От 08.06.2010 до 12.06.2010 година в страната ни гостува световноизвестният аржентински писател и психотерапевт Хорхе Букай. Гостуването му бе по покана на фестивала „ Пловдив чете”. Хорхе Букай се срещна със свои почитатели в София, Пловдив и Стара Загора. „Нито един човек няма да остане без автограф.”Уверяваха организаторите хората, които се редяха на километрични опашки, за да се срещнат с любимия автор.
Благодаря на шанса, който ми даде поканата от страна на Мадлен Алгафари, да прекарам два дни в официална и неофициална обстановка не само с писателя и терапевта, но и с човека Хорхе. А той се оказа веселяк, с особено чувство за хумор и самоирония, човек, който обича танците, операта и добрата кухня. Истински бонвиван.
Книгите на Хорхе са преведени на повече от 20 езика и навсякъде се посрещат с огромен интерес. Но според него никога не е подписвал толкова много книги наведнъж така както в България. На какво се дължи това? Дали защото българинът е закърмен с приказките, а точно притчите на Хорхе разказват за сериозните неща в живота по един простичък и достъпен начин? Дали защото българинът винаги чака месията от чужбина, който да го вдъхнови, да излекува раните му, да му даде надежда. В един от разговорите стана дума, че когато имаме проблем, сме склонни да търсим причините извън нас и съвети извън нас, сякаш търсим някой друг да ни поеме отговорността за проблемите ни. И ако не сме осъзнати, ни остава само да се мислим за най-нещастната нация, да се депресираме и да се оплакваме от съдбата. По думите на Хорхе доста нации се мислят за най-нещастните на света, нали трябва в нещо да са най- и да са първи.Па макар и в лошото. В този ред на мисли, дали пък огромният интерес на българите към книгите на Хорхе не е продиктуван от търсенето на едни нови стойности и потребности в резултат на икономическите сривове? Хората стояха на опашка пред книжарниците и чакаха автографи, но и се запознаваха, говореха за литература и други ежедневни неща. Разбира се ще има хора, на които книгите на Букай, няма да допаднат, но фактът , че българинът търси духовна храна и книжарниците стават отново средища на духовен обмен след период на застой и преекспонирана важност на материалното консуматорство. Истината е, че Хорхе поднася синтезираната духовна мъдрост без да размахва пръст поучително. За себе си той каза „Аз не съм мъдър, само казвам мъдри неща, събрани от фолклора на различни народи” А на друго място сподели: „Струва си човек да слуша както онези, които знаят повече, така също и онези, които не знаят повече от него.”
Макар че книгите му са преведени на много езици, преди време открих, че няма преведени издания в САЩ, любопитството ми бе задоволено и на въпросът „Защо?” Хорхе разказа следното. За да бъде издадена една книга на чужд автор в САЩ, е нужно той да участва в предавания по електронните медии с цел PR. След едно предаване, агентите не одобрили не -американския му изказ-всичките му изречения започвали със следното: „Може би..”, „Аз вярвам...”, „Не мога да бъда сигурен...”, а за да бъде сключен договорът е било нужно да казва „АЗ знам”, „Правете това и това, защото Аз го казвам.” Оказало се , че в страната на неограничените възможности, човек има ограничени възможности да бъде себе си, а за Хорхе това е да имаш съмнение в единствената правилна гледна точка, и да знаеш, че няма абсолютна истина. Хорхе отказал. По този повод разказа шега за един американец, който изпуснал 20 доларова банкнота в тоалетната и решил, че за 20 долара няма да си цапа ръцете, за да я вади. Но след дълги колебания, нали били пари все пак, извадил нова 20 доларова банкнота и я хвърлил при другата. За 40 долара си струвало да бръкне там. Но с присъщия си хумор Хорхе добави, „това, че аз не съм бръкнал, не значи, че е правилно, то беше правилно за мен.”
Основна тема на лекцията в Пловдив беше темата за любовта. Да обичаш някой с отворени очи е да го обичаш само защото той съществува такъв какъвто е, казва Хорхе. И като пример казва следното: „ Представете си, че имате внук, който идва от време на време в къщата ви, докосва вещи, събаря ги, чупи, пуска боклуци, тръшка се на пода, нарича ви „глупак” и вие го обичате. И когато в пристъп на гняв той ви кресне „Не те обичам.”, вие го прегръщате и му казвате:”Не се тревожи. Аз ще те обичам каквото и да става.”
Доста хора прекарват живота си в търсене на правилната половинка. „Аз не искам да съм половинка. Зрелите хора се срещат в целостта си. Не искам да съм половин портокал, искам да съм цял портокал и да срещна друг цял плод , с който да смесим соковете си.”
По нататък в лекцията си Хорхе сравни една връзка с трикрака масичка, върху която двойката поставя общия си проект-това може да е обща гледна точка, общи неща, на които се смее, общо време за разговори или забавление и т.н. Тази масичка има три крака, наречени: Любов, Привличане, Доверие. Ако един от краката се счупи, масичката пада. Да се влюбиш не е същото като да обичаш – това са две различни неща. Да се влюбиш е въпрос на страст, а да обичаш – това е емоция, чувство. Чувствата и страстите за различни неща. Книгите и науката казват, че страстта е много силно нещо. Ако искаш да покажеш какво е страст може би ето така ще онагледиш – има интензивност, впечатляване и наистина нещо, което те докосва, което те трогва отвътре. Ако сравниш влюбването с обичането, ще осъзнаеш, че обичането не е интензивно. Обичането има дълбочина. И ако се налага да избереш едното от тези две неща, очевидно всеки един от нас би предпочел интензивното. Ето защо, когато премине влюбването, което може да трае от 5 часа до 6-9 месеца, почваме да търсим нов партньор или се чувстваме разочаровани. Доверие е ,когато вярвам, че всичко, което казва другият е истина и да приема, когато той или тя каже: „Не искам да ти кажа.”Това не е лъжа, това е правото на другия да има лично пространство. Привличането предизвиква наслада да виждаш другия, да дишаш общ въздух с него. И любовта, и доверието имат памет и могат да бъдат възстановени при двойки, които са в криза, единствено привличането страда от амнезия, то не може да бъде възстановено на база минали спомени. То винаги е въз основа на това, което другият излъчва към теб сега. Лошата новина е, че не може да се направи нищо, ако другият не ни привлича. То не зависи от нас, зависи от това, което другият прави или излъчва, за да бъде привлекателен за нас всеки един момент от настоящето.
Да си в двойка може да се окаже най-ужасното и най-прекрасното нещо на света. Двойката ще е най-лошото нещо, ако искате от другия да ви спасява, да запълва празнините ви, да ви излекува от скуката и липсата на смисъл. Ние обичаме човека, който идва при нас и казва: “Оу, преди да се запозная с теб животът ми беше в руини, беше истинско бедствие. Ходех от легло в легло, от прегръдки в прегръдки, търсейки кой знае какво. И всеки ден страдах в онзи живот. Сега обаче се запознах с теб и вече всичко ми е ясно, всичко е хубаво и се чувствам в рая.” Това ни харесва, нали? Но не го очаквайте. Пожелавам ви да намерите човек, който ви казва така: “Преди да се запозная с теб животът ми беше чудесен. Бях щастлив преди да се запознаем, наистина си харесвах живота преди да те срещна. Бях в рая преди да се срещна с теб. Сега… е още по-добре!” Ето от това имаме нужда.
Двойката може да се окаже и най-прекрасното нещо, ако видиш, че другият е там да те научи на неща за теб самия, да имаш шанса да растеш с най-доброто огледало –очите на другия-за слепите ти петна. Затова щастливи са двойките, които се обичат с отворени очи. И ако се върнем с примера за трикраката масичка, нейните три крака-Любов, Доверие и Привличане, трябва да стъпват на здрав под, наречен Свобода. Според Букай Любов е да работиш за свободата на другия, дори това да не включва теб.
И ето една от притчите на Хорхе Букай : Разказва се една древна история за двама индианци. Те отиват при великия вожд на племето. Те са младеж и девойка, и казват на вожда „Ние се обичаме! Искаме да ни дадеш благословия или каквото трябва, за да може нашата любов да трае вечно”. Вождът им казва „Хубаво, ще ви кажа какво да правите. Елате с мен горе в планината и ми донесете два орела пък после ще видим”. Двамата тръгват в различни посоки и всеки от тях донася по един орел. Вождът им казал „Вземете сега и завържете крачетата на орлите”, те ги вързали. „Хайде сега, хвърлете ги да летят”. Двамата хвърлят орлите, но те не могат да полетят, защото крачетата им са вързани. Падат на земята и започват да се кълват един друг, за да се отърват от това, за което са вързани. Вождът казва „Добре. Сега скъсайте връвчицата”. Те я срязват и хвърлят двата орела във въздуха. Те политат, започват да летят в кръгове и заедно отлитат към планината. И вождът казва „Ето това е тайната – ако сте завързани един за друг никога няма да полетите. Можете да летите заедно, обаче не се връзвайте. Ако го направите, никога няма да изпитате щастие”
Публикувано във в-к "Хасковска Марица"
!!!
ПРОГРАМА „РЕСТАРТ”
Една различна лятна ваканция в Родопите.
7-дневен празник на сетивата с акценти " Храната на тялото и душата."
Една програма,чрез която:
- Ще възстановите напълно натрупаното през годината напрежение в тялото, ума и душата.
-Ще събудите любопитството към себе си и света.
-Ще се научите да разпознавате и търсите здравословната духовна и материална и храна.
-Ще се научите да прилагате с малки усилия начини на хранене и живеене, които водят до поддържане на идеалното за вас тегло, а за онези,които желаят ще започнат да намаляване на теглото без йо-йо ефект.
Уникалността на програмата включва усилията на психотерапевт, холистичен диетолог, йога инструктор, масажист.
Повече инфо на: http://kremenastanilova.blogspot.com/2012/03/7.html
