вторник, 28 февруари 2012 г.

FB настроения, 2011 - 2012

Facebook статуси 2011 - 2012
или Кременини настроения разни :), :(, :) , :), :(, :))))), ;)

Games people play.
 Всички отношения се прецакват от игричките, които си играем. Но не от всички игрички. А само от гадните игрички - игрички, които играем, за да видим другия загубил. Заради тези игрички всички твърдим, че мразим игрите. А иначе, игрите са готини, ако се играят заради кефа от играта.Та тези игри са солта и пипера на манджата, но не са самата манджа. Ако, обаче, човек има усещане за пресолена и прелютена манджа или, че яде само сол и пипер, бива да обяви овреме играта за свършила, преди тя да го е довършила. :)
===========
Ако много се пънем да сме добри, щото да си лош е лошо, тогава лошото изпъпля от дупката, в която сме го натикали, и става изродско лошо. Иначе лошото е само балансьор на доброто :) Нито повече, нито по-малко! :)
:)))
========
Когато една жена много внимава да не мине за разпусната, минава време и става запусната. И най-после напусната. :)))) Ефект на доминото му викат, ама с отложени във времето резултати. Бъдете красиви и диви!!!

========

Най-големият грях, който може да направим спрямо себе си, е, от днешна гледна точка, през новото осъзнаване, да се обвиняваме, че сме или не сме проумявали нещо в миналото, че сме правили или не сме правили нещо там и тогава. Най-голямото добро, което можем да си направим, е да се помилваме за това, което сме били, и да приемем, че това поведение или мислене там и тогава е било най-доброто, на което сме били способни. И вероятно ни е устройвало. И то е било само едно стъпало, водещо ни към едно по-добро тук и сега. Да бъдем милостиви към себе си така, както го правим и към незнаещо и неможещо всичко дете.

========
Лудостта започва от момента, в който човек реши, че TV-screen-a и Windows са истински прозорци и врати към света. И забрави да погледне през прозореца на стаята си или да излезе от вратата на дома си, за да провери, аджеба, толкова ли е страшно това, от което му казват, че трябва да се страхува...Че е страшно, страшно е, ама толкова ли е страшно.
Водим се недоверчив народ, а вярваме ли вярваме - на някой, който седи нависоко и надалеко и ни казва какво става в собствения ни двор. :(


========



=======

Какво се случва с нас? Ставаме по-силни в умовете си, измисляме и ползваме всякакви средства, с които достигаме където и когато си поискаме. Но ставаме ли по-силни в телата си? И във волите си! Преживяваме една зимна зима и навсякъде се чува колко е сложно и колко е трудно да се придвижваме, колко трудно се оцелява. Паника тук! Паника там! А помним ли, че по това време през Балканската война,1913 година, ... прадядовците ни, които бяха по на 20-25 години, се биеха мъжествено при Чаталджа и пробиваха път към непревземаемата и по-късно превзета от тях през март, Одринска крепост, което е чутовен акт в цялата световна военна история. И това се е случвало в преспи от по 2 метра.!!! OMG!!! И сигурно се е случило, защото е нямало медии да им кажат, че е обявен код червено, жълто, розово или бозавo!!!
Вселената не търпи да бъде обиждана. Себе си може да търпим като се самообиждаме. Можем да се търпим и понасяме, когато обиждаме другия. Но Вселената не търпи нетърпимото. И рано или късно се грижи за възстановяване на справедливостта. Не, нашата, човешката, а онази, Божествената! Вяра и търпение трябва. Но между другото, бива да се погрижим да поправим разни несправедливости, към нас самите, или към другите. Че като потече една Либоф, Вселената ще остане без работа по възстановяване на това или онова.
========

"Hell is the suffering of those unable to love." The Brothers Karamazov, Dostoevski

========
Човек се учел докато бил...глупав. А човек колкото и да е умен, все си е глупав в определена сфера. Та нали преценките ни идват от собствената ни камбанария. Аз все съм си мислела, че като си болен, си ама мнооого болен. След като си напъвал лимитите си докрай да остискаш, па белким врътнеш хода на съдбата, в наумената от тебе посока, можеш да полегнеш, ей тъй, за малко. Да, ама не! Днес падна поредната ми илюзия. За щастие,може би. Получих следното обяснение, което ме изведе от тъмнината по този въпрос: - "Понеже много хора като пръднат, решават, че са болни и лягат, ама не щото са болни, а щото ги мързи. И това е техният картбланш за спасяване от ангажименти". Та, същите тези не вЕрват, обаче, като се натъкнат на онези, които са играли в сериала "Умирай трудно" 1 - 2 - 3, че най-подир конкурентите на Брус Уилис са грохнали.


 Ми, Брусуилювци, да не са играли във филм с продължение.
Не е луд онзи, който ядял зелника, а онзи, който му го давал.

==========
"......за Бога, не бъдете съвършени, но се опитвайте, с всички средства, да бъдете пълноценни – каквото и да би означавало това във всеки конкретен случай.“
К.Г.Юнг
========

"Be Gentle with Yourself!" Deserata

========
"Тъгата е сигурен знак, че е необходимо да се изпразним от онова, което е било, за да направим място на радостта, която предстои. Като човешки същества имаме задължение пред самите себе си да търсим радост. Така ще бъдем в синхрон с Божественото в нас и извън нас." Ш.Маклейн
=========
Ако летящите, духовно извисените, се научат да вървят по този Свят със здраво стъпили практически крака. И така да са проводници на Вярата. А ако практиците, срастналите със Земята, материалистите се научат да летят. И така да заземяват другите. Тогава ще се срещаме някъде, ще се обичаме без да се отричаме. ;)
Ай дано това не звучи като: "Ако баба ми беше мъжка, щеше да ми е дEдо." :)))
=========

Напоследък уклонът към духовното в масов мащаб буди опасения в мен, затова, че подобно летене може да ни превърне летящи обекти, които никаква наземна навигация не може да координира, та след такова летене падането на земята често е  безпарашутно. И завинаги...

=========
Колкото повече човек стъпва на пръсти, толкова по-шумен става. Колкото повече внимава, в толкова повече капани пада. Колкото повече е втренчен в другите, толкова повече губи от поглед себе си. Колкото повече се страхува от осъждане, толкова повече сам себе си осъжда на живот - менте. Той става менте. Привлича случки менте. Хора - менте.Живее емоции - менте.
Абее! Be real! Be alive!
==========
Мдаа, чуждите кожи винаги стискат - макар привидно да пазят топло, под тях душата зъзне самонеразбрана и самоотчуждена...
==========
I have a dream. :) Имам си една мечта. Да казваме това, което мислим. Да чуваме това, което другият наистина е искал да каже, а не собствените си мисли, приписани му от нас. Да говорим само неща, които са ни ясни - не само с главата, но и с душата. "Да" винаги да означава "да". "Не" винаги да означава "не". Е-ех, тогава ще настане такъъъв живот. Ха дано!

==========

Според Бегбеде има един сигурен начин да си прецакаме лятото, а той е - да се влюбиш през юли. А той ги разбира тези работи. :))) Бих добавила в най-тежките случаи може да си прецакаш не само лятото, а и Коледата и следващите две лета. Летните флиртове рядко са любов. И такаааа - да се наслаждаваме на лятото и моментите в него. Sunshine regaeeeee.

==========

В живота ни се появяват хора - за да разбъркат подредените ни умове; за да извадят от нас емоции, за които не сме подозирали; за да се преподредим, но никога повече да не сме същите. След тях сме много по-човечни - чувстващи, плачещи, смеещи се. Винаги стоят в живота ни - макар от много много отдалеч. И не сме повече същите. Вероятно и те не са повече същите, а по-човечни - чувстващи, плачещи, смеещи се...

=========
Има любови, които добавят към стойността ни, има любови, които отнемат от стойността ни. И в двата случая е преживяване - урок, към който несъзнателно вървим... епизод от живота, пълен със смисъл - само да отворим сетива, за да го доловим...

==========

Сутрин изборите пред нас са два: да се върнем да спим и да продължим да сънуваме или да станем и да направим хубавите си сънища действителност...
=============

Съобразяването с общественото мнение прилича на доброволно влизане в затвор, където надзирателите са хора, които, освен че ги е страх да живеят, живеят, за да пречат и на другите да живеят...

=============

Какво ли не са склонни хората да правят за пари. Дори някои започват и да работят... :)

=============

Някои грешки са толкова нахално щури и сладко-стипчиви, че е грехота да се направят само веднъж... :))

=============

По-добре да ти е гадно след хубаво, отколкото да ти е гадно след лошо... :-)

============

"Когато човек приеме за даденост, че нещо му е на една ръка разстояние, често губи ръката, която му подава нещото."- из разговор с моя приятелка.
В добавка - пропускаме, че собственикът на ръката се движи по силата на свободната си воля и търсене на своето си хубаво, давайки ни нещо. И ако приемем, че ръцете са продължение на сърцето, то отдръпването на ръката, си е отдръпване на сърцето. Та затова народът го е казал: "Не хапи ръката, която ти дава." А последиците за сърцето са ясни...



неделя, 26 февруари 2012 г.

ПРОШКА. Както, когато, ако можем и искаме

Казва се, че времето лекува всичко. Но въпросът е какво правим с това време. И по това време?

Днес е Неделя Сиропусна. В християнския свят хората искат и дават прошка. Но какво е прошката? И лесно ли стигаме до това състояние?

В Уикипедия четем: "Прошката е мисловният духовен и емоционален акт на освобождаване от чувства като гняв, раздразнение и негодувание, насочени към друг човек, заради сторени от него нежелани действия или нанесени обиди. Прошката не означава потискане на гнева и раздразнението, а напълното освобождаване от тях чрез осъзнаване на причините, довели до появата на тези чувства, и оттам — намирането на по-рационален начин за преодоляване на дразнителя. Прощаването има значение най-вече за прощаващия, тъй като той се освобождава от негативните си емоции и добива отново възможност за обективна преценка на фактите, свързани с другия човек, въпросната нанесена обида или нежелано поведение."

А в Новия Завет е написано: "Ако принасяш дара си на жертвеника, и там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, остави дара си там- пред жертвеника, и иди първо се помири с брата си, и тогава дойди и принеси дара си”. (Мат. 5:23-24).

Личният и професионалният ми опит, обаче, ми говори, че всичко по-горе написано, е така, и не е така. Нещата са както...така и... А не, или... или - т. е. или прощаваш, или не.
Прошката не е еднократен акт. Прошката не е нещо, което се случва в един ден. Прошката не е нещо, което върши работа, когато се прави, защото "трябва". " Нагласата, че ТРЯБВА да простим, е вид насилие над душите ни и готовността ни да минем на един или друг етап от нашето преживяване към нещо, което ни е бръкнало в здравето.  Или ние сме позволили да ни бръкне. Или пък ние смe си бръкнали. И после продължаваме да чоплим. Привързани към момента там и тогава. Привързани към обидата и мисли от рода: "Как можах?", "Как можа?", "Как може?"
Прошката, направена заради такова ТРЯБВА, е като слагане на превръзка на непочистена рана. В желанието си да се отървем от негативните чувства и да се позитивираме насила, ние събуждаме тяхната съпротива. Поливаме ги, Отглеждаме ги. Подклаждаме огъня на обидата, омразата, негодуванието в душите си. И тъй като прошката е процес, първата стъпка би могла да е приемането на това, че в душите ни тлеят такива чувства. Ако и да се преживяваме като добрите в този филм. И да ги оставим да бъдат там толкова, колкото им е нужно да бъдат. Казването "да" на тези чувства, вече е минаване на друг етап. То ни подготвя за чистенето.
И тъй като прошката е акт, който правим първо за себе си, тя не означава оневиняване на другите. Така както в общественото съдилище, онзи, който е извършил нещо, не заслужава да бъде пуснат ненаказан. Така и човешкото съзнание търси възмездие. Но и тук е уловката: Всички до един, с изключение на болните социопати, винаги имаме, макар и смътното осъзнаване за онова, което причиняваме на другите волю или неволю. Така всички, макар и несъзнавано, вървим към възстановяване на равновесието, намирайки наказание за онова, което не е било в унисон с природните закони и мъдрост. Чувствайки се наранени, няма значение дали егото ни се мята като ранено животно, или душата ни е останала гладна, често не можем да се изчистим от онези негативни чувства. Просто невинаги сме толкова мъдри, нито толкова готови за тази прошка. С опита си достигам до това, че често се насилваме да дадем прошка, когато наистина има неща, които в този момент не могат да бъдат простени - може и да не бъдат простени и в този живот. И има хора, на които не искаме да простим. Просто, защото наистина не заслужават да им бъде простено. Тук и сега. Но, нека имаме предвид, че всеки  от нас, няма значение дали сме на брега на  жертвата или на  насилника, правим най-доброто, на което сме способни в определен момент. Та, друг етап от пътя към прошката е приемането на нежеланието ни да простим - и това, че си мислим: "Той или тя не заслужава да бъде простен." Сега или никога.
Но... тръгвайки от това, че заслужаваме да се чувстваме добре, крачка е да се освободим от напъните да сме ангелски благородни тук и сега, и да кажем: "Да, не съм готов за това.", "Да, в мен има и гняв, и злоба, и обида." Но да си напомним, че тези чувства носят мощен енергиен заряд, те извират от един и същи извор в нас. И това е изворът на творческата, жизнена енергия. Тази енергия, която използваме сега да преиграваме в ума и душите си филма на нашата и чуждата грешка. Та изборът е наш, дали да я използваме, за да тънем в самосъжаление, желание за мъст и реванш, или да творим нашия си живот, ведно с този горчив опит. Енергията е една и съща. Само каналите, по които я пускаме, са различни.В първия случай, животът ни заблатява. Във втория, е буйна пролетна река, около която има свежест и зеленина. И повече хора се спират до тази река. И се отварят възможности за нови красиви преживявания.
И да помним, че там, където има недадена прошка, има много тъга. Там, където има тъга, има много обида. Там, където има обида, има много гняв. Там,където има гняв, има много очаквания. Там, където има очаквания, има много идеализация. Та значи, вероятно проблемът е в предизвикателството да си сверим часовника, с този на реалността! Нашата и на другите.
А невъзможността да простим на другите тръгва от нежеланието ни да простим на себе си за това, че сме били  неможещи, незнаещи, недогледали, наивнички и т. н. А ние наистина заслужаваме да сме добре. Заради нас си. Тогава желанието за възмездие бихме могли да поверим на една Висша справедливост. Която идва рано или късно. Но НЕ ние сме инструмент на тази Справедливост. И ако някой е съгрешил, да го оставим на тази Мъдрост и Справедливост.
 И ако в писанията е написано: " Прости им, Господи, те не знаят какво вършат!", а в главите ни се мъдрят мисли от рода: "Да, да не са знаели!",  да се доверим на тази Справедливост. И да трансформираме това послание в нещо такова: "Прости им, Господи, че знаят какво вършат!" или "Прости ме, Господи, че съм знаел или не знаел какво върша!"
Защото искам и заслужавам да живея добре. Днес и утре!
И един ден можем да се събудим. Със спомена за болката. Но без да я изпитваме. И тогава. Нека бъде прошка!

26.02.2012 г.
Кремена






четвъртък, 23 февруари 2012 г.

Испанска вечер с ФЛАМЕНКО и Сангрия - 05.03.2012 г.

ИСПАНСКА ВЕЧЕР
Къде: Студио "РЕА", Хасково
Кога: 05.03.2012 г. от 19.30-21.30 ч.
Една вечер в испански огнени ритми. Работа с огнената енергия в нас. Огнена медитация.
Ще говорим за пътя Камино. Испания. Испанските ритми
Ще открием огнената жена във всяка една от нас. Ще танцуваме под ритъма на севилско фламенко, циганско танго, фарука, кампанилерос. Фламенкото като идеален начин за събуждане на огъня в нас и заземяване на тази енергия.
!!!
Предварителни умения за танцуване не са необходими. На място ще откриете ритъма на фламенкото в душата и краката си.
!!! Желателно е да носите червени цветя за косите, шалове, и, ако имате, ветрила. А дългите поли ще помагат, за да усетим красотата на танца.

Ще пием испанско вино Сангрия и ще хапваме испански Тапас.
Цена: 20лв.
Записване: До 02.03.2012 г. на мейл или мобилен телефон.
Водещ: К.Станилова

Една гореща вечер












вторник, 21 февруари 2012 г.

Сценарият, актьорите, пиесата...

Човек е роден, за да бъде щастлив. ВСЕКИ ден! Не всяка минута от този ден. Но да има и да търси поводи да бъде щастлив. И хора, с които да е щастлив. Не една минута на ден, а повече минути ВСЕКИ ден. И ако някой твърди, че животът е тъп, гаден, преебан и прочее, да го пратим да пише възрожденски драми от типа "Многострадална Геновева", "Изгубена Станка" и "Сирота Цветанка" и съвременния им сапунен еквивалент. И ако в пиесата, в която участваме, ни е зле - всеки ден, имаме избор да напишем по-добър сценарий, да подберем нови актьори, с които да играем, и да го поставим на друго място, да превърнем драмата в комедия, ако не се приемаме твърде сериозно. Ние пишем сценария на нашия си живот. И ако актьорите, с които играем собствената си пиеса, ни окепазяват версията с Happy end, имаме избор да търсим други. Защото сме родени да живеем щастливо. Независимо, дали публиката ще ни освирква или хвърля яйца по нас. Все пак и публиката е избрала да гледа нашата пиеса, и ако не й харесва, някъде в тъмното свети надпис "Exit" - публиката е свободна да напусне. А ние да бъдем щастливи. Когато и както ни харесва.
Често най-добрите пиеси са отсвирвани, неразбрани от публиката. Но времето си казва думата...
И ако сега не сме щастливи, въпреки опитите ни - да помним - най-тъмно е преди разсъмване.
К.С.




вторник, 14 февруари 2012 г.

На сърцето ми. С любов!

Богинята Персефона, Кора.
Днес ще се разменят стотици картички, мечета, бонбонки и зайчета. И сърчица. И сърчица.
С уважение към всички пияни от любов на днешния ден. Но в това писание аз ще пиша за една друга любов. Тази, която дори не ни минава през ум да дарим и обърнем към себе си.
Много преди християнския празник на влюбените древните гърци през февруари са празнували брака между небето и земята, между Зевс и Хера. А сърцето на човек се е считало за онзи мост, свързващ това мъжко и женско. И то е било, и Е, хранилището на тази божествена любов. Т. е. нея я има във всеки човек. И преди да я дадем на друг, си струва да питаме "Как обичаме собственото си сърце?" То е онова, което работи ден и нощ, неуморно, без оплакване. Хранилище на всичката ни радост и сълзи. То е нашата връзка с живота. Туп-туп-туп!
Мислим ли за него, обичаме ли го, чуваме ли го? Питаме ли се дали е пълно, отворено, чисто и силно? Важно е да проверяваме състоянието на сърцето си всяка минута. То ни говори, предупреждава, обича. А обичаме ли го ние?
Пълното сърце има усещане, че е там, където му е добре и иска да бъде. Ако правим нещо с половин сърце, значи правим нещо, което не искаме, а трябва. Давам с половин сърце, правя с половин сърце, не съм на 100 % някъде. А това е сигнал, че трябва да се махна от там - от отношения с човек или ситуация, в която съм забила.
Отвореното сърце е гостоприемно. То не е защитаващо се, отбраняващо се, издигащо стени. Пред страха да не бъде наранено. Затвореното сърце е свито и уплашено. И боли. И това е просто напомняне да опитам да го отворя наново, да експериментирам с новите хора и ситуации, без да пренасям спомена за минали наранявания, с някой, някога. И ако и този нов човек кара сърцето ми да издига стени. Просто да си тръгна. И да отпусна сърцето си. И да дишам с пълни гърди. Радваща се само на неговата компания. Аз и моето сърце.
Чистото сърце знае с яснота кога, къде и как да се отвори. То не е мислещо, то е интуитивно. И ако е съмняващо се и объркано. И не знае дали - или. То просто ми праща сигнал да изчакам. Да не се впускам в действие. Докато дойде яснотата. И тогава да направя крачка.
Силното сърце е сърцето, имащо куража да отстоява истините в себе си.То ме кара да казвам без страх онова, което в дълбочина чувствам- радост, гняв, любов, омраза. Силното сърце е куражлия. Слабото сърце лъже, говори неистини, самозаблуждава ме. Страхува се да не бъде изоставено. А лъжейки, вече се е самоизоствило. Силното сърце има смелостта да ме показва мен, цялата, с всичките ми сили и слабости, с всичките ми дефекти. Защото знае, че заслужава да бъде обичано в същината си. А не с ролята, в която страхът ми го набутва.
Интересно е да се знае, че френската дума "courage" произхожда от думата "coeur" - сърце, а на английски "core" - сърцевина, същност. И тя, от своя страна, е свързана с името на богинята Персефона, Кора. И така, "кураж" етимологично означава "да отстоявам сърцето си, сърцевината си, онова, което е дълбоко и вярно за мен".
И когато сърцето ми е пълно, отворено, чисто и силно, то е чист проводник на онази божествена любов мужду Зевс и Хера, между небето и земята. От тази любов мога да живея и да се радвам на живота. Част от тази любов аз мога да дам и на друг, други, света около мен.
Затова не приемам онова разбиране за любовта, събрано във фразата "Давам ти сърцето си!" Кой, ако не аз, може да бъде по-добър пазител на собственото ми сърце, на най-важното, свързващо ме с живота? Мога да дам част от водата от този извор. Но извора го пазя, поддържам, обичам Аз. Ако се грижа всеки момент сърцето ми да бъде пълно, отворено, чисто и силно, ще дам любовта, която извира от него, само на сърце, което моето е разпознало като пълно, отворено, чисто и силно.
Обичайте сърцата си!
Кремена Станилова
14.02.2012 г.