Напоследък мода настанА да говорим за Егото. Егото това, Егото онова. Всички злини приписваме на Егото. А Егото си е човещинка. - Аз, който съм различен и отделен от Другия. Нищо си му няма на Егото. Че да искаме да го премахваме с един замах. А и това е кауза пердута. Хубаво е да знаем, че щом го има, върши хубава работа. Понякога. Щото живеем в свят от Егота. Но... проблемите идват, когато моето или твоето Его реши,че е повече от Егото на Другите. Е, ама нали това си му е работата - да мисли и да пази - от лошо и от хубаво. А и доминото почва да пада едно по едно и нещата излизат от контрол като пролетна река със стари бентове обентена, ако го оставим само то да ни води. И да си развява коня пред онова, що Душата иска, и Интуицията казва. А още повече золуми се натворяват, когато иска само то да води хорото, а другите Егота само да го следват. Ако, обаче, си го поопознаем добре, водим си го кротко на водопой и паша, така то сито и нахранено, без чувство на вина, без гордост и предразсъдъци, няма да си вре гагата в работи, дето не са му работа. Като например, колко струват яйцата на Другия, къде и на кого е решил да ги продава или да ги дава безвъзмездно. Все тая. Особено, ако не му се ядат яйца всеки ден. А само в дните, които е назначило за Великден.
Тогава и Вълците ще са сити, и Еготата цели. Или и на двамата души Еготата сити, и яйцата цели.
И доволни.
Тъй де, и Его на Его око няма да вади.
P.S. ...а сега остава да се почудя за домашно - Егото ми ли накъдри по-горното или Душата ми се изля? Щом усещането е добро не само пет минути, а и през целия ден. Та и утре, и вдруги ден. Значи няма значение кой. Харно си върви хорото. :)
К.С.
Няма коментари:
Публикуване на коментар