събота, 8 октомври 2011 г.

СИЛАТА НА ЧЕСТНОТО "ДА" И ЧЕСТНОТО "НЕ"

Точно преди два месеца ме вълнуваше тази тема. И продължава да ме вълнува. Заради моите преживявания. И тези от срещите ми с хора, които споделят, че не могат да напаснат общуването си с другите важни хора в живота си. Макар научили се да казват своето "Да" и"Не", когато другият приписва друг смисъл на тези кратки думи, продължават да бягат по различни трасета. Без пресечни точки. Всеки в своята самота.
Статусът ми тогава във ФБ гласеше:
"I have a dream:) Имам си една мечта. Да казваме това, което мислим. Да чуваме това, което другият наистина е искал да каже, а не собствените си мисли, приписани му от нас. Да говорим само неща, които са ни ясни - не само с главата, но и с душата. "Да" винаги да означава "да". "Не"винаги да означава "не". Е-ех, тогава ще настане такъъъв живот. Ха дано!"
Много хора лайкнаха този статус. Разгоря се и полемика. А аз...
...все още я имам тази мечта. Заради себе си. И заради другите, поели по пътя на смелите "Да-та" и "Не-та". Защото лъжливите, затова са лъжливи, потайни и коварни. Излъгали другия, самозаблудили се, че сме се спасили там и тогава. След време те изпълзяват на светло - хищни и жестоки - вземайки своята цена - душевния ни мир и телесно здраве. Времето от собствения ни живот.
Затова днес продължавам да пиша по тази тема. За себе си. И за онези, осъзналите се. И за онези, които все още приписват друг смисъл на тези думи. Заради нас - всички.Защото сме словесни същества. И се храним с общуване. И тази храна, ако е развалена, предизвиква натравяне. 
Да можем да разберем разликата между "Да" и "Не". Тези две думи разкриват нашите ЛИМИТИ и ГРАНИЦИ - какво желаем да направим и какво не желаем да направим. Когато казваме "да", но имаме предвид "не", ние губим жизнената си сила, ставаме жертви или мъченици на себе си или другите. Ако казваме "не" на някого, но ситуацията или вътрешната ни нужда изисква нашето "да", ние ставаме стиснати, инатливи, садистични. И в крайна сметка отново наказващи себе си.
За нещастие, съвременният западен човек, или онзи, който се смята за по-развит интелектуално, вярва , че "да" означава: " Харесвам целия теб", а "не" означава : "Отхвърлям те, не съм съгласен, не харесвам целия теб". Повечето хора в по-примитивните общества не влагат този емоционален смисъл в тези две думи. Те дълбоко инстинктивно знаят, че "да" означава само гледна точка, перспектива. И няма смисъл на "Харесвам те целия", а по-скоро "Това, което се случва или правиш, ми е ок за момента." А "не" означава просто лимит, граница, нещо, което не ми е ок тук и сега. Но и означава способност да уважаваме онова, което другият желае или не желае да направи тук и сега. "Не" не означава "Отхвърлям целия теб.", "Не харесвам целия теб".
И можем да се срещнем в друг момент, по нов начин, за ново нещо. И да кажем  за конкретния случай своето "ДА" или "НЕ" там и тогава. Без да го съотнасяме към целия човек и ситуация. И другият просто да чуе "ДА" - това в момента ми харесва. Или "НЕ" - това не ми харесва. Просто е.
Или както е казано простичко в  една Маори поговорка: "Никога не хаби времето си за хора, които не уважават твоите "Да-та" и "Не-та". Но все пак ми се иска да се пресичаме.
Това е една гледна точка към въпроса. Иска ми се да чуя и други. Цяло щастие ще е, ако се пресекат нашите "Да-та " и "Не-та" някъде. 

1 коментар:

  1. Години наред много често ми се случваше да казвам „ДА”, когато душата ми казваше, дори крещеше „НЕ”. Беше ме страх – да не ме отхвърлят, да не би да спрат да ме харесват, да не нараня някого, изказвайки различно мнение от неговото.
    Благодарение на теб, Креми ( цял живот ще съм ти благодарна  ), осъзнах, че пазейки другите, аз наранявах себе си. Бях се захвърлила в един ъгъл на една празна стая. Успях да се изправя и да започна да питам себе си какво чувствам и какво ми се иска в различни ситуации. Оказа се, че не е толкова страшно да кажа „НЕ”, когато ми се иска да кажа „НЕ”. Дори се чувствам много по-леко от преди. Не съм отхвърлена, не мисля, че заради някои различни „ДА” или „НЕ” наранявам някого. Това, че аз започнах да изразявам открито своите „ДА-та” или „НЕ-та”, ми помогна да започна да приемам „ДА” и „НЕ” на най-близките ми хора, когато те не съвпадат с моите в определени случаи. Не винаги ми е приятно, но това е тяхната позиция, нали? Споделяме, че имаме различни нужди и мнение по някой въпрос или ситуация и продължаваме. Това направи общуването ни много по-спокойно и по-открито. Просто нормално е да се разминаваме понякога, но с това света не свършва ....И въпреки различните „ДА” и „НЕ” ние продължаваме да се обичаме.

    ОтговорИзтриване