вторник, 9 март 2010 г.

За свободата и пъпната връв


"Онова, което най-много бих искала да предам на моята дъщеря е свободата. И това е нещото, което трябва да се предава чрез личния пример, а не чрез увещания. Свободата е като хлабав нашийник, правото да бъдеш различна от собствената си майка и все пак да бъдеш обичана. Свободата не е букаи на краката на дъщеря ти, не е символична клитородектомия, не е настойчивото желание дъщеря ти да сподели собствените ти ограничения. Свободата означава да позволиш на дъщеря си да те отхвърли, когато тя самата почувства нужда от това. И да се завърне при теб, когато почувства, че завръщането й е необходимо. Свободата е безусловна любов.


Моли, искам да те освободя. Ако ме мразиш или искаш да ме отхвърлиш, ще те разбера. Ако ме прокълнеш и после страдаш, аз пак ще те разбера. Искам да бъда прагът на твоя дом: ритан с крак, ожулен, но винаги готов да те посрещне отново. Искам да бъда земята, от която ти избуяваш.


Но ако те освободя прекалено много, срещу какво тогава ще се бориш? Ти се нуждаеш от моето съгласие, но може би се нуждаеш повече от моята съпротива. Обещавам ти да бъда твърда през цялото време, през което ще идваш и ще си отиваш. Обещавам ти непоколебима любов, докато ти експериментираш с омразата. И омразата е енергия - понякога тя свети по-ярко дори от любовта. Омразата често пъти е едно предисловие към свободата.


Без значение е това как се опитвам да изчезна, но се страхувам, че аз хвърлям прекалено голяма сянка. Бих премахнала тази сянка, ако можех. Ала ако я премахна наистина, как ще познаеш своята собствена сянка? А без сянка как някога би полетяла?


Иска ми се да те освободя от страховете, които ме сковават, и все пак зная, че можеш да го направиш и сама. Аз оставам тук, понасяйки участта си на спасителка. Моля се да нямаш нужда от моето спасение, ако някога паднеш.


Но аз съм тук и чакам. Свободата е пълна със страхове. И все пак страхът не е най-лошото нещо, с което се срещаш лице в лице. Най-страшна е парализата.


Да тръгваме, обичам те. Да тръгваме, дръж се за раменете ми."

Ерика Джонг


"Страх от петдесетте"



!!!

ПРОГРАМА  „РЕСТАРТ”
Една различна лятна ваканция в Родопите.

7-дневен празник на сетивата с акценти " Храната на тялото и душата."
Една програма,чрез която:
- Ще възстановите напълно натрупаното през годината напрежение в тялото, ума и душата.
-Ще събудите любопитството към себе си и света.
-Ще се научите да разпознавате и търсите здравословната духовна и материална и храна.
-Ще се научите да прилагате с малки усилия начини на хранене и живеене, които водят до поддържане на идеалното за вас тегло, а за онези,които желаят ще започнат да намаляване на теглото без йо-йо ефект.
Уникалността на програмата включва усилията на психотерапевт, холистичен диетолог, йога инструктор, масажист.






Няма коментари:

Публикуване на коментар