COFFEE BEANS

FACEBOOK БЕЛЕЖКИ на сутрешно кафе.


ТИК-ТАК
Как не осъзнаваме, че времето ни изтича през пръстите ни? Времето на собствения ни живот, тик-так,тик-так... и пак, и пак. Вместо да се обичаме тук и сега, ние се надпреварваме да МУ, да Й или да СИ доказваме кой от кой по-голям актьор е. И к'во като после си ръкопляскаме сами на себе си. Нали отдолу стои и гризе една незадоволена потребност от другия - от ръцете му, от очите му, от дъха му. Ще излъжем другия, а можем ли тялото и душата си!!!

ЗА ГЛЕДНАТА ТОЧКА
Голям зор е да се обърне гледната точка - от загубата на ползата към ползата от загубата......

ИЗБОР
Когато една болест се третира с много лекарства наведнъж, обикновено тя е нелечима. Ако една връзка консумира твърде много усилия, за да върви, и тя върви към летален изход. Разбира се, участниците в нея избират да я убият навреме, или тя да ги убие след време:)

СВОБОДА=КРАСОТА
http://vbox7.com/play:3da696b2
Свободата е да можеш да летиш, но и да избираш сам момента на кацането....

НОЖ ИЛИ НОЖЧЕ
Да "отрежеш" нещо или някого от раз е сериозно умение - иска се подходящ инструмент: остър нож; и решителна ръка. Използвайки тъпо джобно ножче, мъчим себе си, мъчим и другия дни и месеци наред, а ако успеем в рязането, може да ни нагази чувство за вина, като компенсация и самонаказание за мъките, които сме причинили на другия. А вината по-често се продава в комплекта с малките джобни ножчета.

СМЪРТТА не е тъжна, тъжно е, че някои умират на двайсет, но по стечение на обстоятелствата биват погребани на 80......

ВЕЧНА ЛЮБОВ?
Напоследък съм потънала в едни размисли за същността на любовта и щастието в нея. Мдаа, любовта наистина е вечна. От самото начало тя върви към своя естествен край, за да умре. И после да възкръсне от пепелта. Само, че в любовта към друг човек. В този смисъл тя ми се струва вечна. И драмите май произтичат от това да искаме да е вечно чувството ни към един единствен човек, и неговото да е вечно към нас. Да ама не.

ЛУПА
Нещата се скапват, когато изникнат два проблема. Веднъж, когато избягваме да погледнем лицата си, и тези на света, през лупа, правейки се, че разни там неприятни дефекти не съществуват, защото не се виждат с просто око. Добре е, обаче, от време на време да имаме реална представа и осъзнатост за тях. Щото видим ли ги , може и да ни се прииска да попроменим нещо. Другият проблем е, че пропускаме навреме да махнем лупата и се фиксираме върху тези дефекти.Толкова се втренчваме в тях, че чак се депресираме. Пропускайки да видим общата картина. Както казва Лазарев, онова , в което инвестираме време и енергия, расте.

ПИРОВА ПОБЕДА
"Да побеждаваш е толкова приятно. Но победата може да се окаже твърде скъпа, когато и неудачникът, и победителят се настървяват един срещу друг и така тръгва познатата история за вендетата." Й. Галтунг
В карти таро има една много силна карта-5 мечове. Посланието и е да се научим да бъдем в ролята и на победителя, и на победения. Да сменяш ролите-това е изкуството да не зацикляш в живота.

ИЗВИНЕНИЕ
"Не е важно какво са направили от мен родителите ми, важно е какво ще направя аз от това, което са направили от мен." Жан Пол Сартр
Ами ако това стане важно за всеки , тогава ще трябва да пожертваме удобното извинение "Ами такъв/такава съм си.!":)

РОДНИНИ
"- Каква е разликата между един американец и един руснак?
-Когато американецът не иска да изпълни неприятно задължение, той се ПРЕСТРУВА, че го боли глава. Руснакът ще направи всичко възможно тя да го заболи НАИСТИНА." Маргарет Мийд, антрополог
А като се замисли човек калко е близка роднинската ни връзка с руснаците, и как мазохизмът ни ни кара да се разболяваме, вместо да се научим да отказваме

МИСЪЛ
Колко енергия хвърляме да доказваме, че сме ПРАВИ и да се оПРАВдаваме, сякаш на света съществуват само две мнения-нашето и грешното!
Попаднах на прекрасна мисъл на Лех Валенса "Верността на гледната точка зависи само от това, къде сме седнали."

ЧУДЕНКА
E-e-х, странно нещо сме ние хората, колко от нас могат да не плюят в кладенеца, от който са пили вода? Плюем само и само да не дойде друг да пие там.....
Вероятно защото благодарността не е добродетел българска. Американците си имат ден на благодарността. Ние, си нямаме, но иначе имаме празник на прошката. Ако е емоционално преживяна тази прошка, едва ли ще чуваме колко лош или лоша е бившия или бившата.Сякаш не се сещаме, че всъщност плюем по една част от нас, където е нашето минало. А днешният ден е утрешното минало. Отричайки миналото си, как живеем в настоящето и как творим в бъдещето?

ГРИЖА
Все повече съм убедена, че не е добре да полагам грижи за някой било то близък или не, повече от колкото той или тя са склонни да полагат за себе си.
Така де, само на бебета се полагат подобни грижи. А възрастния бихме могли да лишим от шанса за развитие, който батакът , в който се е вкарал,му дава.
И хуквайки да се грижим за него, водени от криворазбрана любов, дали не му пречим повече отколкото му помагаме? Щом имаме толкова енергия да даваме, що не я ползваме за наши си цели? Па да вземем да се почувстваме по-доволни.;) И благодарни на живота си. Па да спрем да претендираме за благодарност от онези, които даже не сме питали дали искат онова, което сме се юрнали да им даваме.;)

ИЗБОР ИЛИ ИЗБОРИ?
Сутринта се събудих с едни мисли за изборите, които правим в живота си. Често чувам "Нямам избор". А какво е да не избереш нещо? Или да избереш да не виждаш друг избор? Или да избереш да стоиш между два избора?
Осъзнаването на избора, който сме направили съзнателно или несъзнателно, поне за мен не е достатъчно. От тук нататък е приемането, че всеки избор има цена и тя ще се плаща сега, но дивиденти много често се случва да се получат по-късно, каквито и напъни да правим тук и сега. Затова като че ли е нужно и умение да отстояваме Избора си, дори целият свят да ни убеждава, че това не е Нашия избор, само щото не съвпадал с Техния. Малко здрав инат от сорта "Хайде де, те ще ми кажат кой е Моя избор" може де е от полза. Почвам да осъзнавам, че дивидентите от даден избор идват чак, когато се отдалечим от положителния или отрицателния опит докато преживяваме Избора си. И ако скачаме от избор в избор без да сме дали на една ситуация, плод от избора ни, да се разгърне в цялата си пълнота, ще сме във вечното чиракуване и до майсторски висоти рядко ще достигнем.
Според битуващото мнение човек не избирал и родителите си, но според една хипотеза за преражданията и това е избор, който правим , раждайки се в точно определено семейство, за да научим определени уроци, и респективно да научим и родителите си на нещо. Това, че не го разбираме, не означава , че не е невъзможно, А ако това наистина се окаже така, удобното твърдение, че никой не ни е питал, когато сме се раждали, вече работа няма да върши. Май ще трябва да заобичаме и този си избор и да не се сърдим на родителите си за това или онова, щото може и ние да сме тези, които сме си ги избрали......?

ВЕЛИЧИЯ
По принцип, много е интересно човек да чете за Лудостта на Величията, но ако чете за удоволствие, и то винаги поне сто години след тяхната смърт, или на поне 1000 километра от техния експеримент, но а съжаление живеем в държава, в която ни се е паднало да участваме в техните лудости...
Ей на, такива ми ти размисли се пръкнаха в този студен следобяд на разговор с духовит мой приятел по повод изобилстващите заглавия, от типа : "Бойко отпуши Калотина", "Гръцки фермери отстъпиха на Бойко", "Еди кой си изпълни ултиматума на Борисов" и т.н., сиреч всичко в тази държава зависи от това как е станал сутринта един човек , па макар това да е министър-председателят на една република.
Та ще си позволя да цитирам шеговитото подхвърляне на този мой приятел, че все по-малко дума в прогнозите на общественото ни развитие ще имат политолозите и социолозите , които би следвало да се занимават с изследването и прогнозиране тенденциите на развитие на обществото като съвкупност от много хора.
И все по вече ще имат думата психолозите, и ако не и психиатрите, в прогнозиране на тенденциите на развитие на държавицата ни , които явно започват да зависят от делата на един човек, един преродил се днес Крали Марко, който освобождава три синджира роби........


 ПОВОД за умуване-една театрална постановка
Снощи бях на театър- леко приятно и толкова размисли след това. Осъзнавам колко искам да постигна невъзможната честност с хората, които са ми важни или предстои да станат екс-важни.Ако аз съм отворена, а другият не? Или само си мисля, че съм отворена? Светът е огледало, нали? Любов и честност-дали пък не се опитвам да живея в оксиморон? Всъщност, възможно ли е да играем игра и да покажем картите си на отсрещния? Нали това е нашата обща игра? Нали, ако единият излезе от играта, играта приключва?. Кога изпускаме момента да видим, че от съюзници сме станали противници? Ако не надцакваме, или се самопрецакваме, можем ли да приемеме да сме прецакани. И ако да, колко дълго? Нали играта има смисъл, ако последователно сменяме позициите си. Или може би се лъжа? Човек по природа е полигамен, и какви са последиците от изнасилването на собствената ни природа, за да бъдем моногамни? И да искаме и от другия това? И каква е цената, която плащаме? И ако следваме това, което искаме, колко пъти сме лишавани от така нужната ни принадлежност? Моногамия-да. Но като осъзнат избор, а не като принуда водена от страха от отсвирване.