УМЕЕМ ЛИ ДА БЪДЕМ СВОБОДНИ?

Публикувано във в-к "Хасковска Марица", 02.03.2010
 
Един прочит на свободата през здравето на тялото и душата.

Ние всички се раждаме свободни, но различни преживявания в нашия жизнен път започват да ни приучват да се чувстваме несвободни в телата и душите си . Основният човешки стремеж е стремежът към удоволствие, но всички пречки и негативни преживявания в детството ни , започват да придобиват качество на травматичен опит, който на даден етап започва да ни ограничава да преживяваме нашето сега в пълнота. Човек може да няма конкретен спомен от тези преживявания, но нашата лимбична система запомня съпътстващите емоции и всеки път, влизайки в напомнящи за тази ситуация моменти, ние преживяваме страх, тревожност, вина и т.н стремейки се да бягаме от настоящата ситуация, т.е. ние се ограничаваме да живеем живота такъв какъвто се случва сега.. В крайна сметка онова, което ни прави несвободни е нашата неосъзнатост, че онова, което разболява телата ни, са потиснатите емоции. И това е холистичното разбиране за природата на болестта. Думата whole на английски означава цял-т.е. ние сме едно цяло от тяло и психика, а емоциите са телесен израз на онова, което психиката преживява-когато човек се страхува, диша повърхностно; когато се срамува, се изчервява; когато е влюбен, усеща пеперуди в корема и т.н. Но ние от ранно детство биваме приучвани да потискаме чувствата и емоциите си. Още повече, че английският превод-на думата e-motion е enegy in motion- енергия в движение. И ако нашите мисли потискат телесната ни енергия, сиреч емоциите, тялото започва да боледува. Тъй като нищо в природата не се губи, а се видоизменя, тази потисната енергия търси израз като болестен симптом. Във всяка телесна болест може да се открият психични блокажи. От психосоматична гледна точка един хронично потиснат гняв може да отключи язва, да доведе до алергия, или до ракови образувания. Това е неосъзнат процес и затова една психотерапия помага на човек да осъзнае онова, което стои зад симптома и да научи човек да задоволява по-директен начин нуждите си. Затова вниманието от психосоматична гледна точка не е към това ,което му Има на боледуващия човек, а към онова, което му Липсва.Т.е. към незадоволените потребности. Затова традиционната медицина търси все по-често взаимодействие с психотерапията. Все по-често се прибягва до лекуване на човека като цяло , а не на конкретната болест. Защото ако се лекува симптома, а не причината, симптомът може да изчезне, но не след дълго ще се измести някъде в дълбочина. Например, в случай че маслото в една кола започне да свършва и светне предупредителната лампа, ако развъртим лампата, тя може да не ни притеснява с индикациите си за известно време, но, когато маслото свърши, е сигурна повредата в двигателя. Затова все по-необходимо е човек да бъде осъзнат и да слуша тези индикации. А това може да се случи, когато обичаме себе си и всички емоции, които се пораждат в телата ни, А нашето тяло е единственият индикатор за това. Ако онова, което правим ни причинява дискомфорт на телесно и емоционално равнище, то значи не сме задоволили нашите потребности по най-добрия за нас начин. Ето една често срещана ситуация: Ако например, дълбокото ни желание е да тръгнем към някой човек, който ни привлича, било то мъж или жена, с който бихме искали да имаме някакъв обмен. Но вместо да бъдем открити и заявим нуждата си от контакт, всеки път робувайки на гордостта си, го подминаваме,или се правим, че не ни интересува, или търсим комуникация под формата на заяждане, под страха да не признаем истинското си отношение, тогава нашето тяло и душа страдат, тъй като ние се опитваме да задоволим нуждата си по един алогичен начин, чакайки другият човек да се сети за истинските ни намерения и чувства. А в крайна сметка е възможно това да не стане.И всеки път, когато попадаме в подобна ситуация припомняйки си този негативен опит като отхвърляне, можем да се спрем да опитваме да правим крачки към хората, без дори да се запитаме дали намираме удачния начин за това. Ще бъдем по-здрави и доволни от себе си и отношенията ни с другите, ако си задаваме по-често въпроса-това, което правя аз моята Душа ли го иска, или моето Его. А Егото само по-себе си е целият ни травматичен опит на база минало, който ни пречи да живеем и да се радваме на нашето сега. Егото ни е това, което ни прави горди, арогантни, злобни, дори и садистични към другите и ни пречи да задоволяваме нуждите си. А във всеки от нас се крие по едно малко дете, което е изначално чисто. Душите ни искат любов и внимание,, Егото ни иска отмъщение. В една поема на шведския поет Х.Сьодерберг се казва: „Ние всички искаме да сме обичани, Ако ли не, да ни се възхищават, Ако ли не, да се страхуват от нас, Ако ли не, да ни мразят и презират. Искаме да пробудим някакво чувство у другия, каквото и да е то.Душата потръпва пред празнотата и търси Съприкосновение на всяка цена.” Кремена Станилова