Човек е роден, за да бъде щастлив. ВСЕКИ ден! Не всяка минута от този ден. Но да има и да търси поводи да бъде щастлив. И хора, с които да е щастлив. Не една минута на ден, а повече минути ВСЕКИ ден. И ако някой твърди, че животът е тъп, гаден, преебан и прочее, да го пратим да пише възрожденски драми от типа "Многострадална Геновева", "Изгубена Станка" и "Сирота Цветанка" и съвременния им сапунен еквивалент. И ако в пиесата, в която участваме, ни е зле - всеки ден, имаме избор да напишем по-добър сценарий, да подберем нови актьори, с които да играем, и да го поставим на друго място, да превърнем драмата в комедия, ако не се приемаме твърде сериозно. Ние пишем сценария на нашия си живот. И ако актьорите, с които играем собствената си пиеса, ни окепазяват версията с Happy end, имаме избор да търсим други. Защото сме родени да живеем щастливо. Независимо, дали публиката ще ни освирква или хвърля яйца по нас. Все пак и публиката е избрала да гледа нашата пиеса, и ако не й харесва, някъде в тъмното свети надпис "Exit" - публиката е свободна да напусне. А ние да бъдем щастливи. Когато и както ни харесва.
Често най-добрите пиеси са отсвирвани, неразбрани от публиката. Но времето си казва думата...
И ако сега не сме щастливи, въпреки опитите ни - да помним - най-тъмно е преди разсъмване.
К.С.
Няма коментари:
Публикуване на коментар