сряда, 29 май 2013 г.

За пътуванията в Долната земя

Един от моите нови ФБ приятели беше постнал следния статус: Навъдиха се много психично Долни хора  - Кирето. :)
Статус, който ме размисли: Всички се страхуваме да не ни бъде поставена стигмата психично Болни хора, но усещаме ли кога сме в думите и делата си сме психично Долни? И защо психично Болни да е по-лошо от психично Долни? Практиката ми показва, че психично Болните са продукт на дълго общение с психично Долни хора. Те са и бушонът, който гърми в една система от психично Долно общуване. A и да си психично Болен е зов за помощ, сигнал, който казва "Повече така не мога." Въпреки, че болестта не е решение, тя може да се окаже път да се махнеш от психично Долните отношения, и да потърсиш психично Горни, каквото и да означава това, все е махане от една плоскост и отиване в друга. Но от друга страна, да си в попаднал в страната на психично Долните хора е като да слезеш в Долната земя, в която героят на приказките винаги слиза, за да се срещне със Змея в себе си и другите, и да отнесе златната ябълка. А златната ябълка може да е новото ни Аз, което ни трябва за Горната земя, където винаги има купони от типа Три дена яли, пили и се веселили.

понеделник, 18 март 2013 г.

ДА ИЗГОРИШ КРАЛ-КАРНАВАЛ ИЛИ КАК СЕ ИЗГАРЯТ БАРИЕРИ ПО ПЪТЯ КЪМ СЕБЕ СИ И ДРУГИТЕ



Беше съвсем непланирано. Една случайно попаднала реклама за карнавал в Ксанти, Гърция. Какво пък толкова - един ден на карнавал. Записвам се с идеята, че знам къде отивам. Минавала съм от там няколкократно по пътя за ... някъде. Тръгвам на екскурзия в едно малко градче без предварителни очаквания. После се оказва, че съм се вкарала в очакване под влияние на стереотипа: малко градче, което няма кой знае какво да предложи. 

Сутрешното събуждане в мразовита утрин на 17 март, телесният ми дискомфорт от неудобната седалка на бусчето, четири часа път по шеметните завои на стария коларски път между България и Гърция, подочути вметки от съседните седалки от типа "колко западнала е Гърция", "какви са гърците за разлика от нас българите", опитът ми да дишам, за да не си позволя мисли от типа "защо по дяволите си причинявам това, защо не се метнах на колата, защо, защо, защо...", ме вкарват бързо в реалността. А тя е: слизам с измръзнало и смачкано на четири ката тяло пред един стадион в Ксанти. 

Хвърляме се с моята компания към първия захарен памук, за да оправим малко сдъвканото си усещане. "На селски събор като на селски събор". Отправяме се към сергията, където сме посрещнати от усмихнати чернички момчета, които така ни подават захарния памук и пожелават приятно прекарване, че с кеф се омазвам в памука и плезя почервенял от боята език. След малко потъваме в миризми на скара, гърмяща музика, среща с хора облечени в най-новите си дрехи, излизащи достолепно от църквата, пъстрило от много млади хора, облечени шантаво-карнавално. Миризми, звуци, боклуци и тяло, което още се противи да се отпусне. Влизаме за кафе в едно от централните кафенета с намерение да се стоплим. Поръчваме кафе и палачинки. И изненада: сервитьорът - младо момче - което говори прекрасно английски, ни казва, че сместа за палачинки е от вчера, да поръчаме друго. Вече се чувствам страхотно. На масата сяда възрастна двойка, която ни се усмихва и опитва да завърже разговор. Забравям за пътуването. Вече съм на 100%  в карнавала. Макар и зяпач.

А карнавалът в Ксанти е празник на Сирни Заговезни, част от двуседмични празници, наследници на  една древна тракийска традиция на прага на пролетта. Излизаме и отново потъваме по криволичещите улици - гъмжило от народ с всякакви маски и костюми. Докато си взимаме достатъчно от уличния глъч, изведнъж хлътваме в една топла таверна за един подобаващо-гръцки обяд. Сервитьорът, отново млад мъж, заговорва на българо-помашки, усмивката му ни спечелва за едно по-дълго хапване. Замислям се, че младите мъже в Гърция работят всичко, и то с удоволствие. След час отново на улицата. Карнавалът е в разгара си. Музиката гърми. Надолу по улицата се изсипват стотици млади хора в карнавални костюми, танцуващи ролята, която са избрали. На карнавал като на карнавал. Мъжете са станали жени, жените-мъже, царете-просяци, умните-глупаци, глупаците-мъдреци, магьосници, вампири, тикви, ябълки, круши, мечоци, ескимоси. Свят да ти се завие. 

На този карнавал ми става ясно - тези хора са вложили енергия, за да се случи това и са на 100% в деня. Все още съм наблюдател. И може би щях да остана такава, ако не беше настанал един час, в който да се доберем до автобуса, който беше на около 2 километра от мястото, където бяхме. Купуваме си понички за из пътя и започваме да се промъкваме с мъка по тесните, претъпкани с хора тротоари. След десет минути ходене се оказва, че сме изминали около пет метра. Докато слизаме надолу, други се опитват да ходят нагоре. Никой никого не блъска, срещам усмихнати лица, разменяме си многоезични поздрави. А надолу по главната се изсипват карнавалните костюми. Но...ние не може да се промъкнем и метър надолу. Опитваме се да държим драгоценните понички в ръце и по чудо успяваме. Става ми ясно,че няма начин да се доберем два километра по-надолу по тротоарите, където сме зяпачите, т.е. хората без костюми. Светва ми - начинът е да прескочим високите метални огради, за да се слеем с парада от маскирани. Правим го. И осъзнавам, че това беше нашето карнавално преобличане, да изиграя сянката си - от спазваща всички правила, до нарушителка. И, чудо, срещаме усмихнати хора, които започнаха да ни заговарят. Вървейки надолу по улицата с парада се оказва, че се запознавам с един куп хора, дошли от цяла Гърция за карнавала - някои от тях, ежегодни участници в него. Една от групичките успява да измъкне от нас обещанието, че догодина ще дойдем костюмирани. 

В края на парадното шествие съм по-богата с няколко приятели повече и много, много настроение. И теми за размисъл: как става така, че толкова хора успяват да се саморегулират -нямаше пиянски изцепки, сбивания- типични за масови сбирки - нямаше и полицаи да всяват страх -  аз, лично, видях само двама в началото и в края на улицата; как става така, че в една държава в криза, може да се видят толкова усмивки и кризата да не е извинение за липсата или наличието на настроение; и как икономическата криза, която е продукт на духовна криза, при едни народи вади най-лошото от тях, а при други най-доброто. 

И дали кризата не действа като алкохола - вади истинските ни същности. Така, както и карнавалите.

Почти не усещам пътя обратно. А пътят е същия. Отново съм сгъната на четири. Но аз не съм същата. Макар да не присъствам вечерта на ритуалното изгаряне на Крал-Карнавал, съм щастлива, че участвах в ритуалното изгаряне на бариери. 

В мен и към новите ми гръцки приятели.

18.03.2013 г.
Кремена Станилова

събота, 9 март 2013 г.

УСЕЩАНЕТО ДА СИ ЖИВ




УСЕЩАНЕТО ДА СИ ЖИВ
Група за БАЛАНС на Тяло, Ум, Душа
06 април, 2013 година,
гр. Харманли
Културен Дом
от 14 до 18 часа
АКЦЕНТИ:
Какви са основните ни потребности?
Какво се случва, ако дълго време не ги зачитаме?
Какво е заземяване?
Какво е проверката на реалността?
Какво са смирението, себеотстояването и съблазняването?
Защо ни е трудно да искаме или да отказваме?
Как да направим тялото си един добър дом за душата ни?
Преживелищни опити, танцтерапия, медитации и визуализации в четири часа, посветени на усещането да сме живи.
Водеща:
Кремена Станилова, Психотелесен психотерапевт.
www.kremenastanilova.com

 Мобилен телефон: 0897 06 33 00
Вашият принос е 35 лв.
Записване и заплащане - до 04 април, 2013 г. при Петя Петрова, град Харманли,  
на мобилен телефон: 0887 63 84 81

петък, 28 декември 2012 г.

КОЙ КОЙ Е ВЪВ ФЕЙСБУК


КОЙ КОЙ Е ВЪВ ФЕЙСБУК?
 СП. "ГРАЦИЯ",
 ЯНУАРСКИ БРОЙ НА 2013 г.

ЗА ДА ОТГОВОРИМ НА ТОЗИ ВЪПРОС,
СЕ СВЪРЗАХМЕ С

АНАЛИТИЧНИЯ ПСИХОТЕРАПЕВТ
КРЕМЕНА СТАНИЛОВА,

КОЯТО НИ ПРЕДСТАВИ СВОЯ ЕКСПЕРТЕН ПРОЧИТ НА

ХАРАКТЕРИТЕ ВЪВ ВИРТУАЛНОТО ПРОСТРАНСТВО










Б.А. Резюме - статия в популярен вид на един по-обширен дипломен проект към Института за психотелесна психотерапия.
Статията е един опит за представяне на основните характерови проявления във Фейсбук, но поради ограничения лимит от думи за публикация в списанието,  не изчерпва всички характерови особености. Тук акцентът е върху дисфункционалните ни поведения във Фейсбук. Които са почти същите и в живата реалност, но с малки разлики - поради особеностите на общуването лице в лице.
Делението е условно и допуска, че човек е сложна плетеница от качества, които могат да са типични за два и повече характера.

Кой кой е във Фейсбук?
Опит за психотелесен прочит на характерите  във Фейсбук. .
Много време се дърпах. Вадех от девет кладенеца вода, за да убедя приятелите си, врели и кипели във Фейсбук, защо няма да си направя профил. Върл фен съм на живото общуване.  И все още съм. Но дълго разговорите ни бяха около словесната въртележка от типа: „ Ама и това е реалност. Реалност, ама виртуална. Виртуална, ама реалност. „  И така си е. Реалност е. И да се отрича,  е все едно  да се правим, че слънцето не изгрява от изток. И през 2009 година се оказах с профил и по-късно активен потребител в тази социална мрежа. Която има свой живот. И лошо няма, ако е продължение на живия живот. За някой хора е. За други е единственият живот. И вън друг няма. Как общуваме? Същите ли сме в реалното и виртуалното пространство? Как разбираме другите? Как те ни разбират? Като общуваме, общуваме ли? Като отказваме да общуваме, какво казваме с това? Как се срещаме? И как се отдалечаваме в тази мрежа, създадена да ни срещне? Това са въпроси, които започнах да си задавам скоро след  влизането си там. И така... до 2012 година, когато се роди един по-обширен дипломен проект към Института по телесна психотерапия. Кой кой е във Фейсбук? И дали сме различни в реалното и във виртуалното пространство?
В реалното пространство се срещаме с човека, неговото тяло, глас. Със собствените си психотелесни реакции. Във виртуалното  пространство битува мнение, че общуването е по-лесно. Именно поради липсата на живия контакт. Наблюдавайки себе си и другите, констатирах, че е заблуда да си мислим, че може да се скрием в мрежата. Мрежата ни оголва, кара маските, които носим в реалния свят, да падат по-лесно. Точно защото не сме толкова нащрек. Всичко говори кои сме - статуси, снимки, постинги, споделени песни, статии, приятелите ни, коментарите и харесванията ни.  В този прочит делението на характерите е  според класификацията на бащата на психотелесния анализ, Вилхелм Райх, ученик на Фройд.  Но в тази статия съм използвала по-популярните названия на характерите, използвани в трудовете на канадката Лиз Бурбо. Като това деление е условно. И в един или друг момент, според стимулите на средата, можем да проявим едни или други характерови черти, както и да сложим съответната маска. Всички сме някъде в това пъстрило. 
КОИ СА БЯГАЩИТЕ?
Те са склонни да живеят в социалните мрежи. Мрежата  се използва от тях като бягство от физическия свят, отколкото като негово интегрирано продължение. Често се наблюдава разцепление мужду реалната и виртуалната  идентичност в анонимно  използване на мрежата, като се ползват регистрации под фалшиви имена и снимки. Или  се използват множество виртуални личности. Ако има снимка, тя е с акцент върху главата и очите, които създават усещане, че гледат отвъд, а не към човека отсреща. Тялото рядко присъства. Темите, около които се центрират статусите, е всичко свързано с духа и интелектуалния свят, но поднесено чрез използване на абсолюти, като често идеите са разпилени, а в различните постинги на един и същи човек силно противоречиви. Посланието на това общуване е: „Моят свят е единствен и реален и друг няма.” Прекрасно е, че тези хора носят новите идеи за  универсалната любов и духовното обединение, ако на практика не се гради противопоставянето ние - осъзнатите, срещу те - неосъзнатите. И често се наблюдава едно несъответствие: от една страна, е  призивът за любов в текстовете, които публикуват, а, от друга: в коментарите - неосъзнато хипер-агресивно общуване и тотално отхвърляне на всичко онова, във външния свят, което очевидно носят, но не разпознават в себе си. Те са изключително креативни хора и само ако се комбинират с по-заземени хора, могат да реализират идеите си. Или ако те се заземяват и свържат главата с тялото, сиреч с емоциите си, за да влязат в реалността такава каквато е. В противен случай всичко остава в сферата на фантазиите им.
КОИ СА ЗАВИСИМИТЕ?
Те са зависими от всичко и всички. Най-вече от собствената си неспособност да се задвижват към живия човек, както и от собственото си очакване, че някой друг ще се погрижи за нуждите им. Често ще усетим компенсаторното демонстриране  на преувеличена независимост, която не издържа в моменти на силен стрес, и желанието им да да бъдат интелектуални първенци.
Типично за онлайн поведението на този характер е информационната кражба, плагиатството и надничането в дискусии, без да дава своя принос в тях. Но, засмуквайки тази информация, я използва за по-късна демонстрация на интелектуална мощ в собствени постинги и статуси. Желае да блесне с това, което ЗНАЕ. Това е един вид интелектуален ексхибиционизъм с цел сдобиване с внимание, подкрепа, любов. В моженето е по-трудно, ако става дума да си поиска помощ. Чака другите да започнат разговора. Често манипулира, само и само да не признае, че има нужда от другия. Като го отхвърлят, се държи  сякаш не са го отхвърли или това мнение не се отнася до него. Рядко влиза в директна конфронтация на стената си, но е склонен да манипулира или шантажира в лични мейли. Много говори, пуска статус след статус. Но често ни остава с усещането, че другият за него не е важен. Ще го разпознаем по молещите очи, и наклонената глава на снимките.Ако и когато  осъзнае, че да дава любовта, подкрепата и благодарността, от която се нуждае, е също толкова красиво, както и да получава, общуването с този умен човек е една наслада. Много е поетичен и романтичен.
КОИ СА ИЗДЪРЖЛИВЦИТЕ?
Този характер потиска своята честност по отношение на това, какво в действителност иска - при него външното поведение  е ”да”, но вътре е „не”, заради одобрението, което за него е гаранция, че е обичан.  Затова той стиска, задържа, за да бъде такъв, какъвто другите го искат, използва дразнещи поведения, прави нещата от него да мине и накрая намира повод да разтовари акумулираното напрежение, като след това отново влиза в блатото, неотстоял онова, което той иска, въпреки че осъзнава нуждите си. 
В мрежата ще го познаете по две неща: или угажда, или провокира - което взема формата на леко заяждане, дразнещи коментари, лека насмешка под снимки. Ако не се заяжда, ще мрънка, все недоволен. Но никога няма да ни  каже, че не ни харесва, или открито да ни откаже. Има особено чувство за хумор – често се самоиронизира , за да се защити от ирониите на другите. В спорове и дискусии се държи на инат и отказва да приеме чужда гледна точка, което е израз на подсъзнателното убеждение, че ако не издържи, нищо няма смисъл. Ако,обаче, има словесен конфликт, той често играе миротворец, не може да толерира войните извън него, вероятно заради проектираната вътрешна война и неспособността му, той самият да застане зад собствените си каузи. Ще го познаете по снимки, които поства, където  нерядко самоиронизира собственото си пълно тяло, умения или неумения.
 Иначе издържливците са нежни души и лесно се разчувстват. Прекрасни и съвестни изпълнители в реалния свят. Но пак имат нужда от лидер, който да ги води.
КОИ СА КОНТРОЛИРАЩИТЕ?
Този характер е царят на човешката джунгла - лесно влиза в театъра на живота и като  актьор, и като режисьор. Той добре се вписва и живее в социалните мрежи, като Фейсбук, защото те му дават възможност да постига власт. В мрежата лесно привлича „приятели” и симпатии. Поддържа изключителни интересни страници, като добре напипва интереса на масовата публика. Провокативен е. Има много абонати и почитатели във ФБ. Това се обяснява с изключителната енергия, която той влага, за да бъде интересен. В тези страници има страст, ентусиазъм, ревнива амбиция. Те са типът „разбирачи” във ФБ, умеят да дразнят любопитството и да хранят широк кръг от хора по теми като лайфстайл, политика, личностово развитие, екзотика и пътешествия.  На снимките, които поства, ще го познаете, защото е весел, непукист, харесван, съблазнителен  и винаги в центъра на събитията. Под статусите му, които са провокативни, трудно тръгва дискусия, защото лесно става агресивен и издухва от сцената несъгласните.
Този характер е прекрасен лидер, носещ отговорност, съчувстващ на по-слабите. И би бил прекрасен събеседник, ако слезе от престола и бъде повече човек – понякога слаб, понякога несправящ се, понякога протягащ ръка за помощ.
КОИ СА СКОВАНИТЕ?
Това е характерът, който трудно се отпуска и за който всичко, което не отговаря на собствената представата за добро и лошо, трябва да бъде държано на разстояние или да бъде заклеймено.  Стената на този човек създава   усещане за  сдържаност и себеконтрол, което произтича от страха да не бъде отхвърлен или да не направи нещо нередно. Общува от позицията на гордостта, като нито се приближава, нито се отдалечава. Силно недоверчив е. Пита и проверява многократно. Често не изразява открито несъгласие по темите, а поднася мнението си, използвайки като начало на изречението „Да, но...”, което всъщност е форма на неговото „Не”. Но лесно влиза в спорове, където защитаването на определени ценности се възприема като добродетел. Воюва фанатизирано срещу всичко онова, което е забранил на себе си, особено по теми като морал, етика, религия, свое и чуждо и т.н. Най-често използва функцията блокиране и разприятеляване, ако е неутвърден.
Парадоксалното е, че можем тези хора да видим на снимки в силно консервативно облекло и поза, или хиперпредизвикателни и малко хистерични пози.
В позитивите си  са перфектните реализатори, много точни и отговорни. Невероятни приятели, ако успеят да излязат от постоянното си недоверие.
Разбира се, не можем да обхванем цялата палитра на поведения на един човек в толкова синтезиран вид. Но идеята тук е да се запитваме как общуваме и това, което правим във виртуалното пространство,  наистина ли ни сближава, или ни отдалечава?
Аз съм някъде из гореописаните типажи,  с всичките плюсове и минуси. А ТИ?
К. Станилова,
сп. "Грация", януари 2013 г.
















понеделник, 3 декември 2012 г.

"Не знам" в края на края и началото на началото


Краят на света. Или краят на стария ред. Нови пластове. Нов ред. Нова любов. И желание да сме част от нещо изключително. И сигурно сме. Нужно ни е да ни бъде казвано как ще сме част от нещо изключително през този месец декември, въпреки че всяка фибра на тялото ни и всяка частичка от душата ни знае, помни, преживява живота като нещо изключително. А той, животът, Е. Изтъкан от много краища и много начала. Моменти на натрупвания в количество. Моменти на качествени скокове. 
За мен беше още 1986 година, когато си правех колажи от сп. "Жената днес" и "Лада" за това какво и как искам да си наслуча. Без да знам и да съм чувала за "Тайната". И от тогава все така. С въпроси към себе си. За себе си. И света. А този месец ще станат точно 12 години от осъзнатото ми решение да продължа да работя върху т. нар. си ново осъзнаване. Решение за вървене по пътища - коларски, селски, горски, магистралски, български - на дупки, пак по магистралски. Разбих няколко коли. Поправях. Сменях. Пътуването по тези пътища си струваше, заради едно единствено нещо, което направи живота ми човешки. Две думи, които казвам в моменти, когато Егото ми иска да ме хвърли горе на черешата и реша, че много знам. Думите са "Не знам". Не знам какво наистина става и ще стане през този месец и от тук нататък. За мен мерило за ставане са междучовешките отношения. Как живеем - със себе си и другите?
Има неща, в които вярвам без да съм ги видяла и преживяла. Че под краката ми има неща, които съзнанието ми не може да обхване. Колкото и да се напъвам. И че над главата ми има неща, които съществуват без да умувам над тях ежедневно. Вярвам, че очите ми виждат едно, а друго не. Че ушите ми чуват едно, а друго не. Но вярвам, че тялото ми усеща и душата ми диша, когато й се случват красиви докосвания с другия. И се сгърчва, когато нечисти пръсти се опитват да се ровят в нея.
И пак. Не знам. Всичко това може да е плод на моите заблуди и ограничения. Но е облекчаващо да не знам.
2012 г. е. Вперили сме поглед в духовното. След дълги години, когато Аз не значеше нищо. Имаше Ние. Материалното беше важно, духовното преритваше недохранено. Днес е друго. Концентрирахме се в Аз. В себеосъзнаването си. В себеприемането си. В себе си. В други светове. И същности. Вярно е, че всички сме изключителни. И възторгът, че откриваме неща, които са по-стари от света, е част от екстаза на откриването. И на заблудите. И на откровенията.
Но думата любов не е разменна монета. Поне по пътя към духовното. Толкова думи за любов, картинки за любов, пак думи за всемирна - всеобхватна - обичаща - всичко и всички любов. Но..., когато говорим за любов, питаме ли се, телата ни дали я чувстват. Обичаме ли живите хора или идеята да обичаме? За себе си знам, не вярвам на думи, които говорят за любов, а очите на говорещия за възвисена любов гледат през мен - някъде в небесата, където е идеята за любов. Виждам ли Теб? Виждаш ли Мен? Усещаш ли любовта на зарзаватчията, който остава до 10 вечерта да те изчака, защото знае,че точно Ти минаваш в 10 вечерта след работа, за да си купиш плодовете за закуска. Усещаш ли любовта в автомонтьора, който идва на 100 км., защото колата ти е блокирала? Усещаш ли любовта в някой, който ти се обажда с въпрос "Как си?", просто защото те има. А не защото ще поиска след малко нещо? Усещаш ли любовта, когато съседката ти дава парче домашна баница. Без повод. Ей така, защото го усеща. А не защото ще поиска след малко нещо? Имаш ли жив интерес към продавачката, която иска да разговаря с теб и ти казва "Пак се прибираш късно,  много работиш бе..." И това е любов - точно под носа ти. Чуваш ли думите на някой, които ти казва: "Не приемам простотиите, които правиш на мен или на себе си." Защото и това е любов. Честна. Думи, които означават "Пука ми за теб", затова те отхвърлям". И това е любов. Конкретна. Тук и сега. Обичаш ли и ти другите по този начин? Живите Ти-та, застанали пред теб. А не идеята за любов.
Новият ред идва с нов интерес към човека отсреща. Поне за мен.Защото, колкото и духовни да ставаме. И да се издигаме над 7 чакра. Там долу под нея едно живо тяло диша, усеща, иска, желае. И то знае, че едно живо Ти е важно за него. За да го изслуша, нахрани, нагушка. За да поспори. За да се приближи. За да се отдалечи. За да се обича. И понякога, за да се мрази. И след това пак да се обича. Любовта, тук и сега, на тази земя, е да обичаш това, което Е. В този свят несъвършено материален. Но, добавяйки духовни подправки. За вкус, с внимание да не се пресоли и вгорчи манджата. Или отношенията между Аз и Ти.
Любовта не е във възвишените думи. За мен. За други може да е друго. Не знам. За мен любовта е  действие. Любовта Е във  въпроса "Как си? Звънкам, ей така - само да те чуя."
Кремена Станилова

неделя, 18 ноември 2012 г.

Вечер на благодарността


ВЕЧЕР НА БЛАГОДАРНОСТТА




лагодарността е тайната на живота. Превърни се в благодарен човек и ще процъфтяваш, ще изпълниш целта на съществуването си. Ще затваряш ситуации и ще отваряш нови ситуации. И така ще привличаш нови блага към себе си. Ще даваш и ще получа-
ваш. Ще бъдеш част от кръговрата на живата природа.




Да благо-дариш - да дариш с благи думи някой, който ти е дал блага: хора, обстоятелства, природата, живота... Сега!



Не чакай утрешния ден да благодариш. Утре, сиреч никога." 



28 НОЕМВРИ В СТУДИО "РЕА", ГР. ХАСКОВО 
ОТ 19.30  ДО 21.30 ЧАСА

Всеки последен четвъртък на месец ноември в САЩ се празнува Ден на благодарността. Но благодарността е общочовешка ценност. И всички я носим в сърцето си. 
 Ако желаете да поднесете своите благодарности за обилието в живота. 
Ако желаете да научите как да се самопрограмирате и да привличате блага - любов, пари, преживявания, които искате от дълбините на сърцето си, елате в сряда, 28 ноември. 
Обадете ни се до 27.11, за да потвърдите участие. 
  МЕДИТАЦИЯ ЗА БЛАГОДАРНОСТ И ИГРА ЗА ПРИВЛИЧАНЕ НА БЛАГА.

Цена - 25 лв. - включва храна и напитки.

Записване на тел. 0897 06 33 00
Кремена

неделя, 28 октомври 2012 г.

Лакомство или пакост?

Лакомство или пакост?
Хелоуин – един празник, макар и чужд за българската култура, има своя дълбок общочовешки смисъл. Макар да има хора, които надават вой. Нямаме ли си наши празници! Този е различен. И лошо няма, ако го празнуваме. Лошото е, че съвременният човек рядко осъзнава дълбоко-психологическия смисъл на ритуалите, дошли от древността, без значение отблизо или отдалече.
И може би механичното отбелязване на наши празници, без дълбокото осъзнаване, кара душата ни да търси нещо, което да я нахрани. И да, имаме си и Кукери, имаме си и Заговезни. Но взети заедно те представляват един празник, какъвто е Хелоуин. В крайна сметка, човешката душа има едни и същи нужди, без значение къде и на каква земя живее нейният собственик.
Та, за Хелоун и неговия смисъл. Видян през очите на човек, който ежедневно се среща със забравените нужди на човешките души.
Хелоуин - 31 октомври.
Между есента и зимата.
Лакомство или пакост? Почукват на хорските врати деца, облечени като страховити герои. Там са всички наши чудовища, страхове, сенки. Скелети и духове, космати и зъбати персонажи. Не бързайте да отвръщате поглед!
Чухте ли почукване. Може да не им отворите. Но те все ще почукват, заровени в несъзнаваното ни. Само нощем ще излизат като кошмари. Недочути и недовидени дълго време, те разбиват вратата на килера, където от деца сме ги затворили. Там, на тъмно. Познахте ли ги? Страховете, които не искате да видите. Те идват през деня ни като реализирана съдба – като болести, нещастия и инциденти.
Древните хора са знаели. Пуснати на светло. Преживени като ритуал. Страховете се интернализират като осъзната част от нас. Нахранени, те вече не са толкова зъбати и космати. И не плашат. А стават съюзници.
Лакомство или пакост?
 Пуснете ги, де!
Отворете вратите!
Погледнете ги!
И им дайте лакомство!
Кремена


Вечер в Студио "РЕА", Среща с 13 Чудовища - сенки  и Светещия Джак.
Работа с Таро архетипите в едно пътуване в света на сенките.
26 октомври, 2102 г.
Trick or treat!