Съвсем рано в живота всяко дете стига до заключението: „Аз не съм добър”. То също така прави заключение и за своите родители: „Вие сте добри”. Тази позиция — АЗ НЕ СЪМ ДОБЪР — ТИ СИ ДОБЪР — е най-определящото заключение в живота му. То се записва трайно и ще влияе на всичко, което детето прави. Тъй като това е заключение, то може да бъде сменено от друго заключение. Но не преди да бъде осъзнато.
Мозъкът изпълнява три функции: записване, припомняне и повторно преживяване.
Въпреки че припомняне на най-ранния период от живота не е възможно, ние можем и действително преживяваме отново най-ранния опит под формата на връщане към състоянието на чувстване при новороденото бебе. Тъй като бебето не може да използва думи, неговите реакции се ограничават до усещания, чувства и може би неясни, архаични представи. Неговите чувства се изразяват чрез плач или чрез различни движения на тялото, които говорят или за страдание, или за успокоение.
Зараждане на индивида от зачеването до петгодишна възраст:
- Клетъчно зараждане (концепция);
- Физическо раждане (дишане);
- Психологическо раждане (милване);
- Социално раждане (училище);
- Отчуждаване
Първата част от този период включва деветте месеца между зачеването и раждането. През тези девет месеца се слага началото на живота, и то в най-идеалната среда, в която индивидът може някога да съществува. Този отрязък от живота се означава като състояние на симбиоза.
След това при биологичното раждане малкият индивид само за краткия отрязък от време, състоящ се от няколко часа, бива изтласкан в катастрофално различно състояние, при което той е изложен на външни и несъмнено ужасяващо крайностни въздействия на студ, грубост, натиск, шум, липса на опора, ярка светлина, отделяне и изоставяне. Бебето за кратко време е откъснато, отделено, разделено, не е свързано. Общото на много теории за травмата при раждането е схващането, че чувствата, предизвикани от това събитие, са били записани и съществуват под някаква форма в мозъка.
Само за няколко мига бебето е дадено на спасител — друго човешко същество, което го поема, завива го с топли завивки, държи го и започва успокояващото действие на „галенето”. Това е моментът на психологическото раждане. Това са първите постъпващи данни, че животът „там навън” не е съвсем лош. Галенето или повтарящите се телесни контакти са съществени за неговото оцеляване. Без тях то ще загине, ако не физически, то психически.
Тази болезнена смяна на добро с лошо отношение и обратно държи детето постоянно в състояние на нарушено равновесие. През първите две години от живота си то няма средства за концептуално „мислене” — думи — за да намери обяснение на своето несигурно положение в своя свят. То, обаче, непрекъснато записва чувствата, които се пораждат от отношенията между него и околните (преди всичко майка му) и тези чувства са пряко свързани с галенето и неговото отсъствие. Който го гали, е добър. Неговата оценка за него самия е несигурна, защото неговите чувства, че е добър, са преходни и непрекъснато се изместват от чувства, че не е добър. В края на краищата тази несигурност го убеждава — „Аз не съм добър”. През първите две години от детството еволюцията на сензомоторната интелигентност и създаването на една Вселена въз основа на направените връзки, изглежда, води до състояние на равновесие, доближаващо се до рационалното мислене. Това състояние на равновесие, което става очевидно в края на втората година или през третата година, е резултат от заключението, което детето прави за себе си и за другите: неговата жизнена позиция. След като неговата позиция е решена, то има на разположение нещо сигурно, с което да борави, някаква база да прогнозира. Тези ранни умствени процеси не водят до това „да се узнаят или да се установят истините”, а се ограничават до желанието за успех или практическо приспособяване: След като АЗ НЕ СЪМ ДОБЪР, а ТИ СИ ДОБЪР, какво мога да направя, за да те накарам теб - добрия човек, да си добър с мене - НЕ ДОБРИЯ човек?
След като веднъж рано в живота се установи една централна жизнена позиция, тя става чувствителна позиция, към която индивидът ще има склонност да се връща автоматично през целия си живот. Това, от своя страна, може да стане или основен фактор на неговата самозащита или пък най-уязвимото място в живота му.
Въпреки че ранният житейски опит, който създава предпоставки да се стигне до тях, не може да бъде изтрит, ранните позиции могат да бъдат променени. Това, за което веднъж е взето решение, може да се отмени. Транзакционният анализ формулира следната класификация на четирите жизнени позиции, които човек заема спрямо околните:
1. АЗ НЕ СЪМ ДОБЪР — ТИ СИ ДОБЪР.
2. АЗ НЕ СЪМ ДОБЪР — ТИ НЕ СИ ДОБЪР.
3. АЗ СЪМ ДОБЪР — ТИ НЕ СИ ДОБЪР.
4. АЗ СЪМ ДОБЪР — ТИ СИ ДОБЪР.
До края на втората година от живота, а понякога по време на третата година, детето се е установило на една от първите три позиции.
АЗ НЕ СЪМ ДОБЪР — ТИ СИ ДОБЪР е първото условно решение, основаващо се на опита от първата година от живота. До края на втората година то или се потвърждава и затвърждава, или отстъпва на позициите 2 или 3. След като реши окончателно, детето остава в избраната си позиция и тя доминира над всичко, което то прави. Тя остава през целия му живот, освен ако по-късно то съзнателно не я замени с четвъртата позиция. Вземането на решение по отношение на първите три позиции се базира изцяло на това, дали детето е милвано или не. Първите три са безсловесни решения. Те представляват заключения, а не обяснения.
.
АЗ НЕ СЪМ ДОБЪР — ТИ СИ ДОБЪР:
Това е универсалната позиция, която се възприема в ранното детство и е логично заключение, което бебето прави от положението си от раждането и през първите месеци. В тази позиция има и елемент на „ДОБЪР”, тъй като налице е милването. Всяко дете е милвано през първата година от живота му просто поради факта, че то трябва да бъде взето на ръце и да се полагат грижи за него. Без определен минимум грижи, бебето не би оживяло.
Признаването на Детето, което НЕ Е ДОБРО, във всеки от нас е единственият предизвикващ съчувствие и поради това целебен начин, по който игрите могат да бъдат анализирани. Не сексът е в основата на борбата на човека в живота, а по-скоро чувствата му за малоценност, че той НЕ Е ДОБЪР. Допуска известно влияние от изключителни външни условия и модифицирането им чрез по-късно натрупания опит.
В първата позиция човек се чувствува зависим от благоволението на другите. Той има голяма нужда от милване или изразяване на внимание, което е психологическата версия на физическото милване в ранна възраст. В тази позиция има надежда, тъй като има източник на милувка — ВИЕ СТЕ ДОБРИ — дори ако милването не е постоянно. Възрастният има над какво да работи: какво трябва да направя, за да спечеля милувките им или тяхното одобрение? Има два начина, по които хората могат да се опитат да излязат от тази позиция.
Първият е да се излезе от житейския сценарий, който потвърждава чувството НЕ СЪМ ДОБЪР. Той се пише несъзнателно от Детето. Такъв човек търси приятели и колеги, които имат значителен Родител, защото той има нужда от големи милувки, а колкото по-крупен е Родителят, толкова по-добре той може да милва. (ДОБРИТЕ милувки могат да дойдат само от ДОБРИ хора, а Родителят е ДОБЪР, както е бил в началото.) Такъв човек се старае, има силно желание и угоднически се стреми да отговори на исканията на другите. „Някои от нашите най-добри хора” са там, където са, поради усилията им да получат похвала. Те обаче са обречени да изкачват една планина през целия си живот и когато достигнат до върха на едната планина, те се изправят пред друга. Писането на сценария става от чувството НЕ СЪМ ДОБЪР – ВИЕ СТЕ ДОБРИ (и аз искам да съм като вас). Нито едно от тях обаче не предизвиква щастие или усещането за трайна ценност, защото позицията в края на краищата не се е променила. „Независимо от това, какво правя, аз все пак НЕ СЪМ ДОБЪР”.
След като веднъж позицията е разкрита и променена, постиженията и уменията, получени в резултат на контрасценария, могат да послужат на човек добре, когато той разработва нов и съзнателен план за живота заедно с Възрастния.
АЗ НЕ СЪМ ДОБЪР — ВИЕ НЕ СТЕ ДОБРИ:
Докъм края на първата година с детето се е случило нещо важно. То ходи. То вече няма нужда да бъде вземано. Ако майка му е студена и не го милва, ако тя просто се е грижила за него от немай-къде, тогава прохождането означава, че неговите „бебешки” дни са свършили. Милването напълно изчезва. Наказанията стават все по-строги и по-чести. Дори и раните, които само си нанася, стават по-чести.
В живота през първата година е имало неща, които са действували успокоително и които сега вече ги няма. Милувката е изчезнала. Ако това затруднено състояние на изоставеност продължава без прекъсване през втората година от живота, детето заключава АЗ НЕ СЪМ ДОБЪР — ВИЕ НЕ СТЕ ДОБРИ. В тази позиция Възрастният спира да се развива, тъй като една от неговите основни функции — да получава милувки — е разстроена, в смисъл, че няма източник на милувки. Човек в тази позиция се предава. Няма никаква надежда. Той просто минава през живота.
Ако някой реши — ВИЕ НЕ СТЕ ДОБРИ — това се отнася за всички други и той отхвърля тяхната нежност, колкото и искрена да е тя. В тази позиция индивидът също така престава да използва своя Възрастен по отношение на взаимоотношенията си с околните.
Съществува едно обстоятелство, при което АЗ НЕ СЪМ ДОБЪР — ВИЕ НЕ СТЕ ДОБРИ може да бъде първоначална позиция, а не следваща първата. Такова е положението на затвореното в себе си дете. Затвореното дете остава психологически неродено. Затвореността на малкото Дете, изглежда, е реакция на незрелия организъм към катастрофалния стрес във външния свят, в който няма милувка, която да достигне до него.
Затворено дете е това, което в критичните първи седмици от живота не се е чувствувало защитено. То може да не е напълно лишено от нежност, но може да е лишено от усещането си за нея или от „първоначалното натрупване” на усещането си за нея. Възможно е силната нежност (по-голяма от обикновената) да може да преодолее тази бариера.
АЗ СЪМ ДОБЪР — ТИ НЕ СИ ДОБЪР
Дете, което е било тероризирано достатъчно дълго от родителите, които то е смятало за добри, ще заеме третата — на престъпниците — позиция: АЗ СЪМ ДОБЪР — ТИ НЕ СИ ДОБЪР. Тук е налице чувството, че то е добро, но откъде идва то? Къде е източникът на милувка, ако ТИ НЕ СИ ДОБЪР?
Тази позиция може да се реши през втората или третата година от живота. Ако едно двегодишно заключи, АЗ СЪМ ДОБЪР, означава ли това, че неговото ДОБЪР е продукт на „милувка, идваща от него самия”, и ако това” действително е така, как би могло едно малко дете да я проявява спрямо самото себе си?
,насочена към самия себе си милувка, може да възникне тогава, когато малкият човек се лекува от значителни болезнени наранявания, каквито се изсипват върху него и той е в положението на „битото дете”. Това е детето, което е бито жестоко, така че му се чупят кости и му се одира кожата.
Смятам, че именно когато малкият човек се лекува, в смисъл, че „лежи там и ближе раните си”, той изпитва чувство само на успокоение, като сам успокоява себе си — ще бъда добре, ако ме оставите сам. АЗ СЪМ ДОБРЕ, като съм сам. Ако бруталните родители се появят отново, той може да се свие от ужас, че всичко това може да се случи отново. Вие ме наранихте! Вие НЕ СТЕ ДОБРИ.
АЗ СЪМ ДОБЪР — ВИЕ НЕ СТЕ ДОБРИ:
Такъв малък човек е изпитал бруталността, но е изпитал също така и оцеляването. Това, което веднъж се е случило, може да се случи отново. Аз наистина оцелях: Аз ще оцелея. Той отказва да се предаде. Той постепенно пораства и започва да отговаря с удар. Той е познал грубостта и знае как да бъде груб. Той има разрешение (заложено в неговия Родител) да бъде груб и да бъде жесток. Омразата го поддържа, въпреки че той може да се научи да я прикрива под маската на премерена учтивост.
За такова дете позицията АЗ СЪМ ДОБЪР — ВИЕ НЕ СТЕ ДОБРИ е спасяваща живота. Трагедията, както за него, така и за обществото, е, че то минава през живота, като отказва да погледне вътре в себе си. То не е способно да бъде обективно за своето собствено съучастие в това, което му се случва. Винаги „грешката е тяхна”. „Те са виновни” за всичко. Непоправимите криминални престъпници заемат тази позиция. Те са хората „без съвест”, които са убедени, че те са ДОБРИ, независимо какво правят и че, като цяло, вината при всяко положение лежи върху другите.
Човек, който заема позицията АЗ СЪМ ДОБЪР — ВИЕ НЕ СТЕ ДОБРИ, страда от липсата на милувка. Една милувка може да е само толкова добра, колкото е добър и този, от когото идва тя. ДОБРИ хора няма. Затова няма и ДОБРИ милувки. Такъв човек може да се обгради със свита от „хора, които казват само да”, които силно го хвалят и милват. И все пак той знае, че това не са истински милувки, защото той сам си ги предизвиква по същия начин, по който е трябвало в началото той самият да се милва. Колкото повече го хвалят, толкова повече ги презира, докато най-накрая ги отхвърли всичките, за да намери нова група хора, които му
казват само „да”.
АЗ СЪМ ДОБЪР — ТИ СИ ДОБЪР
Съществува четвърта позиция, в която е заложена нашата надежда. Това е позицията АЗ СЪМ ДОБЪР — ТИ СИ ДОБЪР. Има качествена разлика между първите три позиции и четвъртата. Първите три са несъзнателни, тъй като са били заети рано в живота. АЗ НЕ СЪМ ДОБЪР — ТИ СИ ДОБЪР е била първата и остава при повечето хора през целия им живот. За някои крайно нещастни деца тази позиция е била заменена с втората или третата. До края на първите три години една от тях се затвърждава у всеки. До тези позиции се стига въз основа на данните от Родителя и Детето.
Четвъртата позиция, АЗ СЪМ ДОБЪР — ТИ СИ ДОБЪР, тъй като е съзнателно и буквално взето решение, може да включва не само неограничено по-голямо количество информация за самия индивид и за другите, но също така предполага и въвеждането на още неизпробвани възможности. Първите три позиции се базират на чувства. Четвъртата се базира на мисъл, вяра и облог за действие. Първите три боравят със защо. Четвъртата борави със защо не? Нашето разбиране за това, какво значи ДОБЪР, не е обвързано с нашия собствен опит, защото ние можем да го издигнем в абстракция като крайна цел на всички хора.
защото ние можем да го издигнем в абстракция като крайна цел на всички хора.
Ние не преминаваме в нова позиция. Това, което правим, е да вземем решение. В това отношение то прилича на усвояване на друго мнение. Ние не можем да решим да заемем четвъртата позиция, без да разполагаме с много повече информация, отколкото в тази, с която разполагат повечето хора за обстоятелствата, които са съпровождали заемането на първоначалните позиции толкова рано в живота. Щастливи са децата, на които са им помогнали рано в живота да установят, че са ДОБРИ, като са били непрекъснато излагани на ситуации, в които те могат да докажат на себе си собствената си цена и цената на другите. За нещастие най-честата позиция е позицията АЗ НЕ СЪМ ДОБЪР — ТИ СИ ДОБЪР.
И най-накрая важно е да се разбере, че АЗ СЪМ ДОБЪР — ТИ СИ ДОБЪР е позиция, а не чувство. Записите НЕ СЪМ ДОБЪР в Детето не се изтриват от някакво решение, взето в настоящия момент. Непосредствената задача е как да се пуснат такива записи, които да възпроизвеждат положителна (ДОБРА) развръзка за транзакциите, да гарантират успехи под формата на цялостни действия, които имат смисъл, които са програмирани от Възрастния, а не от Родителя или Детето.
Няма коментари:
Публикуване на коментар