събота, 13 ноември 2010 г.

БЛАГОДАРЯ

Благодаря ти, Господи, за всички хубави моменти и хора, с които ме срещаш през последните години. Благодаря ти, че ме обичаш, и ми пращаш както хора, които да ми подсилват крилата, така и хора, които да ми режат крилата-хора, които да ме обичат, и хора, които да ме мразят.
Благодаря ти, че си ми дал и сила, и слабост. И способност да обичам този прекрасен ЖИВОТ!

На снимката един от тези моменти и едни от тези хора: Мади, Искра и Аксиния-29.10.2010 г. Виена, кафето под къщата на Фройд. 12ти Конгрес по телесно-ориентирана терапия



!!!

ПРОГРАМА  „РЕСТАРТ”
Една различна лятна ваканция в Родопите.

7-дневен празник на сетивата с акценти " Храната на тялото и душата."
Една програма,чрез която:
- Ще възстановите напълно натрупаното през годината напрежение в тялото, ума и душата.
-Ще събудите любопитството към себе си и света.
-Ще се научите да разпознавате и търсите здравословната духовна и материална и храна.
-Ще се научите да прилагате с малки усилия начини на хранене и живеене, които водят до поддържане на идеалното за вас тегло, а за онези,които желаят ще започнат да намаляване на теглото без йо-йо ефект.
Уникалността на програмата включва усилията на психотерапевт, холистичен диетолог, йога инструктор, масажист.








петък, 12 ноември 2010 г.

ДА ОБИЧАШ НА ИНАТ

Размисли върху Синдрома на Стереотипното* мислене в български вариант

NB! Четенето на по-долния текст е противопоказно за хора с изявена липса на чувство за хумор, както и на здрава доза самокритичност
*Справка с Тълковния речник – Стереотип: фиксирана идея или нагласа, че определени хора имат определени качества, поради това, че принадлежат на дадена расова, социална, полова и др. група
Да си хейтър (от англ ез. hate-мразя) е нагласа, която придобива епидемични размери напоследък. Да мразиш някого по класов, кастов, полов, национален и прочеее признак е удобно. Удобно е да насочиш негативизма си към цяла група. Да мразиш на килограм. Ама, я да видим дали сме толкова ербап, ако трябва да се изправим лице в лице с един човек в реалното си ежедневие и да му кажем „Мразя те” или „Дразниш ме”. Ей така, щото олицетворява нещо, което може да се окаже и наш проблем. Ама какво е това нещо? Всеки си знае. Или не знае.
А що ли ни трябва да знаем? По-е лесно да мразим. Другите. И най-добре да отричаме цели групи.
През Соца мразехме американците. Щото пиеха Кока Кола. И станиолчетата на дъвките им бяха по-шарени.А ние имахме само лимонада „Ехо” и бонбони Сен-сен, например.
Сега мразим руснаците. Щото са ни освободили. Без да ни питат. И са ни развалили рахата на жертви. Турците-щото прадядовците им били стратегически по-силни и покорили една разпадаща се държава, докато нашите прадядовци не искали да се минат, че ще имат един цар. Всяка жаба искала да управлява собствен гьол.
Мразим просяците. Щото нищо нямали за губене. И не им се налага данък „спане под стълбите” да плащат.
Мразим и богатите. Щото на тях им се е отворил парашута. А докато раздавали парашутите, последният парашут точно преди нас е свършил. Да, ама поне сме доволни, че и богатите също плачат.
Мразим и докторите и всякакви там помагащи професии. Щото роднините им не се налага да чакат Бърза помощ. Ама нали ги знаем-и те имат проблеми, колкото искаш. Какво като се правят на спасители.
Мразим и учителите. Щото били хахави. А и техните деца все ненаучени ходят. Така де, обущарят ходи бос.
Мразим блондинките. Щото по-ловят око. Да, ама са тъпи. И като им кажеш „Викни асансьора!”, те викат „Асансьореееее!”
Мразим и клюкарките и злобарите. Нищо, че всеки ден си клюкарим на ум, не одобрявайки този или онзи. Какво като не го правим с комшийката.
Мразим и брюнетките. Щото били умни и пробивни. Е, какво от това. Стоят си, завалийкитe, самотни и в дългите нощи измисляли вицове за блондинки.
Мразим де кого сварим-мъжете-щотооо...., жените-щотооо...., циганите-щото.......и май не останаха групи, които да не мразим.
А! И в последния си жизнен път ще намерим повод да намразим и гробарите. Щото те остават отгоре, а ние сме отдолу. И което е вече прекалено. Жито на аванта ядат всеки ден.

В този ред на мисли ми иде да питам. Питам, дали като обобщаваме, като презираме, като стоим с чувство на превъзходство над това или онова, дали изобщо се питаме, че да презираме е начинът на страхливите да покрият страхове и лимити. И още се питам. Всички ли в тези и други мразени групи са за мразене и презиране? Няма ли един-двама, които да стават за обичане. Ей така! На инат! За баланс на толкова омраза! Да, ама за да обичаме, се искат "топки". И енергия, която от мразене да се насочи към обичане.

P.S. Случка с Ванга
Една жена болна от кървяща язва отишла при Ванга да пита дали ще спре теглото й някога. Ванга отговорила: „Ще се излекуваш, когато спреш да ядеш месо.” Жената възкликнала”Как така, че аз съм вегетарианка!”, „ Имам предвид да спреш да ядеш човешко месо”, казала Ванга. Жената ужасена и възмутена скокнала. Ванга прадължила, „Като спреш да”ядеш” хората на ум, ще спреш „да ядеш” и себе си. И не само. И да се опиташ да ги обикнеш, такива каквито са. И себе си-такава, каквато си. Любовта е велико лекарство”

К.Станилова,
Публикувано във в-к "Марица"