FB настроения, 2011 - 2012

Facebook статуси 2011 - 2012
или Кременини настроения разни :), :(, :) , :), :(, :))))), ;)

Games people play.

 Всички отношения се прецакват от игричките, които си играем. Но не от всички игрички. А само от гадните игрички - игрички, които играем, за да видим другия загубил. Заради тези игрички всички твърдим, че мразим игрите. А иначе, игрите са готини, ако се играят заради кефа от играта.Та тези игри са солта и пипера на манджата, но не са самата манджа. Ако, обаче, човек има усещане за пресолена и прелютена манджа или, че яде само сол и пипер, бива да обяви овреме играта за свършила, преди тя да го е довършила. :)

===========

Ако много се пънем да сме добри, щото да си лош е лошо, тогава лошото изпъпля от дупката, в която сме го натикали, и става изродско лошо. Иначе лошото е само балансьор на доброто :) Нито повече, нито по-малко! :)
:)))

========

Когато една жена много внимава да не мине за разпусната, минава време и става запусната. И най-после напусната. :)))) Ефект на доминото му викат, ама с отложени във времето резултати. Бъдете красиви и диви!!!

========

Най-големият грях, който може да направим спрямо себе си, е, от днешна гледна точка, през новото осъзнаване, да се обвиняваме, че сме или не сме проумявали нещо в миналото, че сме правили или не сме правили нещо там и тогава. Най-голямото добро, което можем да си направим, е да се помилваме за това, което сме били, и да приемем, че това поведение или мислене там и тогава е било най-доброто, на което сме били способни. И вероятно ни е устройвало. И то е било само едно стъпало, водещо ни към едно по-добро тук и сега. Да бъдем милостиви към себе си така, както го правим и към незнаещо и неможещо всичко дете.

========
Лудостта започва от момента, в който човек реши, че TV-screen-a и Windows са истински прозорци и врати към света. И забрави да погледне през прозореца на стаята си или да излезе от вратата на дома си, за да провери, аджеба, толкова ли е страшно това, от което му казват, че трябва да се страхува...Че е страшно, страшно е, ама толкова ли е страшно.
Водим се недоверчив народ, а вярваме ли вярваме - на някой, който седи нависоко и надалеко и ни казва какво става в собствения ни двор. :(

========

=======

Какво се случва с нас? Ставаме по-силни в умовете си, измисляме и ползваме всякакви средства, с които достигаме където и когато си поискаме. Но ставаме ли по-силни в телата си? И във волите си! Преживяваме една зимна зима и навсякъде се чува колко е сложно и колко е трудно да се придвижваме, колко трудно се оцелява. Паника тук! Паника там! А помним ли, че по това време през Балканската война,1913 година, ... прадядовците ни, които бяха по на 20-25 години, се биеха мъжествено при Чаталджа и пробиваха път към непревземаемата и по-късно превзета от тях през март, Одринска крепост, което е чутовен акт в цялата световна военна история. И това се е случвало в преспи от по 2 метра.!!! OMG!!! И сигурно се е случило, защото е нямало медии да им кажат, че е обявен код червено, жълто, розово или бозавo!!!

Вселената не търпи да бъде обиждана. Себе си може да търпим като се самообиждаме. Можем да се търпим и понасяме, когато обиждаме другия. Но Вселената не търпи нетърпимото. И рано или късно се грижи за възстановяване на справедливостта. Не, нашата, човешката, а онази, Божествената! Вяра и търпение трябва. Но между другото, бива да се погрижим да поправим разни несправедливости, към нас самите, или към другите. Че като потече една Либоф, Вселената ще остане без работа по възстановяване на това или онова.
========

"Hell is the suffering of those unable to love." The Brothers Karamazov, Dostoevski

========

Човек се учел докато бил...глупав. А човек колкото и да е умен, все си е глупав в определена сфера. Та нали преценките ни идват от собствената ни камбанария. Аз все съм си мислела, че като си болен, си ама мнооого болен. След като си напъвал лимитите си докрай да остискаш, па белким врътнеш хода на съдбата, в наумената от тебе посока, можеш да полегнеш, ей тъй, за малко. Да, ама не! Днес падна поредната ми илюзия. За щастие,може би. Получих следното обяснение, което ме изведе от тъмнината по този въпрос: - "Понеже много хора като пръднат, решават, че са болни и лягат, ама не щото са болни, а щото ги мързи. И това е техният картбланш за спасяване от ангажименти". Та, същите тези не вЕрват, обаче, като се натъкнат на онези, които са играли в сериала "Умирай трудно" 1 - 2 - 3, че най-подир конкурентите на Брус Уилис са грохнали.

 Ми, Брусуилювци, да не са играли във филм с продължение.

Не е луд онзи, който ядял зелника, а онзи, който му го давал.

==========

"......за Бога, не бъдете съвършени, но се опитвайте, с всички средства, да бъдете пълноценни – каквото и да би означавало това във всеки конкретен случай.“
К.Г.Юнг

========

"Be Gentle with Yourself!" Deserata

========

"Тъгата е сигурен знак, че е необходимо да се изпразним от онова, което е било, за да направим място на радостта, която предстои. Като човешки същества имаме задължение пред самите себе си да търсим радост. Така ще бъдем в синхрон с Божественото в нас и извън нас." Ш.Маклейн

=========

Ако летящите, духовно извисените, се научат да вървят по този Свят със здраво стъпили практически крака. И така да са проводници на Вярата. А ако практиците, срастналите със Земята, материалистите се научат да летят. И така да заземяват другите. Тогава ще се срещаме някъде, ще се обичаме без да се отричаме. ;)
Ай дано това не звучи като: "Ако баба ми беше мъжка, щеше да ми е дEдо." :)))

=========

Напоследък уклонът към духовното в масов мащаб буди опасения в мен, затова, че подобно летене може да ни превърне летящи обекти, които никаква наземна навигация не може да координира, та след такова летене падането на земята често е  безпарашутно. И завинаги...

=========

Колкото повече човек стъпва на пръсти, толкова по-шумен става. Колкото повече внимава, в толкова повече капани пада. Колкото повече е втренчен в другите, толкова повече губи от поглед себе си. Колкото повече се страхува от осъждане, толкова повече сам себе си осъжда на живот - менте. Той става менте. Привлича случки менте. Хора - менте.Живее емоции - менте.
Абее! Be real! Be alive!

==========

Мдаа, чуждите кожи винаги стискат - макар привидно да пазят топло, под тях душата зъзне самонеразбрана и самоотчуждена...

==========
I have a dream. :) Имам си една мечта. Да казваме това, което мислим. Да чуваме това, което другият наистина е искал да каже, а не собствените си мисли, приписани му от нас. Да говорим само неща, които са ни ясни - не само с главата, но и с душата. "Да" винаги да означава "да". "Не" винаги да означава "не". Е-ех, тогава ще настане такъъъв живот. Ха дано!

==========

Според Бегбеде има един сигурен начин да си прецакаме лятото, а той е - да се влюбиш през юли. А той ги разбира тези работи. :))) Бих добавила в най-тежките случаи може да си прецакаш не само лятото, а и Коледата и следващите две лета. Летните флиртове рядко са любов. И такаааа - да се наслаждаваме на лятото и моментите в него. Sunshine regaeeeee.

==========

В живота ни се появяват хора - за да разбъркат подредените ни умове; за да извадят от нас емоции, за които не сме подозирали; за да се преподредим, но никога повече да не сме същите. След тях сме много по-човечни - чувстващи, плачещи, смеещи се. Винаги стоят в живота ни - макар от много много отдалеч. И не сме повече същите. Вероятно и те не са повече същите, а по-човечни - чувстващи, плачещи, смеещи се...

=========

Има любови, които добавят към стойността ни, има любови, които отнемат от стойността ни. И в двата случая е преживяване - урок, към който несъзнателно вървим... епизод от живота, пълен със смисъл - само да отворим сетива, за да го доловим...

==========

Сутрин изборите пред нас са два: да се върнем да спим и да продължим да сънуваме или да станем и да направим хубавите си сънища действителност...
=============

Съобразяването с общественото мнение прилича на доброволно влизане в затвор, където надзирателите са хора, които, освен че ги е страх да живеят, живеят, за да пречат и на другите да живеят...

=============

Какво ли не са склонни хората да правят за пари. Дори някои започват и да работят... :)

=============

Някои грешки са толкова нахално щури и сладко-стипчиви, че е грехота да се направят само веднъж... :))

=============

По-добре да ти е гадно след хубаво, отколкото да ти е гадно след лошо... :-)

============

"Когато човек приеме за даденост, че нещо му е на една ръка разстояние, често губи ръката, която му подава нещото."- из разговор с моя приятелка.
В добавка - пропускаме, че собственикът на ръката се движи по силата на свободната си воля и търсене на своето си хубаво, давайки ни нещо. И ако приемем, че ръцете са продължение на сърцето, то отдръпването на ръката, си е отдръпване на сърцето. Та затова народът го е казал: "Не хапи ръката, която ти дава." А последиците за сърцето са ясни...