Шамарчета

Седях си посреднощ и си разсъждавах колко ли съм пречила на най-близките си като съм се опитвала да им бърша сълзите. Дали пък човекът до мен има нужда от утеха или от едно здраво разтърсване? Като се върна назад в моята човешка история, фактите говорят следното - всички "шамари", всички отхвърляния, всички моменти на обида и самота, всички ситуации, в които не е ставало на моето, само са работили в полза да намеря покой и решение на даден проблем. Затова все по-убедена съм в това, че често е по-добре вместо да бършеш сълзите на някого, да му "обършеш" два шамара. Така може да се сети защо плаче. И да си намери това, което е загубил. Много вероятно е да е самият себе си. :) И сигурен белег, че се е намерил, е да ти се ядоса на шамарите. Благодарностите чакай за някой друг живот, но поне знаеш, че си му помогнал. :)