сряда, 31 март 2010 г.

Миналия ден се присъединих към една Фейсбук група В ХАСКОВО КИНО НЯМА, НО ФИЛМИ МНОГО и се заразмислих за филмите, които са  в главите на всеки един от нас, и за филмите, които разиграваме ежедневно, без значение къде живеем - в малък или в голям град.
Мдаа, филмите са много, но за да ги има, трябва наличието на два елемента: ексхибиционист и воайор. Нямам предвид  в ролите сексуални, а по-скоро в ролите социални. Ексхибиционистът не може да се стърпи да покаже на всички филмът, който му е в главата. Удоволствието му е стимулирано попадайки в лъча на нечие внимание. А воайорът, както знаем, "киризи" чуждите филми. Страшно става, когато воайорът стане филмов критик, и започне да плюе чуждия филм. А филмовият критик много често е нереализиран актьор. "Много му се иска, но не му стиска" да играе в подобни филми. В редки случаи "му стиска, но не му се иска". Хубавото е, обаче, че сменяме ролите, ту сме ексхибиционисти, ту воайори. Често несъзнавано.
А и това, което току-що написах си е чиста проба ексхибиционизъм на моя си филм :)


!!!

ПРОГРАМА  „РЕСТАРТ”
Една различна лятна ваканция в Родопите.

7-дневен празник на сетивата с акценти " Храната на тялото и душата."
Една програма,чрез която:
- Ще възстановите напълно натрупаното през годината напрежение в тялото, ума и душата.
-Ще събудите любопитството към себе си и света.
-Ще се научите да разпознавате и търсите здравословната духовна и материална и храна.
-Ще се научите да прилагате с малки усилия начини на хранене и живеене, които водят до поддържане на идеалното за вас тегло, а за онези,които желаят ще започнат да намаляване на теглото без йо-йо ефект.
Уникалността на програмата включва усилията на психотерапевт, холистичен диетолог, йога инструктор, масажист.




неделя, 28 март 2010 г.

COFFEE BEANS


FACEBOOK БЕЛЕЖКИ на сутрешно кафе.


ТИК-ТАК
Как не осъзнаваме, че времето ни изтича през пръстите ни? Времето на собствения ни живот, тик-так,тик-так... и пак, и пак. Вместо да се обичаме тук и сега, ние се надпреварваме да МУ, да Й или да СИ доказваме кой от кой по-голям актьор е. И к'во като после си ръкопляскаме сами на себе си. Нали отдолу стои и гризе една незадоволена потребност от другия - от ръцете му, от очите му, от дъха му. Ще излъжем другия, а можем ли тялото и душата си!!!

ЗА ГЛЕДНАТА ТОЧКА
Голям зор е да се обърне гледната точка - от загубата на ползата към ползата от загубата......

ИЗБОР
Когато една болест се третира с много лекарства наведнъж, обикновено тя е нелечима. Ако една връзка консумира твърде много усилия, за да върви, и тя върви към летален изход. Разбира се, участниците в нея избират да я убият навреме, или тя да ги убие след време:)

СВОБОДА=КРАСОТА
http://vbox7.com/play:3da696b2
Свободата е да можеш да летиш, но и да избираш сам момента на кацането....

НОЖ ИЛИ НОЖЧЕ
Да "отрежеш" нещо или някого от раз е сериозно умение - иска се подходящ инструмент: остър нож; и решителна ръка. Използвайки тъпо джобно ножче, мъчим себе си, мъчим и другия дни и месеци наред, а ако успеем в рязането, може да ни нагази чувство за вина, като компенсация и самонаказание за мъките, които сме причинили на другия. А вината по-често се продава в комплекта с малките джобни ножчета.

СМЪРТТА не е тъжна, тъжно е, че някои умират на двайсет, но по стечение на обстоятелствата биват погребани на 80......

ВЕЧНА ЛЮБОВ?
Напоследък съм потънала в едни размисли за същността на любовта и щастието в нея. Мдаа, любовта наистина е вечна. От самото начало тя върви към своя естествен край, за да умре. И после да възкръсне от пепелта. Само, че в любовта към друг човек. В този смисъл тя ми се струва вечна. И драмите май произтичат от това да искаме да е вечно чувството ни към един единствен човек, и неговото да е вечно към нас. Да ама не.

ЛУПА
Нещата се скапват, когато изникнат два проблема. Веднъж, когато избягваме да погледнем лицата си, и тези на света, през лупа, правейки се, че разни там неприятни дефекти не съществуват, защото не се виждат с просто око. Добре е, обаче, от време на време да имаме реална представа и осъзнатост за тях. Щото видим ли ги , може и да ни се прииска да попроменим нещо. Другият проблем е, че пропускаме навреме да махнем лупата и се фиксираме върху тези дефекти.Толкова се втренчваме в тях, че чак се депресираме. Пропускайки да видим общата картина. Както казва Лазарев, онова , в което инвестираме време и енергия, расте.

ПИРОВА ПОБЕДА
"Да побеждаваш е толкова приятно. Но победата може да се окаже твърде скъпа, когато и неудачникът, и победителят се настървяват един срещу друг и така тръгва познатата история за вендетата." Й. Галтунг
В карти таро има една много силна карта-5 мечове. Посланието и е да се научим да бъдем в ролята и на победителя, и на победения. Да сменяш ролите-това е изкуството да не зацикляш в живота.

ИЗВИНЕНИЕ
"Не е важно какво са направили от мен родителите ми, важно е какво ще направя аз от това, което са направили от мен." Жан Пол Сартр
Ами ако това стане важно за всеки , тогава ще трябва да пожертваме удобното извинение "Ами такъв/такава съм си.!":)

РОДНИНИ
"- Каква е разликата между един американец и един руснак?
-Когато американецът не иска да изпълни неприятно задължение, той се ПРЕСТРУВА, че го боли глава. Руснакът ще направи всичко възможно тя да го заболи НАИСТИНА." Маргарет Мийд, антрополог
А като се замисли човек калко е близка роднинската ни връзка с руснаците, и как мазохизмът ни ни кара да се разболяваме, вместо да се научим да отказваме

МИСЪЛ
Колко енергия хвърляме да доказваме, че сме ПРАВИ и да се оПРАВдаваме, сякаш на света съществуват само две мнения-нашето и грешното!
Попаднах на прекрасна мисъл на Лех Валенса "Верността на гледната точка зависи само от това, къде сме седнали."

ЧУДЕНКА
E-e-х, странно нещо сме ние хората, колко от нас могат да не плюят в кладенеца, от който са пили вода? Плюем само и само да не дойде друг да пие там.....
Вероятно защото благодарността не е добродетел българска. Американците си имат ден на благодарността. Ние, си нямаме, но иначе имаме празник на прошката. Ако е емоционално преживяна тази прошка, едва ли ще чуваме колко лош или лоша е бившия или бившата.Сякаш не се сещаме, че всъщност плюем по една част от нас, където е нашето минало. А днешният ден е утрешното минало. Отричайки миналото си, как живеем в настоящето и как творим в бъдещето?

ГРИЖА
Все повече съм убедена, че не е добре да полагам грижи за някой било то близък или не, повече от колкото той или тя са склонни да полагат за себе си.
Така де, само на бебета се полагат подобни грижи. А възрастния бихме могли да лишим от шанса за развитие, който батакът , в който се е вкарал,му дава.
И хуквайки да се грижим за него, водени от криворазбрана любов, дали не му пречим повече отколкото му помагаме? Щом имаме толкова енергия да даваме, що не я ползваме за наши си цели? Па да вземем да се почувстваме по-доволни.;) И благодарни на живота си. Па да спрем да претендираме за благодарност от онези, които даже не сме питали дали искат онова, което сме се юрнали да им даваме.;)

ИЗБОР ИЛИ ИЗБОРИ?
Сутринта се събудих с едни мисли за изборите, които правим в живота си. Често чувам "Нямам избор". А какво е да не избереш нещо? Или да избереш да не виждаш друг избор? Или да избереш да стоиш между два избора?
Осъзнаването на избора, който сме направили съзнателно или несъзнателно, поне за мен не е достатъчно. От тук нататък е приемането, че всеки избор има цена и тя ще се плаща сега, но дивиденти много често се случва да се получат по-късно, каквито и напъни да правим тук и сега. Затова като че ли е нужно и умение да отстояваме Избора си, дори целият свят да ни убеждава, че това не е Нашия избор, само щото не съвпадал с Техния. Малко здрав инат от сорта "Хайде де, те ще ми кажат кой е Моя избор" може де е от полза. Почвам да осъзнавам, че дивидентите от даден избор идват чак, когато се отдалечим от положителния или отрицателния опит докато преживяваме Избора си. И ако скачаме от избор в избор без да сме дали на една ситуация, плод от избора ни, да се разгърне в цялата си пълнота, ще сме във вечното чиракуване и до майсторски висоти рядко ще достигнем.
Според битуващото мнение човек не избирал и родителите си, но според една хипотеза за преражданията и това е избор, който правим , раждайки се в точно определено семейство, за да научим определени уроци, и респективно да научим и родителите си на нещо. Това, че не го разбираме, не означава , че не е невъзможно, А ако това наистина се окаже така, удобното твърдение, че никой не ни е питал, когато сме се раждали, вече работа няма да върши. Май ще трябва да заобичаме и този си избор и да не се сърдим на родителите си за това или онова, щото може и ние да сме тези, които сме си ги избрали......?

ВЕЛИЧИЯ
По принцип, много е интересно човек да чете за Лудостта на Величията, но ако чете за удоволствие, и то винаги поне сто години след тяхната смърт, или на поне 1000 километра от техния експеримент, но а съжаление живеем в държава, в която ни се е паднало да участваме в техните лудости...
Ей на, такива ми ти размисли се пръкнаха в този студен следобяд на разговор с духовит мой приятел по повод изобилстващите заглавия, от типа : "Бойко отпуши Калотина", "Гръцки фермери отстъпиха на Бойко", "Еди кой си изпълни ултиматума на Борисов" и т.н., сиреч всичко в тази държава зависи от това как е станал сутринта един човек , па макар това да е министър-председателят на една република.
Та ще си позволя да цитирам шеговитото подхвърляне на този мой приятел, че все по-малко дума в прогнозите на общественото ни развитие ще имат политолозите и социолозите , които би следвало да се занимават с изследването и прогнозиране тенденциите на развитие на обществото като съвкупност от много хора.
И все по вече ще имат думата психолозите, и ако не и психиатрите, в прогнозиране на тенденциите на развитие на държавицата ни , които явно започват да зависят от делата на един човек, един преродил се днес Крали Марко, който освобождава три синджира роби........


 ПОВОД за умуване-една театрална постановка
Снощи бях на театър- леко приятно и толкова размисли след това. Осъзнавам колко искам да постигна невъзможната честност с хората, които са ми важни или предстои да станат екс-важни.Ако аз съм отворена, а другият не? Или само си мисля, че съм отворена? Светът е огледало, нали? Любов и честност-дали пък не се опитвам да живея в оксиморон? Всъщност, възможно ли е да играем игра и да покажем картите си на отсрещния? Нали това е нашата обща игра? Нали, ако единият излезе от играта, играта приключва?. Кога изпускаме момента да видим, че от съюзници сме станали противници? Ако не надцакваме, или се самопрецакваме, можем ли да приемеме да сме прецакани. И ако да, колко дълго? Нали играта има смисъл, ако последователно сменяме позициите си. Или може би се лъжа? Човек по природа е полигамен, и какви са последиците от изнасилването на собствената ни природа, за да бъдем моногамни? И да искаме и от другия това? И каква е цената, която плащаме? И ако следваме това, което искаме, колко пъти сме лишавани от така нужната ни принадлежност? Моногамия-да. Но като осъзнат избор, а не като принуда водена от страха от отсвирване.









събота, 13 март 2010 г.

ОСТЕН ЗА МЪРЗЕЛИВЦИ

                                             Мога......., но няма да се помръдна!




1. Целта като колата се движи само надолу.


2. Хората без собствена цел са принудени да работят за хората със собствена цел.


3. Ентусиазмът е заразителен, липсата му също.


4. Мозъкът по-често ръждясва и по-рядко се износва.


5. Победителят казва „Ще стане!” и успява. Неудачникът казва, „ Ще се постарая!” и претърпява несполука.


6. Мързеливият никога не ще извърши подвиг-мързи го.


7. Ако не потеглите, със сигурност няма да пристигнете.


8. Силата се измерва със способността да се довеждат нещата докрай.


9. Хората ще се сдобият с всичко, което пожелаят, ако престанат да вярват, че не могат да се сдобият с всичко, което пожелаят.


10. Ако си заровиш главата в пясъка, със сигурност ще получиш остен в задника.


11. Мозъкът прилича на парашут- със сигурност действа най-ефективно, когато е отворен.


12. Повечето хора не сполучват в живота защото се специализират в дреболии.


13. Липсата на желаното е свидетелство за липсата на стопроцентова целеустременост.


14. Чувството за отговорност се придобива само, ако поемаш отговорност.









!!!

ПРОГРАМА  „РЕСТАРТ”
Една различна лятна ваканция в Родопите.

7-дневен празник на сетивата с акценти " Храната на тялото и душата."
Една програма,чрез която:
- Ще възстановите напълно натрупаното през годината напрежение в тялото, ума и душата.
-Ще събудите любопитството към себе си и света.
-Ще се научите да разпознавате и търсите здравословната духовна и материална и храна.
-Ще се научите да прилагате с малки усилия начини на хранене и живеене, които водят до поддържане на идеалното за вас тегло, а за онези,които желаят ще започнат да намаляване на теглото без йо-йо ефект.
Уникалността на програмата включва усилията на психотерапевт, холистичен диетолог, йога инструктор, масажист.






МАСКИТЕ ПАДАТ



Имам си маска за всякакви случаи. Вече не помня кога и как са се появили. Те винаги са ми помагали да се избавя от болката и унижението. Щом се озовавах в ситуация, в която дори хипотетично достойнството ми можеше да пострада, отварях врати на вътрешния си гардероб, отмествах закачалките и придирчиво оглеждах колекцията си от маски и избирах най – подходящата за съответния случай и я изпречвах пред себе си подобно на щит.


Някога много отдавна, ми се налагаше предварително да си измислям поредната маска, да се упражнявам как да я нося така, че истинската ми природа да не се подаде случайно изпод краищата й. Упражнявах походката си така, че маската която държа пред себе си, да не се люшка, старателно замазвах процепите по нея след всяка среща, за да не прозира нищо от скритото отзад. За всеки случай я носех на подобаващо разстояние от себе си, така враждебните думи не стигаха до мен, дори и да пробият защитата ми.


Доста често маската ми се удряше в друга подобна маска и се чуваше дървено тракване. В това имаше нещо успокояващо и познато и ни веднъж не изпитах необходимост да надзърна зад чуждата маска – прекалено неудобно е да държиш своята си и да се опитваш през нея да надзърташ зад чуждата – като нищо може да изпуснеш своята....


Случваше се с някои лица в продължение на години да си удряме маските една о друга, без да изпитваме неудобство. Маските ни имаха какво да си кажат, но не и ние като цяло...


Ето защо ми ставаше скучно, осъзнаех ли, че всичко по другата маска ми е познато. А и собствената ми маска отдавна е изследвана: равномерния цвят, плътно съединените дъсчици, дължината, ширината, неравностите по повърхността. Познатият няма какво повече да види, а и аз няма какво да науча от него.


А хората без защита никога не са ми харесвали. Неизменно ме обземаше страх и започваше да ми се гади, когато ги виждах как се оголват – крайно непривлекателно зрелище! Толкова ли са глупави, че не ги е грижа, какво виждат околните? Никога не успях да ги разбера.


Но с годините взех да си изтървам маските – мигове на ужасно унижение. Просто се чудя как оцелявах след това! Струва ми се, че умирам заедно с маските си. Изпитвам ужас, че ще настъпи ден, когато ще падне и ще се строши и последната от тях и тогава ще остана само аз и нищо друго – жалкото същество, скрито зад тях.


А в момента със сетни сили едва – едва удържам нещата и плача от безсилие да предотвратя падането им.


Падат маските ми, а не аз.


Н. Рубщейн



!!!

ПРОГРАМА  „РЕСТАРТ”
Една различна лятна ваканция в Родопите.

7-дневен празник на сетивата с акценти " Храната на тялото и душата."
Една програма,чрез която:
- Ще възстановите напълно натрупаното през годината напрежение в тялото, ума и душата.
-Ще събудите любопитството към себе си и света.
-Ще се научите да разпознавате и търсите здравословната духовна и материална и храна.
-Ще се научите да прилагате с малки усилия начини на хранене и живеене, които водят до поддържане на идеалното за вас тегло, а за онези,които желаят ще започнат да намаляване на теглото без йо-йо ефект.
Уникалността на програмата включва усилията на психотерапевт, холистичен диетолог, йога инструктор, масажист.






вторник, 9 март 2010 г.

За свободата и пъпната връв


"Онова, което най-много бих искала да предам на моята дъщеря е свободата. И това е нещото, което трябва да се предава чрез личния пример, а не чрез увещания. Свободата е като хлабав нашийник, правото да бъдеш различна от собствената си майка и все пак да бъдеш обичана. Свободата не е букаи на краката на дъщеря ти, не е символична клитородектомия, не е настойчивото желание дъщеря ти да сподели собствените ти ограничения. Свободата означава да позволиш на дъщеря си да те отхвърли, когато тя самата почувства нужда от това. И да се завърне при теб, когато почувства, че завръщането й е необходимо. Свободата е безусловна любов.


Моли, искам да те освободя. Ако ме мразиш или искаш да ме отхвърлиш, ще те разбера. Ако ме прокълнеш и после страдаш, аз пак ще те разбера. Искам да бъда прагът на твоя дом: ритан с крак, ожулен, но винаги готов да те посрещне отново. Искам да бъда земята, от която ти избуяваш.


Но ако те освободя прекалено много, срещу какво тогава ще се бориш? Ти се нуждаеш от моето съгласие, но може би се нуждаеш повече от моята съпротива. Обещавам ти да бъда твърда през цялото време, през което ще идваш и ще си отиваш. Обещавам ти непоколебима любов, докато ти експериментираш с омразата. И омразата е енергия - понякога тя свети по-ярко дори от любовта. Омразата често пъти е едно предисловие към свободата.


Без значение е това как се опитвам да изчезна, но се страхувам, че аз хвърлям прекалено голяма сянка. Бих премахнала тази сянка, ако можех. Ала ако я премахна наистина, как ще познаеш своята собствена сянка? А без сянка как някога би полетяла?


Иска ми се да те освободя от страховете, които ме сковават, и все пак зная, че можеш да го направиш и сама. Аз оставам тук, понасяйки участта си на спасителка. Моля се да нямаш нужда от моето спасение, ако някога паднеш.


Но аз съм тук и чакам. Свободата е пълна със страхове. И все пак страхът не е най-лошото нещо, с което се срещаш лице в лице. Най-страшна е парализата.


Да тръгваме, обичам те. Да тръгваме, дръж се за раменете ми."

Ерика Джонг


"Страх от петдесетте"



!!!

ПРОГРАМА  „РЕСТАРТ”
Една различна лятна ваканция в Родопите.

7-дневен празник на сетивата с акценти " Храната на тялото и душата."
Една програма,чрез която:
- Ще възстановите напълно натрупаното през годината напрежение в тялото, ума и душата.
-Ще събудите любопитството към себе си и света.
-Ще се научите да разпознавате и търсите здравословната духовна и материална и храна.
-Ще се научите да прилагате с малки усилия начини на хранене и живеене, които водят до поддържане на идеалното за вас тегло, а за онези,които желаят ще започнат да намаляване на теглото без йо-йо ефект.
Уникалността на програмата включва усилията на психотерапевт, холистичен диетолог, йога инструктор, масажист.






понеделник, 8 март 2010 г.

Моралният кодекс на един завършен невротик






- Аз трябва да бъда най-щедрият, най-тактичният, най-благородният, най-мъжественият, най-красивият, най-саможертвеният.....

- Аз трябва да бъда идеалният любовник, приятел, родител, учител, партньор, студент, съпруг.

- Аз трябва да се справям абсолютно леко със самообладание с всякакъв вид затруднения.

- Аз трябва винаги много бързо да намирам решение на всеки проблем.....

- Аз никога не трябва да страдам, аз трябва да съм винаги щастлив и безгрижен.

- Аз трябва да знам, да разбирам и да предвиждам всичко.

- Аз трябва винаги да се владея и да управлявам чувствата си.

- Аз винаги трябва да търся вината в себе си, аз нямам право никога никому да причинявам болка.

- Аз никога не трябва да изпитвам умора и болка.

- Аз трябва винаги да бъда максимално ефективен.


По А.Бек



ТРЯБВА, ВИНАГИ, НИКОГА. Колко ли трябва да се мразим, за да следваме тези императиви? И колко ли енергия хабим, за да сме винаги най- ?


А за какво ни е всичко това?


Когато човек е безпощаден към себе си, той неминуемо е изискващ и безпощаден към другите. Аз все още се уча на смирение и на щадене към себе си. А вие?

Свободата

Истински свободният сам избира своите затвори.

УМЕЕМ ЛИ ДА БЪДЕМ СВОБОДНИ?



Публикувано във в-к "Хасковска Марица", 02.03.2010
 
Един прочит на свободата през здравето на тялото и душата.

Ние всички се раждаме свободни, но различни преживявания в нашия жизнен път започват да ни приучват да се чувстваме несвободни в телата и душите си . Основният човешки стремеж е стремежът към удоволствие, но всички пречки и негативни преживявания в детството ни , започват да придобиват качество на травматичен опит, който на даден етап започва да ни ограничава да преживяваме нашето сега в пълнота. Човек може да няма конкретен спомен от тези преживявания, но нашата лимбична система запомня съпътстващите емоции и всеки път, влизайки в напомнящи за тази ситуация моменти, ние преживяваме страх, тревожност, вина и т.н стремейки се да бягаме от настоящата ситуация, т.е. ние се ограничаваме да живеем живота такъв какъвто се случва сега.. В крайна сметка онова, което ни прави несвободни е нашата неосъзнатост, че онова, което разболява телата ни, са потиснатите емоции. И това е холистичното разбиране за природата на болестта. Думата whole на английски означава цял-т.е. ние сме едно цяло от тяло и психика, а емоциите са телесен израз на онова, което психиката преживява-когато човек се страхува, диша повърхностно; когато се срамува, се изчервява; когато е влюбен, усеща пеперуди в корема и т.н. Но ние от ранно детство биваме приучвани да потискаме чувствата и емоциите си. Още повече, че английският превод-на думата e-motion е enegy in motion- енергия в движение. И ако нашите мисли потискат телесната ни енергия, сиреч емоциите, тялото започва да боледува. Тъй като нищо в природата не се губи, а се видоизменя, тази потисната енергия търси израз като болестен симптом. Във всяка телесна болест може да се открият психични блокажи. От психосоматична гледна точка един хронично потиснат гняв може да отключи язва, да доведе до алергия, или до ракови образувания. Това е неосъзнат процес и затова една психотерапия помага на човек да осъзнае онова, което стои зад симптома и да научи човек да задоволява по-директен начин нуждите си. Затова вниманието от психосоматична гледна точка не е към това ,което му Има на боледуващия човек, а към онова, което му Липсва.Т.е. към незадоволените потребности. Затова традиционната медицина търси все по-често взаимодействие с психотерапията. Все по-често се прибягва до лекуване на човека като цяло , а не на конкретната болест. Защото ако се лекува симптома, а не причината, симптомът може да изчезне, но не след дълго ще се измести някъде в дълбочина. Например, в случай че маслото в една кола започне да свършва и светне предупредителната лампа, ако развъртим лампата, тя може да не ни притеснява с индикациите си за известно време, но, когато маслото свърши, е сигурна повредата в двигателя. Затова все по-необходимо е човек да бъде осъзнат и да слуша тези индикации. А това може да се случи, когато обичаме себе си и всички емоции, които се пораждат в телата ни, А нашето тяло е единственият индикатор за това. Ако онова, което правим ни причинява дискомфорт на телесно и емоционално равнище, то значи не сме задоволили нашите потребности по най-добрия за нас начин. Ето една често срещана ситуация: Ако например, дълбокото ни желание е да тръгнем към някой човек, който ни привлича, било то мъж или жена, с който бихме искали да имаме някакъв обмен. Но вместо да бъдем открити и заявим нуждата си от контакт, всеки път робувайки на гордостта си, го подминаваме,или се правим, че не ни интересува, или търсим комуникация под формата на заяждане, под страха да не признаем истинското си отношение, тогава нашето тяло и душа страдат, тъй като ние се опитваме да задоволим нуждата си по един алогичен начин, чакайки другият човек да се сети за истинските ни намерения и чувства. А в крайна сметка е възможно това да не стане.И всеки път, когато попадаме в подобна ситуация припомняйки си този негативен опит като отхвърляне, можем да се спрем да опитваме да правим крачки към хората, без дори да се запитаме дали намираме удачния начин за това. Ще бъдем по-здрави и доволни от себе си и отношенията ни с другите, ако си задаваме по-често въпроса-това, което правя аз моята Душа ли го иска, или моето Его. А Егото само по-себе си е целият ни травматичен опит на база минало, който ни пречи да живеем и да се радваме на нашето сега. Егото ни е това, което ни прави горди, арогантни, злобни, дори и садистични към другите и ни пречи да задоволяваме нуждите си. А във всеки от нас се крие по едно малко дете, което е изначално чисто. Душите ни искат любов и внимание,, Егото ни иска отмъщение. В една поема на шведския поет Х.Сьодерберг се казва: „Ние всички искаме да сме обичани, Ако ли не, да ни се възхищават, Ако ли не, да се страхуват от нас, Ако ли не, да ни мразят и презират. Искаме да пробудим някакво чувство у другия, каквото и да е то.Душата потръпва пред празнотата и търси Съприкосновение на всяка цена.” Кремена Станилова

По случай празника на жената

Няколко гледни точки за жените от известни мъже:


"О, как съжалявам онези, които не познават изтънчената прелест на очакването. Истинската жена, която аз обичам, е очакваната, желаната, все още непритежаваната, чарът на която расте от всички бленувани съвършенства."
из "Отплата", Ги дьо Мопасан

"Има два вида жени: едната иска правата си и тия права са твоята любов, а другата жертва всичко за теб и нищо не иска."
из "Ана Каренина", Л.Толстой

"Фаталната сила на мигновената женска съблазън винаги ни примирява с миналото на жените, които обичаме."
из " Осъдени души", Д. Димов

неделя, 7 март 2010 г.

Никога не е късно!


Ницше в своята книга "Тъй рече Заратустра" описва еволюцията на съзнанието. Той говори за трите нива - на камилата, на лъва и на детето. Камилата е дремеща, апатична и самодоволна. Тя живее в самозаблуда, мислейки, че е нещо върховно, но всъщност е толкова загрижена за чуждото мнение, че почти няма своя енергия. От камилата се появява лъвът. Когато осъзнаем, че не живеем пълноценно своя живот, се научаваме да казваме "не" на чуждите очаквания. Отделяме се от тълпата, защитавайки с рев своите искания. Но това не е всичко. Накрая идва детето, което нито се подчинява, нито се бунтува. А е невинно, спонтанно и вярно на своето същество.

В каквото и пространство да си сега - заспало и потиснато или бунтарско, знай, че то ще еволюира в нещо ново, ако му позволиш. Никога не е късно за растеж и промяна!