дори не ми е хрумвало да подлагам на съмнение, че и онзи, който не прави, може би прави най-доброто, на което е способен в момента. Че може би се обича повече от мен, позволявайки си да бъде средна ръка, т.е. като всички.
Там и тогава възприемех собствените си нагласи за ПРАВЕНЕТО и НЕПРАВЕНЕТО като добри, само защото отговаряха на общоприетата нагласа на западния тип общество-каквото сме ние- че човек е това, което ПРАВИ. Несъзнавайки, че правенето е извън нас, че всичко, което е резултат на правенето е несигурно, нестабилно. Че един ден статута, към който се стремим може да го няма.Че ако замерваме стойността си с онова, което сме направили, лесно можем да рухнем, когато тези външни ориентири се сринат.
В обществото, в което живеем се цени настъпателността, активността, правенето. Т.е. всичко, което е проявление на мъжката енергия. Отхвърля се всичко, що е меко, отстъпващо, пасивно.Т.е. всичко, което е проявление на женската енергия.
Народът ни е казал: „Залудо работи, залудо не стой.” И аз , закърмена с идеята, залудо работех работа заради самата работа. Бях втренчена в успеха заради самия успех. С неприязън гледах на всеки, който беше нехаен и от време на време ленив и пасивен. Мдаа, активността създава усещане за контрол над хора и събития. Активността стимулира  пътуването в света и търсенето на успех  и резултатност навън. Но често е начин да избягаме от пътуването навътре в себе си. Начин да избягаме от срещата с истинското ни Аз, което може да се окаже и уплашено, и уморено, и несправящо се. Наред с онзи имидж, който се стремим да представим на света и себе си, че сме само и единствено СПРАВЯЩИ се. Активността създава усещане за резултатност в унисон с общо одобряваната нагласа за правене и трудолюбие. Но...всичко доведено до крайност създава дисбаланс. Активността не може без пасивността. Мъжкото без женското. Денят без нощта. Огънят без водата. Будното без спящото.
На мен ми трябваха почти 30 години да разбера, че напъните да се правят и оправят нещата, могат да натворят големи бъркотии. Когато един ден, вървейки в парка след две осемгодишни деца, чух едното да казва: „Остави го да отлежи малко. После ще го видиш по друг начин.Сега нищо не прави.” Не можех да повярвам. Едно малко дете беше в допир с идеята за временното нищоправене, а аз тепърва я откривах. Всъщност, ние се раждаме с това изначално знание. Но растейки,  светът на възрастните ни заразява с идеите за успеха и правенето като гаранция за приемане и обичане, отдалечавайки ни от детската лежерност в отношението ни към нас самите и към живота. Правим, оправяме, действаме, гоним, всеки ден сме герои в собствения си филм от типа „Умирай Трудно” 1, 2, 5 и т.н.,  съвсем забравили да живеем в унисон със собствените си лимити. Докато един ден някакво събитие, което е цената на успеха: болест, срив, самота обърне колата. И проумееем един закон за парадокса на успеха. Че, ако искаме нещо, трябва да се освободим от свръхнапъването да го получим. Да намалим темпото. За да стигнем по-бързо до целта. „Бързай бавно!” са казали древните гърци. Но не като съвет в буквалния смисъл на това послание, а като напомняне, че бързането често ни забавя. Уважението към естествените ритми в протичането на нещата, е уважение и към нас самите и е форма на самообичане. Че едно нещо може да се постигне с напъни и задъхване. Или със свирукане по пътя към целта, правейки малки спирки  за отдих. Ориентирането ни само и единствено към целта, насочва погледа ни към бъдещето, а с това забързва темпото на нашето Сега. Докато ориентирането ни към пътуването, сменя фокуса към настоящето. Мести акцента от правенето към съществуването. От бързото към бавното. Но не по-малко резултатното.
И тогава мерило за успеха не е колко сме направили или ще направим, а как се чувстваме в душата и тялото си тук и сега.
Днес за мен успехът не е „на всяка цена”. Той е на цената, която съм готова да платя. Без да ощетявам себе си в един или друг аспект. Защото щом се чувствам добре, значи съм цялостна. Както справяща се. Така и понякога несправяща се. И правеща. И нищоправеща. Приела, че успехът лежи във всеки провал. И провалът във всеки успех. Радвам се, когато съм в цикъла на успеха. Отворена съм за нещата, които идват при мен, обгрижвам ги, поливам ги до тяхното процъфтяване. А когато прецъфтят, приемам, че съм в цикъла на разпад и провал. Оставям ги да си идат, за да се отвори място за нови неща. И все повече си позволявам да Нищоправя. Телефонът звъни. Една приятелка пита:”Какво ще правиш в неделя?” „Как какво? Неделя е ден за нищоправене.” Неделя- произлиза от старобългарския глагол „Не дЯлати”. В превод „Не правя”
К.С.


!!!

ПРОГРАМА  „РЕСТАРТ”
Една различна лятна ваканция в Родопите.

7-дневен празник на сетивата с акценти " Храната на тялото и душата."
Една програма,чрез която:
- Ще възстановите напълно натрупаното през годината напрежение в тялото, ума и душата.
-Ще събудите любопитството към себе си и света.
-Ще се научите да разпознавате и търсите здравословната духовна и материална и храна.
-Ще се научите да прилагате с малки усилия начини на хранене и живеене, които водят до поддържане на идеалното за вас тегло, а за онези,които желаят ще започнат да намаляване на теглото без йо-йо ефект.
Уникалността на програмата включва усилията на психотерапевт, холистичен диетолог, йога инструктор, масажист.


събота, 13 ноември 2010 г.

БЛАГОДАРЯ

Благодаря ти, Господи, за всички хубави моменти и хора, с които ме срещаш през последните години. Благодаря ти, че ме обичаш, и ми пращаш както хора, които да ми подсилват крилата, така и хора, които да ми режат крилата-хора, които да ме обичат, и хора, които да ме мразят.
Благодаря ти, че си ми дал и сила, и слабост. И способност да обичам този прекрасен ЖИВОТ!

На снимката един от тези моменти и едни от тези хора: Мади, Искра и Аксиния-29.10.2010 г. Виена, кафето под къщата на Фройд. 12ти Конгрес по телесно-ориентирана терапия



!!!

ПРОГРАМА  „РЕСТАРТ”
Една различна лятна ваканция в Родопите.

7-дневен празник на сетивата с акценти " Храната на тялото и душата."
Една програма,чрез която:
- Ще възстановите напълно натрупаното през годината напрежение в тялото, ума и душата.
-Ще събудите любопитството към себе си и света.
-Ще се научите да разпознавате и търсите здравословната духовна и материална и храна.
-Ще се научите да прилагате с малки усилия начини на хранене и живеене, които водят до поддържане на идеалното за вас тегло, а за онези,които желаят ще започнат да намаляване на теглото без йо-йо ефект.
Уникалността на програмата включва усилията на психотерапевт, холистичен диетолог, йога инструктор, масажист.








петък, 12 ноември 2010 г.

ДА ОБИЧАШ НА ИНАТ

Размисли върху Синдрома на Стереотипното* мислене в български вариант

NB! Четенето на по-долния текст е противопоказно за хора с изявена липса на чувство за хумор, както и на здрава доза самокритичност
*Справка с Тълковния речник – Стереотип: фиксирана идея или нагласа, че определени хора имат определени качества, поради това, че принадлежат на дадена расова, социална, полова и др. група
Да си хейтър (от англ ез. hate-мразя) е нагласа, която придобива епидемични размери напоследък. Да мразиш някого по класов, кастов, полов, национален и прочеее признак е удобно. Удобно е да насочиш негативизма си към цяла група. Да мразиш на килограм. Ама, я да видим дали сме толкова ербап, ако трябва да се изправим лице в лице с един човек в реалното си ежедневие и да му кажем „Мразя те” или „Дразниш ме”. Ей така, щото олицетворява нещо, което може да се окаже и наш проблем. Ама какво е това нещо? Всеки си знае. Или не знае.
А що ли ни трябва да знаем? По-е лесно да мразим. Другите. И най-добре да отричаме цели групи.
През Соца мразехме американците. Щото пиеха Кока Кола. И станиолчетата на дъвките им бяха по-шарени.А ние имахме само лимонада „Ехо” и бонбони Сен-сен, например.
Сега мразим руснаците. Щото са ни освободили. Без да ни питат. И са ни развалили рахата на жертви. Турците-щото прадядовците им били стратегически по-силни и покорили една разпадаща се държава, докато нашите прадядовци не искали да се минат, че ще имат един цар. Всяка жаба искала да управлява собствен гьол.
Мразим просяците. Щото нищо нямали за губене. И не им се налага данък „спане под стълбите” да плащат.
Мразим и богатите. Щото на тях им се е отворил парашута. А докато раздавали парашутите, последният парашут точно преди нас е свършил. Да, ама поне сме доволни, че и богатите също плачат.
Мразим и докторите и всякакви там помагащи професии. Щото роднините им не се налага да чакат Бърза помощ. Ама нали ги знаем-и те имат проблеми, колкото искаш. Какво като се правят на спасители.
Мразим и учителите. Щото били хахави. А и техните деца все ненаучени ходят. Така де, обущарят ходи бос.
Мразим блондинките. Щото по-ловят око. Да, ама са тъпи. И като им кажеш „Викни асансьора!”, те викат „Асансьореееее!”
Мразим и клюкарките и злобарите. Нищо, че всеки ден си клюкарим на ум, не одобрявайки този или онзи. Какво като не го правим с комшийката.
Мразим и брюнетките. Щото били умни и пробивни. Е, какво от това. Стоят си, завалийкитe, самотни и в дългите нощи измисляли вицове за блондинки.
Мразим де кого сварим-мъжете-щотооо...., жените-щотооо...., циганите-щото.......и май не останаха групи, които да не мразим.
А! И в последния си жизнен път ще намерим повод да намразим и гробарите. Щото те остават отгоре, а ние сме отдолу. И което е вече прекалено. Жито на аванта ядат всеки ден.

В този ред на мисли ми иде да питам. Питам, дали като обобщаваме, като презираме, като стоим с чувство на превъзходство над това или онова, дали изобщо се питаме, че да презираме е начинът на страхливите да покрият страхове и лимити. И още се питам. Всички ли в тези и други мразени групи са за мразене и презиране? Няма ли един-двама, които да стават за обичане. Ей така! На инат! За баланс на толкова омраза! Да, ама за да обичаме, се искат "топки". И енергия, която от мразене да се насочи към обичане.

P.S. Случка с Ванга
Една жена болна от кървяща язва отишла при Ванга да пита дали ще спре теглото й някога. Ванга отговорила: „Ще се излекуваш, когато спреш да ядеш месо.” Жената възкликнала”Как така, че аз съм вегетарианка!”, „ Имам предвид да спреш да ядеш човешко месо”, казала Ванга. Жената ужасена и възмутена скокнала. Ванга прадължила, „Като спреш да”ядеш” хората на ум, ще спреш „да ядеш” и себе си. И не само. И да се опиташ да ги обикнеш, такива каквито са. И себе си-такава, каквато си. Любовта е велико лекарство”

К.Станилова,
Публикувано във в-к "Марица"

четвъртък, 17 юни 2010 г.

ЛЮБОВТА Е ЗАЕДНОСТ, В КОЯТО ДВАМАТА СПОДЕЛЯТ СВОЯТА СВОБОДА




От 08.06.2010 до 12.06.2010 година в страната ни гостува световноизвестният аржентински писател и психотерапевт Хорхе Букай. Гостуването му бе по покана на фестивала „ Пловдив чете”. Хорхе Букай се срещна със свои почитатели в София, Пловдив и Стара Загора. „Нито един човек няма да остане без автограф.”Уверяваха организаторите хората, които се редяха на километрични опашки, за да се срещнат с любимия автор.
Благодаря на шанса, който ми даде поканата от страна на Мадлен Алгафари, да прекарам два дни в официална и неофициална обстановка не само с писателя и терапевта, но и с човека Хорхе. А той се оказа веселяк, с особено чувство за хумор и самоирония, човек, който обича танците, операта и добрата кухня. Истински бонвиван.
Книгите на Хорхе са преведени на повече от 20 езика и навсякъде се посрещат с огромен интерес. Но според него никога не е подписвал толкова много книги наведнъж така както в България. На какво се дължи това? Дали защото българинът е закърмен с приказките, а точно притчите на Хорхе разказват за сериозните неща в живота по един простичък и достъпен начин? Дали защото българинът винаги чака месията от чужбина, който да го вдъхнови, да излекува раните му, да му даде надежда. В един от разговорите стана дума, че когато имаме проблем, сме склонни да търсим причините извън нас и съвети извън нас, сякаш търсим някой друг да ни поеме отговорността за проблемите ни. И ако не сме осъзнати, ни остава само да се мислим за най-нещастната нация, да се депресираме и да се оплакваме от съдбата. По думите на Хорхе доста нации се мислят за най-нещастните на света, нали трябва в нещо да са най- и да са първи.Па макар и в лошото. В този ред на мисли, дали пък огромният интерес на българите към книгите на Хорхе не е продиктуван от търсенето на едни нови стойности и потребности в резултат на икономическите сривове? Хората стояха на опашка пред книжарниците и чакаха автографи, но и се запознаваха, говореха за литература и други ежедневни неща. Разбира се ще има хора, на които книгите на Букай, няма да допаднат, но фактът , че българинът търси духовна храна и книжарниците стават отново средища на духовен обмен след период на застой и преекспонирана важност на материалното консуматорство. Истината е, че Хорхе поднася синтезираната духовна мъдрост без да размахва пръст поучително. За себе си той каза „Аз не съм мъдър, само казвам мъдри неща, събрани от фолклора на различни народи” А на друго място сподели: „Струва си човек да слуша както онези, които знаят повече, така също и онези, които не знаят повече от него.”
Макар че книгите му са преведени на много езици, преди време открих, че няма преведени издания в САЩ, любопитството ми бе задоволено и на въпросът „Защо?” Хорхе разказа следното. За да бъде издадена една книга на чужд автор в САЩ, е нужно той да участва в предавания по електронните медии с цел PR. След едно предаване, агентите не одобрили не -американския му изказ-всичките му изречения започвали със следното: „Може би..”, „Аз вярвам...”, „Не мога да бъда сигурен...”, а за да бъде сключен договорът е било нужно да казва „АЗ знам”, „Правете това и това, защото Аз го казвам.” Оказало се , че в страната на неограничените възможности, човек има ограничени възможности да бъде себе си, а за Хорхе това е да имаш съмнение в единствената правилна гледна точка, и да знаеш, че няма абсолютна истина. Хорхе отказал. По този повод разказа шега за един американец, който изпуснал 20 доларова банкнота в тоалетната и решил, че за 20 долара няма да си цапа ръцете, за да я вади. Но след дълги колебания, нали били пари все пак, извадил нова 20 доларова банкнота и я хвърлил при другата. За 40 долара си струвало да бръкне там. Но с присъщия си хумор Хорхе добави, „това, че аз не съм бръкнал, не значи, че е правилно, то беше правилно за мен.”
Основна тема на лекцията в Пловдив беше темата за любовта. Да обичаш някой с отворени очи е да го обичаш само защото той съществува такъв какъвто е, казва Хорхе. И като пример казва следното: „ Представете си, че имате внук, който идва от време на време в къщата ви, докосва вещи, събаря ги, чупи, пуска боклуци, тръшка се на пода, нарича ви „глупак” и вие го обичате. И когато в пристъп на гняв той ви кресне „Не те обичам.”, вие го прегръщате и му казвате:”Не се тревожи. Аз ще те обичам каквото и да става.”
Доста хора прекарват живота си в търсене на правилната половинка. „Аз не искам да съм половинка. Зрелите хора се срещат в целостта си. Не искам да съм половин портокал, искам да съм цял портокал и да срещна друг цял плод , с който да смесим соковете си.”

По нататък в лекцията си Хорхе сравни една връзка с трикрака масичка, върху която двойката поставя общия си проект-това може да е обща гледна точка, общи неща, на които се смее, общо време за разговори или забавление и т.н. Тази масичка има три крака, наречени: Любов, Привличане, Доверие. Ако един от краката се счупи, масичката пада. Да се влюбиш не е същото като да обичаш – това са две различни неща. Да се влюбиш е въпрос на страст, а да обичаш – това е емоция, чувство. Чувствата и страстите за различни неща. Книгите и науката казват, че страстта е много силно нещо. Ако искаш да покажеш какво е страст може би ето така ще онагледиш – има интензивност, впечатляване и наистина нещо, което те докосва, което те трогва отвътре. Ако сравниш влюбването с обичането, ще осъзнаеш, че обичането не е интензивно. Обичането има дълбочина. И ако се налага да избереш едното от тези две неща, очевидно всеки един от нас би предпочел интензивното. Ето защо, когато премине влюбването, което може да трае от 5 часа до 6-9 месеца, почваме да търсим нов партньор или се чувстваме разочаровани. Доверие е ,когато вярвам, че всичко, което казва другият е истина и да приема, когато той или тя каже: „Не искам да ти кажа.”Това не е лъжа, това е правото на другия да има лично пространство. Привличането предизвиква наслада да виждаш другия, да дишаш общ въздух с него. И любовта, и доверието имат памет и могат да бъдат възстановени при двойки, които са в криза, единствено привличането страда от амнезия, то не може да бъде възстановено на база минали спомени. То винаги е въз основа на това, което другият излъчва към теб сега. Лошата новина е, че не може да се направи нищо, ако другият не ни привлича. То не зависи от нас, зависи от това, което другият прави или излъчва, за да бъде привлекателен за нас всеки един момент от настоящето.
Да си в двойка може да се окаже най-ужасното и най-прекрасното нещо на света. Двойката ще е най-лошото нещо, ако искате от другия да ви спасява, да запълва празнините ви, да ви излекува от скуката и липсата на смисъл. Ние обичаме човека, който идва при нас и казва: “Оу, преди да се запозная с теб животът ми беше в руини, беше истинско бедствие. Ходех от легло в легло, от прегръдки в прегръдки, търсейки кой знае какво. И всеки ден страдах в онзи живот. Сега обаче се запознах с теб и вече всичко ми е ясно, всичко е хубаво и се чувствам в рая.” Това ни харесва, нали? Но не го очаквайте. Пожелавам ви да намерите човек, който ви казва така: “Преди да се запозная с теб животът ми беше чудесен. Бях щастлив преди да се запознаем, наистина си харесвах живота преди да те срещна. Бях в рая преди да се срещна с теб. Сега… е още по-добре!” Ето от това имаме нужда.
Двойката може да се окаже и най-прекрасното нещо, ако видиш, че другият е там да те научи на неща за теб самия, да имаш шанса да растеш с най-доброто огледало –очите на другия-за слепите ти петна. Затова щастливи са двойките, които се обичат с отворени очи. И ако се върнем с примера за трикраката масичка, нейните три крака-Любов, Доверие и Привличане, трябва да стъпват на здрав под, наречен Свобода. Според Букай Любов е да работиш за свободата на другия, дори това да не включва теб.
И ето една от притчите на Хорхе Букай : Разказва се една древна история за двама индианци. Те отиват при великия вожд на племето. Те са младеж и девойка, и казват на вожда „Ние се обичаме! Искаме да ни дадеш благословия или каквото трябва, за да може нашата любов да трае вечно”. Вождът им казва „Хубаво, ще ви кажа какво да правите. Елате с мен горе в планината и ми донесете два орела пък после ще видим”. Двамата тръгват в различни посоки и всеки от тях донася по един орел. Вождът им казал „Вземете сега и завържете крачетата на орлите”, те ги вързали. „Хайде сега, хвърлете ги да летят”. Двамата хвърлят орлите, но те не могат да полетят, защото крачетата им са вързани. Падат на земята и започват да се кълват един друг, за да се отърват от това, за което са вързани. Вождът казва „Добре. Сега скъсайте връвчицата”. Те я срязват и хвърлят двата орела във въздуха. Те политат, започват да летят в кръгове и заедно отлитат към планината. И вождът казва „Ето това е тайната – ако сте завързани един за друг никога няма да полетите. Можете да летите заедно, обаче не се връзвайте. Ако го направите, никога няма да изпитате щастие”
Публикувано във в-к "Хасковска Марица"





!!!

ПРОГРАМА  „РЕСТАРТ”
Една различна лятна ваканция в Родопите.

7-дневен празник на сетивата с акценти " Храната на тялото и душата."
Една програма,чрез която:
- Ще възстановите напълно натрупаното през годината напрежение в тялото, ума и душата.
-Ще събудите любопитството към себе си и света.
-Ще се научите да разпознавате и търсите здравословната духовна и материална и храна.
-Ще се научите да прилагате с малки усилия начини на хранене и живеене, които водят до поддържане на идеалното за вас тегло, а за онези,които желаят ще започнат да намаляване на теглото без йо-йо ефект.
Уникалността на програмата включва усилията на психотерапевт, холистичен диетолог, йога инструктор, масажист.








четвъртък, 8 април 2010 г.

08.04.2010


Днес се събудих със страхотна мисъл, връщайки лентата назад до 20те си години."АЗ СЪМ ЕДИН ЩАСТЛИВ ЧОВЕК-ВИНАГИ СЪМ ПРАВИЛА,ТОВА,КОЕТО ИСКАМ!" И усещането е невероятно - независимо , че има неща, които нямам, и искам да ги имам. Липсите ме движат!Но онова, което винаги съм имала е ВРЪЗКАТА МИ СЪС СЕБЕ СИ!

сряда, 31 март 2010 г.

Миналия ден се присъединих към една Фейсбук група В ХАСКОВО КИНО НЯМА, НО ФИЛМИ МНОГО и се заразмислих за филмите, които са  в главите на всеки един от нас, и за филмите, които разиграваме ежедневно, без значение къде живеем - в малък или в голям град.
Мдаа, филмите са много, но за да ги има, трябва наличието на два елемента: ексхибиционист и воайор. Нямам предвид  в ролите сексуални, а по-скоро в ролите социални. Ексхибиционистът не може да се стърпи да покаже на всички филмът, който му е в главата. Удоволствието му е стимулирано попадайки в лъча на нечие внимание. А воайорът, както знаем, "киризи" чуждите филми. Страшно става, когато воайорът стане филмов критик, и започне да плюе чуждия филм. А филмовият критик много често е нереализиран актьор. "Много му се иска, но не му стиска" да играе в подобни филми. В редки случаи "му стиска, но не му се иска". Хубавото е, обаче, че сменяме ролите, ту сме ексхибиционисти, ту воайори. Често несъзнавано.
А и това, което току-що написах си е чиста проба ексхибиционизъм на моя си филм :)


!!!

ПРОГРАМА  „РЕСТАРТ”
Една различна лятна ваканция в Родопите.

7-дневен празник на сетивата с акценти " Храната на тялото и душата."
Една програма,чрез която:
- Ще възстановите напълно натрупаното през годината напрежение в тялото, ума и душата.
-Ще събудите любопитството към себе си и света.
-Ще се научите да разпознавате и търсите здравословната духовна и материална и храна.
-Ще се научите да прилагате с малки усилия начини на хранене и живеене, които водят до поддържане на идеалното за вас тегло, а за онези,които желаят ще започнат да намаляване на теглото без йо-йо ефект.
Уникалността на програмата включва усилията на психотерапевт, холистичен диетолог, йога инструктор, масажист.




неделя, 28 март 2010 г.

COFFEE BEANS


FACEBOOK БЕЛЕЖКИ на сутрешно кафе.


ТИК-ТАК
Как не осъзнаваме, че времето ни изтича през пръстите ни? Времето на собствения ни живот, тик-так,тик-так... и пак, и пак. Вместо да се обичаме тук и сега, ние се надпреварваме да МУ, да Й или да СИ доказваме кой от кой по-голям актьор е. И к'во като после си ръкопляскаме сами на себе си. Нали отдолу стои и гризе една незадоволена потребност от другия - от ръцете му, от очите му, от дъха му. Ще излъжем другия, а можем ли тялото и душата си!!!

ЗА ГЛЕДНАТА ТОЧКА
Голям зор е да се обърне гледната точка - от загубата на ползата към ползата от загубата......

ИЗБОР
Когато една болест се третира с много лекарства наведнъж, обикновено тя е нелечима. Ако една връзка консумира твърде много усилия, за да върви, и тя върви към летален изход. Разбира се, участниците в нея избират да я убият навреме, или тя да ги убие след време:)

СВОБОДА=КРАСОТА
http://vbox7.com/play:3da696b2
Свободата е да можеш да летиш, но и да избираш сам момента на кацането....

НОЖ ИЛИ НОЖЧЕ
Да "отрежеш" нещо или някого от раз е сериозно умение - иска се подходящ инструмент: остър нож; и решителна ръка. Използвайки тъпо джобно ножче, мъчим себе си, мъчим и другия дни и месеци наред, а ако успеем в рязането, може да ни нагази чувство за вина, като компенсация и самонаказание за мъките, които сме причинили на другия. А вината по-често се продава в комплекта с малките джобни ножчета.

СМЪРТТА не е тъжна, тъжно е, че някои умират на двайсет, но по стечение на обстоятелствата биват погребани на 80......

ВЕЧНА ЛЮБОВ?
Напоследък съм потънала в едни размисли за същността на любовта и щастието в нея. Мдаа, любовта наистина е вечна. От самото начало тя върви към своя естествен край, за да умре. И после да възкръсне от пепелта. Само, че в любовта към друг човек. В този смисъл тя ми се струва вечна. И драмите май произтичат от това да искаме да е вечно чувството ни към един единствен човек, и неговото да е вечно към нас. Да ама не.

ЛУПА
Нещата се скапват, когато изникнат два проблема. Веднъж, когато избягваме да погледнем лицата си, и тези на света, през лупа, правейки се, че разни там неприятни дефекти не съществуват, защото не се виждат с просто око. Добре е, обаче, от време на време да имаме реална представа и осъзнатост за тях. Щото видим ли ги , може и да ни се прииска да попроменим нещо. Другият проблем е, че пропускаме навреме да махнем лупата и се фиксираме върху тези дефекти.Толкова се втренчваме в тях, че чак се депресираме. Пропускайки да видим общата картина. Както казва Лазарев, онова , в което инвестираме време и енергия, расте.

ПИРОВА ПОБЕДА
"Да побеждаваш е толкова приятно. Но победата може да се окаже твърде скъпа, когато и неудачникът, и победителят се настървяват един срещу друг и така тръгва познатата история за вендетата." Й. Галтунг
В карти таро има една много силна карта-5 мечове. Посланието и е да се научим да бъдем в ролята и на победителя, и на победения. Да сменяш ролите-това е изкуството да не зацикляш в живота.

ИЗВИНЕНИЕ
"Не е важно какво са направили от мен родителите ми, важно е какво ще направя аз от това, което са направили от мен." Жан Пол Сартр
Ами ако това стане важно за всеки , тогава ще трябва да пожертваме удобното извинение "Ами такъв/такава съм си.!":)

РОДНИНИ
"- Каква е разликата между един американец и един руснак?
-Когато американецът не иска да изпълни неприятно задължение, той се ПРЕСТРУВА, че го боли глава. Руснакът ще направи всичко възможно тя да го заболи НАИСТИНА." Маргарет Мийд, антрополог
А като се замисли човек калко е близка роднинската ни връзка с руснаците, и как мазохизмът ни ни кара да се разболяваме, вместо да се научим да отказваме

МИСЪЛ
Колко енергия хвърляме да доказваме, че сме ПРАВИ и да се оПРАВдаваме, сякаш на света съществуват само две мнения-нашето и грешното!
Попаднах на прекрасна мисъл на Лех Валенса "Верността на гледната точка зависи само от това, къде сме седнали."

ЧУДЕНКА
E-e-х, странно нещо сме ние хората, колко от нас могат да не плюят в кладенеца, от който са пили вода? Плюем само и само да не дойде друг да пие там.....
Вероятно защото благодарността не е добродетел българска. Американците си имат ден на благодарността. Ние, си нямаме, но иначе имаме празник на прошката. Ако е емоционално преживяна тази прошка, едва ли ще чуваме колко лош или лоша е бившия или бившата.Сякаш не се сещаме, че всъщност плюем по една част от нас, където е нашето минало. А днешният ден е утрешното минало. Отричайки миналото си, как живеем в настоящето и как творим в бъдещето?

ГРИЖА
Все повече съм убедена, че не е добре да полагам грижи за някой било то близък или не, повече от колкото той или тя са склонни да полагат за себе си.
Така де, само на бебета се полагат подобни грижи. А възрастния бихме могли да лишим от шанса за развитие, който батакът , в който се е вкарал,му дава.
И хуквайки да се грижим за него, водени от криворазбрана любов, дали не му пречим повече отколкото му помагаме? Щом имаме толкова енергия да даваме, що не я ползваме за наши си цели? Па да вземем да се почувстваме по-доволни.;) И благодарни на живота си. Па да спрем да претендираме за благодарност от онези, които даже не сме питали дали искат онова, което сме се юрнали да им даваме.;)

ИЗБОР ИЛИ ИЗБОРИ?
Сутринта се събудих с едни мисли за изборите, които правим в живота си. Често чувам "Нямам избор". А какво е да не избереш нещо? Или да избереш да не виждаш друг избор? Или да избереш да стоиш между два избора?
Осъзнаването на избора, който сме направили съзнателно или несъзнателно, поне за мен не е достатъчно. От тук нататък е приемането, че всеки избор има цена и тя ще се плаща сега, но дивиденти много често се случва да се получат по-късно, каквито и напъни да правим тук и сега. Затова като че ли е нужно и умение да отстояваме Избора си, дори целият свят да ни убеждава, че това не е Нашия избор, само щото не съвпадал с Техния. Малко здрав инат от сорта "Хайде де, те ще ми кажат кой е Моя избор" може де е от полза. Почвам да осъзнавам, че дивидентите от даден избор идват чак, когато се отдалечим от положителния или отрицателния опит докато преживяваме Избора си. И ако скачаме от избор в избор без да сме дали на една ситуация, плод от избора ни, да се разгърне в цялата си пълнота, ще сме във вечното чиракуване и до майсторски висоти рядко ще достигнем.
Според битуващото мнение човек не избирал и родителите си, но според една хипотеза за преражданията и това е избор, който правим , раждайки се в точно определено семейство, за да научим определени уроци, и респективно да научим и родителите си на нещо. Това, че не го разбираме, не означава , че не е невъзможно, А ако това наистина се окаже така, удобното твърдение, че никой не ни е питал, когато сме се раждали, вече работа няма да върши. Май ще трябва да заобичаме и този си избор и да не се сърдим на родителите си за това или онова, щото може и ние да сме тези, които сме си ги избрали......?

ВЕЛИЧИЯ
По принцип, много е интересно човек да чете за Лудостта на Величията, но ако чете за удоволствие, и то винаги поне сто години след тяхната смърт, или на поне 1000 километра от техния експеримент, но а съжаление живеем в държава, в която ни се е паднало да участваме в техните лудости...
Ей на, такива ми ти размисли се пръкнаха в този студен следобяд на разговор с духовит мой приятел по повод изобилстващите заглавия, от типа : "Бойко отпуши Калотина", "Гръцки фермери отстъпиха на Бойко", "Еди кой си изпълни ултиматума на Борисов" и т.н., сиреч всичко в тази държава зависи от това как е станал сутринта един човек , па макар това да е министър-председателят на една република.
Та ще си позволя да цитирам шеговитото подхвърляне на този мой приятел, че все по-малко дума в прогнозите на общественото ни развитие ще имат политолозите и социолозите , които би следвало да се занимават с изследването и прогнозиране тенденциите на развитие на обществото като съвкупност от много хора.
И все по вече ще имат думата психолозите, и ако не и психиатрите, в прогнозиране на тенденциите на развитие на държавицата ни , които явно започват да зависят от делата на един човек, един преродил се днес Крали Марко, който освобождава три синджира роби........


 ПОВОД за умуване-една театрална постановка
Снощи бях на театър- леко приятно и толкова размисли след това. Осъзнавам колко искам да постигна невъзможната честност с хората, които са ми важни или предстои да станат екс-важни.Ако аз съм отворена, а другият не? Или само си мисля, че съм отворена? Светът е огледало, нали? Любов и честност-дали пък не се опитвам да живея в оксиморон? Всъщност, възможно ли е да играем игра и да покажем картите си на отсрещния? Нали това е нашата обща игра? Нали, ако единият излезе от играта, играта приключва?. Кога изпускаме момента да видим, че от съюзници сме станали противници? Ако не надцакваме, или се самопрецакваме, можем ли да приемеме да сме прецакани. И ако да, колко дълго? Нали играта има смисъл, ако последователно сменяме позициите си. Или може би се лъжа? Човек по природа е полигамен, и какви са последиците от изнасилването на собствената ни природа, за да бъдем моногамни? И да искаме и от другия това? И каква е цената, която плащаме? И ако следваме това, което искаме, колко пъти сме лишавани от така нужната ни принадлежност? Моногамия-да. Но като осъзнат избор, а не като принуда водена от страха от отсвирване.









събота, 13 март 2010 г.

ОСТЕН ЗА МЪРЗЕЛИВЦИ

                                             Мога......., но няма да се помръдна!




1. Целта като колата се движи само надолу.


2. Хората без собствена цел са принудени да работят за хората със собствена цел.


3. Ентусиазмът е заразителен, липсата му също.


4. Мозъкът по-често ръждясва и по-рядко се износва.


5. Победителят казва „Ще стане!” и успява. Неудачникът казва, „ Ще се постарая!” и претърпява несполука.


6. Мързеливият никога не ще извърши подвиг-мързи го.


7. Ако не потеглите, със сигурност няма да пристигнете.


8. Силата се измерва със способността да се довеждат нещата докрай.


9. Хората ще се сдобият с всичко, което пожелаят, ако престанат да вярват, че не могат да се сдобият с всичко, което пожелаят.


10. Ако си заровиш главата в пясъка, със сигурност ще получиш остен в задника.


11. Мозъкът прилича на парашут- със сигурност действа най-ефективно, когато е отворен.


12. Повечето хора не сполучват в живота защото се специализират в дреболии.


13. Липсата на желаното е свидетелство за липсата на стопроцентова целеустременост.


14. Чувството за отговорност се придобива само, ако поемаш отговорност.









!!!

ПРОГРАМА  „РЕСТАРТ”
Една различна лятна ваканция в Родопите.

7-дневен празник на сетивата с акценти " Храната на тялото и душата."
Една програма,чрез която:
- Ще възстановите напълно натрупаното през годината напрежение в тялото, ума и душата.
-Ще събудите любопитството към себе си и света.
-Ще се научите да разпознавате и търсите здравословната духовна и материална и храна.
-Ще се научите да прилагате с малки усилия начини на хранене и живеене, които водят до поддържане на идеалното за вас тегло, а за онези,които желаят ще започнат да намаляване на теглото без йо-йо ефект.
Уникалността на програмата включва усилията на психотерапевт, холистичен диетолог, йога инструктор, масажист.






МАСКИТЕ ПАДАТ



Имам си маска за всякакви случаи. Вече не помня кога и как са се появили. Те винаги са ми помагали да се избавя от болката и унижението. Щом се озовавах в ситуация, в която дори хипотетично достойнството ми можеше да пострада, отварях врати на вътрешния си гардероб, отмествах закачалките и придирчиво оглеждах колекцията си от маски и избирах най – подходящата за съответния случай и я изпречвах пред себе си подобно на щит.


Някога много отдавна, ми се налагаше предварително да си измислям поредната маска, да се упражнявам как да я нося така, че истинската ми природа да не се подаде случайно изпод краищата й. Упражнявах походката си така, че маската която държа пред себе си, да не се люшка, старателно замазвах процепите по нея след всяка среща, за да не прозира нищо от скритото отзад. За всеки случай я носех на подобаващо разстояние от себе си, така враждебните думи не стигаха до мен, дори и да пробият защитата ми.


Доста често маската ми се удряше в друга подобна маска и се чуваше дървено тракване. В това имаше нещо успокояващо и познато и ни веднъж не изпитах необходимост да надзърна зад чуждата маска – прекалено неудобно е да държиш своята си и да се опитваш през нея да надзърташ зад чуждата – като нищо може да изпуснеш своята....


Случваше се с някои лица в продължение на години да си удряме маските една о друга, без да изпитваме неудобство. Маските ни имаха какво да си кажат, но не и ние като цяло...


Ето защо ми ставаше скучно, осъзнаех ли, че всичко по другата маска ми е познато. А и собствената ми маска отдавна е изследвана: равномерния цвят, плътно съединените дъсчици, дължината, ширината, неравностите по повърхността. Познатият няма какво повече да види, а и аз няма какво да науча от него.


А хората без защита никога не са ми харесвали. Неизменно ме обземаше страх и започваше да ми се гади, когато ги виждах как се оголват – крайно непривлекателно зрелище! Толкова ли са глупави, че не ги е грижа, какво виждат околните? Никога не успях да ги разбера.


Но с годините взех да си изтървам маските – мигове на ужасно унижение. Просто се чудя как оцелявах след това! Струва ми се, че умирам заедно с маските си. Изпитвам ужас, че ще настъпи ден, когато ще падне и ще се строши и последната от тях и тогава ще остана само аз и нищо друго – жалкото същество, скрито зад тях.


А в момента със сетни сили едва – едва удържам нещата и плача от безсилие да предотвратя падането им.


Падат маските ми, а не аз.


Н. Рубщейн



!!!

ПРОГРАМА  „РЕСТАРТ”
Една различна лятна ваканция в Родопите.

7-дневен празник на сетивата с акценти " Храната на тялото и душата."
Една програма,чрез която:
- Ще възстановите напълно натрупаното през годината напрежение в тялото, ума и душата.
-Ще събудите любопитството към себе си и света.
-Ще се научите да разпознавате и търсите здравословната духовна и материална и храна.
-Ще се научите да прилагате с малки усилия начини на хранене и живеене, които водят до поддържане на идеалното за вас тегло, а за онези,които желаят ще започнат да намаляване на теглото без йо-йо ефект.
Уникалността на програмата включва усилията на психотерапевт, холистичен диетолог, йога инструктор, масажист.






вторник, 9 март 2010 г.

За свободата и пъпната връв


"Онова, което най-много бих искала да предам на моята дъщеря е свободата. И това е нещото, което трябва да се предава чрез личния пример, а не чрез увещания. Свободата е като хлабав нашийник, правото да бъдеш различна от собствената си майка и все пак да бъдеш обичана. Свободата не е букаи на краката на дъщеря ти, не е символична клитородектомия, не е настойчивото желание дъщеря ти да сподели собствените ти ограничения. Свободата означава да позволиш на дъщеря си да те отхвърли, когато тя самата почувства нужда от това. И да се завърне при теб, когато почувства, че завръщането й е необходимо. Свободата е безусловна любов.


Моли, искам да те освободя. Ако ме мразиш или искаш да ме отхвърлиш, ще те разбера. Ако ме прокълнеш и после страдаш, аз пак ще те разбера. Искам да бъда прагът на твоя дом: ритан с крак, ожулен, но винаги готов да те посрещне отново. Искам да бъда земята, от която ти избуяваш.


Но ако те освободя прекалено много, срещу какво тогава ще се бориш? Ти се нуждаеш от моето съгласие, но може би се нуждаеш повече от моята съпротива. Обещавам ти да бъда твърда през цялото време, през което ще идваш и ще си отиваш. Обещавам ти непоколебима любов, докато ти експериментираш с омразата. И омразата е енергия - понякога тя свети по-ярко дори от любовта. Омразата често пъти е едно предисловие към свободата.


Без значение е това как се опитвам да изчезна, но се страхувам, че аз хвърлям прекалено голяма сянка. Бих премахнала тази сянка, ако можех. Ала ако я премахна наистина, как ще познаеш своята собствена сянка? А без сянка как някога би полетяла?


Иска ми се да те освободя от страховете, които ме сковават, и все пак зная, че можеш да го направиш и сама. Аз оставам тук, понасяйки участта си на спасителка. Моля се да нямаш нужда от моето спасение, ако някога паднеш.


Но аз съм тук и чакам. Свободата е пълна със страхове. И все пак страхът не е най-лошото нещо, с което се срещаш лице в лице. Най-страшна е парализата.


Да тръгваме, обичам те. Да тръгваме, дръж се за раменете ми."

Ерика Джонг


"Страх от петдесетте"



!!!

ПРОГРАМА  „РЕСТАРТ”
Една различна лятна ваканция в Родопите.

7-дневен празник на сетивата с акценти " Храната на тялото и душата."
Една програма,чрез която:
- Ще възстановите напълно натрупаното през годината напрежение в тялото, ума и душата.
-Ще събудите любопитството към себе си и света.
-Ще се научите да разпознавате и търсите здравословната духовна и материална и храна.
-Ще се научите да прилагате с малки усилия начини на хранене и живеене, които водят до поддържане на идеалното за вас тегло, а за онези,които желаят ще започнат да намаляване на теглото без йо-йо ефект.
Уникалността на програмата включва усилията на психотерапевт, холистичен диетолог, йога инструктор, масажист.






понеделник, 8 март 2010 г.

Моралният кодекс на един завършен невротик






- Аз трябва да бъда най-щедрият, най-тактичният, най-благородният, най-мъжественият, най-красивият, най-саможертвеният.....

- Аз трябва да бъда идеалният любовник, приятел, родител, учител, партньор, студент, съпруг.

- Аз трябва да се справям абсолютно леко със самообладание с всякакъв вид затруднения.

- Аз трябва винаги много бързо да намирам решение на всеки проблем.....

- Аз никога не трябва да страдам, аз трябва да съм винаги щастлив и безгрижен.

- Аз трябва да знам, да разбирам и да предвиждам всичко.

- Аз трябва винаги да се владея и да управлявам чувствата си.

- Аз винаги трябва да търся вината в себе си, аз нямам право никога никому да причинявам болка.

- Аз никога не трябва да изпитвам умора и болка.

- Аз трябва винаги да бъда максимално ефективен.


По А.Бек



ТРЯБВА, ВИНАГИ, НИКОГА. Колко ли трябва да се мразим, за да следваме тези императиви? И колко ли енергия хабим, за да сме винаги най- ?


А за какво ни е всичко това?


Когато човек е безпощаден към себе си, той неминуемо е изискващ и безпощаден към другите. Аз все още се уча на смирение и на щадене към себе си. А вие?

Свободата

Истински свободният сам избира своите затвори.

УМЕЕМ ЛИ ДА БЪДЕМ СВОБОДНИ?



Публикувано във в-к "Хасковска Марица", 02.03.2010
 
Един прочит на свободата през здравето на тялото и душата.

Ние всички се раждаме свободни, но различни преживявания в нашия жизнен път започват да ни приучват да се чувстваме несвободни в телата и душите си . Основният човешки стремеж е стремежът към удоволствие, но всички пречки и негативни преживявания в детството ни , започват да придобиват качество на травматичен опит, който на даден етап започва да ни ограничава да преживяваме нашето сега в пълнота. Човек може да няма конкретен спомен от тези преживявания, но нашата лимбична система запомня съпътстващите емоции и всеки път, влизайки в напомнящи за тази ситуация моменти, ние преживяваме страх, тревожност, вина и т.н стремейки се да бягаме от настоящата ситуация, т.е. ние се ограничаваме да живеем живота такъв какъвто се случва сега.. В крайна сметка онова, което ни прави несвободни е нашата неосъзнатост, че онова, което разболява телата ни, са потиснатите емоции. И това е холистичното разбиране за природата на болестта. Думата whole на английски означава цял-т.е. ние сме едно цяло от тяло и психика, а емоциите са телесен израз на онова, което психиката преживява-когато човек се страхува, диша повърхностно; когато се срамува, се изчервява; когато е влюбен, усеща пеперуди в корема и т.н. Но ние от ранно детство биваме приучвани да потискаме чувствата и емоциите си. Още повече, че английският превод-на думата e-motion е enegy in motion- енергия в движение. И ако нашите мисли потискат телесната ни енергия, сиреч емоциите, тялото започва да боледува. Тъй като нищо в природата не се губи, а се видоизменя, тази потисната енергия търси израз като болестен симптом. Във всяка телесна болест може да се открият психични блокажи. От психосоматична гледна точка един хронично потиснат гняв може да отключи язва, да доведе до алергия, или до ракови образувания. Това е неосъзнат процес и затова една психотерапия помага на човек да осъзнае онова, което стои зад симптома и да научи човек да задоволява по-директен начин нуждите си. Затова вниманието от психосоматична гледна точка не е към това ,което му Има на боледуващия човек, а към онова, което му Липсва.Т.е. към незадоволените потребности. Затова традиционната медицина търси все по-често взаимодействие с психотерапията. Все по-често се прибягва до лекуване на човека като цяло , а не на конкретната болест. Защото ако се лекува симптома, а не причината, симптомът може да изчезне, но не след дълго ще се измести някъде в дълбочина. Например, в случай че маслото в една кола започне да свършва и светне предупредителната лампа, ако развъртим лампата, тя може да не ни притеснява с индикациите си за известно време, но, когато маслото свърши, е сигурна повредата в двигателя. Затова все по-необходимо е човек да бъде осъзнат и да слуша тези индикации. А това може да се случи, когато обичаме себе си и всички емоции, които се пораждат в телата ни, А нашето тяло е единственият индикатор за това. Ако онова, което правим ни причинява дискомфорт на телесно и емоционално равнище, то значи не сме задоволили нашите потребности по най-добрия за нас начин. Ето една често срещана ситуация: Ако например, дълбокото ни желание е да тръгнем към някой човек, който ни привлича, било то мъж или жена, с който бихме искали да имаме някакъв обмен. Но вместо да бъдем открити и заявим нуждата си от контакт, всеки път робувайки на гордостта си, го подминаваме,или се правим, че не ни интересува, или търсим комуникация под формата на заяждане, под страха да не признаем истинското си отношение, тогава нашето тяло и душа страдат, тъй като ние се опитваме да задоволим нуждата си по един алогичен начин, чакайки другият човек да се сети за истинските ни намерения и чувства. А в крайна сметка е възможно това да не стане.И всеки път, когато попадаме в подобна ситуация припомняйки си този негативен опит като отхвърляне, можем да се спрем да опитваме да правим крачки към хората, без дори да се запитаме дали намираме удачния начин за това. Ще бъдем по-здрави и доволни от себе си и отношенията ни с другите, ако си задаваме по-често въпроса-това, което правя аз моята Душа ли го иска, или моето Его. А Егото само по-себе си е целият ни травматичен опит на база минало, който ни пречи да живеем и да се радваме на нашето сега. Егото ни е това, което ни прави горди, арогантни, злобни, дори и садистични към другите и ни пречи да задоволяваме нуждите си. А във всеки от нас се крие по едно малко дете, което е изначално чисто. Душите ни искат любов и внимание,, Егото ни иска отмъщение. В една поема на шведския поет Х.Сьодерберг се казва: „Ние всички искаме да сме обичани, Ако ли не, да ни се възхищават, Ако ли не, да се страхуват от нас, Ако ли не, да ни мразят и презират. Искаме да пробудим някакво чувство у другия, каквото и да е то.Душата потръпва пред празнотата и търси Съприкосновение на всяка цена.” Кремена Станилова

По случай празника на жената

Няколко гледни точки за жените от известни мъже:


"О, как съжалявам онези, които не познават изтънчената прелест на очакването. Истинската жена, която аз обичам, е очакваната, желаната, все още непритежаваната, чарът на която расте от всички бленувани съвършенства."
из "Отплата", Ги дьо Мопасан

"Има два вида жени: едната иска правата си и тия права са твоята любов, а другата жертва всичко за теб и нищо не иска."
из "Ана Каренина", Л.Толстой

"Фаталната сила на мигновената женска съблазън винаги ни примирява с миналото на жените, които обичаме."
из " Осъдени души", Д. Димов

неделя, 7 март 2010 г.

Никога не е късно!


Ницше в своята книга "Тъй рече Заратустра" описва еволюцията на съзнанието. Той говори за трите нива - на камилата, на лъва и на детето. Камилата е дремеща, апатична и самодоволна. Тя живее в самозаблуда, мислейки, че е нещо върховно, но всъщност е толкова загрижена за чуждото мнение, че почти няма своя енергия. От камилата се появява лъвът. Когато осъзнаем, че не живеем пълноценно своя живот, се научаваме да казваме "не" на чуждите очаквания. Отделяме се от тълпата, защитавайки с рев своите искания. Но това не е всичко. Накрая идва детето, което нито се подчинява, нито се бунтува. А е невинно, спонтанно и вярно на своето същество.

В каквото и пространство да си сега - заспало и потиснато или бунтарско, знай, че то ще еволюира в нещо ново, ако му позволиш. Никога не е късно за растеж и промяна!