Имам си маска за всякакви случаи. Вече не помня кога и как са се появили. Те винаги са ми помагали да се избавя от болката и унижението. Щом се озовавах в ситуация, в която дори хипотетично достойнството ми можеше да пострада, отварях врати на вътрешния си гардероб, отмествах закачалките и придирчиво оглеждах колекцията си от маски и избирах най – подходящата за съответния случай и я изпречвах пред себе си подобно на щит.
Някога много отдавна, ми се налагаше предварително да си измислям поредната маска, да се упражнявам как да я нося така, че истинската ми природа да не се подаде случайно изпод краищата й. Упражнявах походката си така, че маската която държа пред себе си, да не се люшка, старателно замазвах процепите по нея след всяка среща, за да не прозира нищо от скритото отзад. За всеки случай я носех на подобаващо разстояние от себе си, така враждебните думи не стигаха до мен, дори и да пробият защитата ми.
Доста често маската ми се удряше в друга подобна маска и се чуваше дървено тракване. В това имаше нещо успокояващо и познато и ни веднъж не изпитах необходимост да надзърна зад чуждата маска – прекалено неудобно е да държиш своята си и да се опитваш през нея да надзърташ зад чуждата – като нищо може да изпуснеш своята....
Случваше се с някои лица в продължение на години да си удряме маските една о друга, без да изпитваме неудобство. Маските ни имаха какво да си кажат, но не и ние като цяло...
Ето защо ми ставаше скучно, осъзнаех ли, че всичко по другата маска ми е познато. А и собствената ми маска отдавна е изследвана: равномерния цвят, плътно съединените дъсчици, дължината, ширината, неравностите по повърхността. Познатият няма какво повече да види, а и аз няма какво да науча от него.
А хората без защита никога не са ми харесвали. Неизменно ме обземаше страх и започваше да ми се гади, когато ги виждах как се оголват – крайно непривлекателно зрелище! Толкова ли са глупави, че не ги е грижа, какво виждат околните? Никога не успях да ги разбера.
Но с годините взех да си изтървам маските – мигове на ужасно унижение. Просто се чудя как оцелявах след това! Струва ми се, че умирам заедно с маските си. Изпитвам ужас, че ще настъпи ден, когато ще падне и ще се строши и последната от тях и тогава ще остана само аз и нищо друго – жалкото същество, скрито зад тях.
А в момента със сетни сили едва – едва удържам нещата и плача от безсилие да предотвратя падането им.
Падат маските ми, а не аз.
Н. Рубщейн
!!!
ПРОГРАМА „РЕСТАРТ”
Една различна лятна ваканция в Родопите.
7-дневен празник на сетивата с акценти " Храната на тялото и душата."
Една програма,чрез която:
- Ще възстановите напълно натрупаното през годината напрежение в тялото, ума и душата.
-Ще събудите любопитството към себе си и света.
-Ще се научите да разпознавате и търсите здравословната духовна и материална и храна.
-Ще се научите да прилагате с малки усилия начини на хранене и живеене, които водят до поддържане на идеалното за вас тегло, а за онези,които желаят ще започнат да намаляване на теглото без йо-йо ефект.
Уникалността на програмата включва усилията на психотерапевт, холистичен диетолог, йога инструктор, масажист.
Повече инфо на: http://kremenastanilova.blogspot.com/2012/03/7.html
Няма коментари:
Публикуване на коментар