Връзката между болест и емоции

ВРЪЗКАТА МЕЖДУ БОЛЕСТ И ЕМОЦИИ

Когато говорим за болести, ние сме свикнали да мислим, че даден орган боледува, без да си даваме сметка за тясната връзка между нашето тяло и нашата психика - т.е между нашата сома и нашето психе. Именно тази връзка се разглежда от психосоматиката, чието начало е поставено в 20 години на ХХ век с трудовете на Райх, който забелязва връзката между раковите заболявания и постоянните психични напрежения, изразени под формата на мускулна броня - телесни блокажи.

Психосоматичните разстройства най-общо са физиологични състояния, възникнали в резултат на продължителен и интензивен стрес. С по-прости думи: когато поведението не реагира, реагира тялото с болестни симптоми. Обикновено, когато индивидът не може да „побере нещо в съзнанието си”, не може да го „смели”, той започва да въплъщава проблема под формата на телесна болест.

 Най-често такова соматизиране се среща при индивиди, които не могат да изразят емоциите си адекватно и дори да ги разпознаят адекватно - дали преживяват гняв, тъга, тревога, страх. Болестта често се явява признак на „преглътнатите емоции”. Хора, които преживяват психосоматични заболявания, имат проблем със създаването на символи. Това е един сложен процес, който се учи от детето през първите две години, но в резултат на объркващо възпитание на възрастните, децата не се научават да изразяват емоциите си по адекватен начин - особено онези, които се считат за социално неприемливи - гняв, тъга и т. н. Важно е да се знае, че когато един възрастен се разболее, той развива регресивен процес - неговите действия са близки до тези на 1 - 2-годишно дете. Тогава детето използва тялото си да изрази дали е доволно или не. Т. е., когато липсва адекватно изразяване на емоциите, тялото е онзи инструмент, който реагира.

Болестта е онзи начин, по който природата дава решение на един проблем, макар и болезнено.

Например, заболявания на стомашно-чревния тракт като язва и колит се разглеждат като резултат на силно разделяне на чувства и емоции - чисто поведенчески това е неспособността на човек да казва „не”, да изразява гнева си и да е съответен на своите преживявания.

Не случайно зъбите заболяват там, където човек е научен „да стиска зъби”, да търпи и да не изразява своите реални преживявания, особено недоволството си.

Много кожни заболявания се считат като опит на тялото да се освободи от натрупаните негативни напрежения в психиката.

Проблемите с кръвното налягане - както високо, така и ниско – са чести при индивиди, които избягват влизането в конфликтни ситуации, т. е. липсва им здраво настъпателно поведение по отстояване на себе си.

Въпреки физическите страдания на болния, психичните ползи за него са големи, тъй като той с неговите преживявания става важен за своите близки и в същото време подсъзнателно наказва именно онези, които са отхвърляли и не са  приемали неговите емоционални преживявания преди болестта. При една телесно ориентирана психотерапия болните осъзнават своите телесни напрежения, както и нереализираните си емоции, като се налага да реконструират целия си модел на реагиране на житейски ситуации и разпознаване на емоциите, които изникват  „тук и сега”.

Според Р. Далке - немски специалист в психосоматиката - болестта ни прави честни, т. е. показва онези психични съдържания, които потискаме и се страхуваме да изразим, било то като плод на възпитателни или на поведенчески схеми, в които сме влезли още от ранното детство.


Публикувана във в-к "Марица", 2008 г., Кремена Станилова