Страховете

http://www.capital.bg/light/lica/2011/05/26/1095694_priiatnostrashno/

РАЗДЯЛАТА КАТО ПОВОД ЗА ТРАНСФОРМАЦИЯ - Бр. 3, сп. Business Lady Magazine

Къде отидоха мечтите ми?

    Едва ли има жена, преживяла раздяла, да не си е задала този въпрос. Няма значение колко сме успешни и какъв статус сме придобили. Раздялата ни оголва, разтърсва, бръква в онези ранни детски емоционални спомени, когато сме плакали беззащитни и никой не е идвал. Раздялата съживява страховете ни от изоставяне, отхвърляне и самота. Раздялата е малка смърт. Но и повод за възкръсване. Казват, че времето лекува. Но е важно какво правим с това време, какви въпроси си задаваме, за да получим точните отговори. За да продължим.

         

        Раздялата не е събитие само в един ден, в който осъзнаваме, че сме без този, с когото сме преживели моменти на сливане и заедност. Раздялата е пътуване по една дълга магистрала. А моментът на осъзнаване, че един важен човек повече няма да бъде част от живота ни, е само един момент на спиране пред знак стоп на  кръстовище, където не знаем кой път да поемем.

         

        От малки ни учат да се справяме с проблемите. Но справянето не винаги е добър лек за хора, преживели раздяла. Правенето лекува симптомите, но не и причините. Справянето поддържа живота такъв какъвто го знаем и често е насочено към действия по намиране на нов партньор, който да заеме овакантеното място. За някои това може да е решение, но то прилича на превързване на рана, без да сме си направили труда да я почистим.    

           

           Докато ТРАНСформирането е активен вътрешен процес по преминаване ОТВЪД настоящата опитност и качване на ново ниво. Но след изораване на емоционалната ни нива, защото нова реколта на непочистена нива едва ли ще покълне. Или ако покълне ще бъде хилава и нездрава. Без ясно затваряне на минали врати, ставаме уязвими за бъдещето, където може да бъдем неосъзнати повтарячи на един и същи клас. И клиширани съвети от сорта: „Я, се съвземи!”, „Станалото станало!”, само могат да ни накарат да затапим клокочещите отвътре емоции, които рано или късно биха изпълзяли  в следващата ни връзка като подсъзнателен опит с нов партньор да затваряме стари ситуации или като болестен симптом на физическото ни тяло.

         

           Трансформацията е пътуване. И, като при всяко пътуване, има минаване по селски пътища пълни с дупки; има лутаници по непознати маршрути; има неколкократно връщане на един и същи кръстопът. И колкото да ни се иска да стигнем по-бързо до крайната цел, толкова по-бавно стигаме. Е, от време на време излизаме и на магистрали, където натискаме ентусиазирано газта до дупка. Но на магистрала може да стигнем до кръгови и да подминем важната отбивка. Някой път чисто по женски може да влезем в насрещното, където срещаме изумените погледи на останалите шофьори, включваме аварийните и се опитваме да излезем пак на точния път, докато не сме предизвикали катастрофа.

           

          Трансформацията изисква осъзнаване и признаване на съществуващите важни моменти в преработката на случилото се. Има момент, в който се чувстваме уязвими, попадайки в така наречената Неутрална зона - между това, което е било, и това, което ще бъде. Това е време за боледуване, размисъл, прегрупиране, лечение, събиране на информация, адаптиране към новата ситуация. Нормално е да се чувстваме объркани, дезорганизирани, но е добре да държим в съзнанието си мисълта, че всеки нов ред се ражда от един стар хаос. Колко дълго ще продължи този период е  индивидуално, и е добре да си дадем сметка какво обикновено правим след раздяла.

            Всъщност, няма правилен и неправилен начин за реагиране, но когато разберем типичния за нас начин на поведение след раздяла, е нужно да се опитаме да го приемем. Въпреки, че може да виждаме друга жена да се държи по коренно различен начин в подобни ситуации. И после да позволим трансформацията  да се развие в унисон с естествения ни ритъм и енергията, която усещаме вътре в себе си. Както и „да разширим кожата си” с нетипични за нас умения. Дали ще се държим като „ентусиастките” или ще се държим като „мислителките”, или ще бъдем микс от двата типа, определя и скоростта, с която ще се развие трансформационния процес.

            „Ентусиастките” скачат в новото, бивайки нетърпеливи да случат нещата, водени от изначален оптимизъм към себе си и света. Може би са от жените, на които в ранното детство е казвано: ” На изтекла вода бент не се слага!”. Може би са жени, ориентирани повече към бъдещето, отколкото към миналото. Може би са по-доволни от важни аспекти от живота си като дом, кариера, личностово развитие. Може би са по-склонни да експериментират  с новото. И това е тяхната силна страна. Но... възможно е новите промени, които предприемат след раздялата да са външни модификации на живота, опитвайки промени в дома, тялото, социалния живот. Но неосъзнавайки, че подобни външни промени може би временно запълват несигурности, запушват устата на характеровите  страхове от самота и изоставяне. Може би, ако се определяме като ентусиастки, е добре да си зададем въпросите: „Коя съм аз всъщност и от какво се страхувам?”, „ Това, което правя, в унисон ли е с това, което усещам, че съм?”. Ентусиастките опитват едно, второ, трето. Те цъфтят в действието, но ако се случи така, че да останат с празна програма,  се усещат тъжни и депресирани. Тяхното предизвикателство е да смесят силните си страни - енергията и умението да  предприемат рисковете - с истинското пътуване навътре в себе си. И да си позволят истинска интроспекция и самоопознаване.

            „Мислителките” са в другия полюс. За тях е важно да разберат обстоятелствата около миналото, настоящето и бъдещето. Може би в ранното детство  са им пращани послания от типа „Мисли преди да действаш!”. Обикновено те обмислят, проверяват своята и чуждата реалност, но понякога до предъвкване на едни и същи неща, водени от някаква неувереност и страх да не сбъркат пак. Тяхната силна страна е да искат да се саморазберат къде са били, къде са сега и накъде са се запътили. Тяхното предизвикателство е да сприятелят това си умение с умението на ентусиастките  да предприемат външни стъпки. И да имат смелостта да си зададат въпроса: „Умуването придвижва ли ме напред или ме задържа в една сигурна несигурност?”

По време на този първи етап един сигурен белег, че сме готови за следващия е, когато можем да мислим за бившия си партньор без да изпитваме емоционално напрежение, когато тъгата и гневът са вече фон, а не картина.

            Следващата фаза е Началото, когато се чувстваме готови да градим новия си живот, чувстваме се решени да направим всичко, което ни придвижва напред. Тук нещата са отново много индивидуални - можем да очакваме неочакваното, нещата могат да се развиват бавно. Тревожността да е чест спътник във всичко, което опитваме. Неща, страхотни на теория, може да се окажат трудни на практика. Естествено е миналото да нахлува и да се настанява между нас и новите хора, с които се срещаме. Но важното е на този етап да опитваме. В тази фаза е добре да констатираме доколко сме доволни от всички аспекти на живота си: дом, физическо тяло, духовен живот, партньорства, семейни отношения, хобита, количество време за себе си. И не на последно място да си изясним вече през осъзнатия ни натрупан опит какво очакваме от интимната си връзка. И да си дадем сметка какво можем да направим по всеки един аспект от живота си, от който сме неудовлетворени.

            Трансформацията е  както във вътрешните, така и във външните промени, не включва само и единствено намирането на нов партньор. Тя изисква ново отношение към света и себе си.

            Разбира се във всяка жена живее едно романтично момиче, което мечтае да е героиня от приказка с финал: "И заживели щастливо до края на дните си.” Всяка от нас е израснала с подобни приказки в ранното детство, което само по себе си е прекрасно, защото развива фантазията и умението да мечтаем. Но може и да са ни пратили фалшивото послание, че, ако чакаме, принцът ще дойде и ще ни поднесе щастието, за което мечтаем.  Забравяме, обаче, че много от тези героини са или омагьосани, или заспали непробудно. И че всяка раздяла може да е като рязко сутрешно звънене, което да ни пробуди, за да поемем отговорност за това, което ни се случва и да си сътворим живота такъв, какъвто го искаме. Да повярваме, че у всяка жена има една вълшебна фея, а вълшебната ни пръчица са нашите вътрешни женски ресурси да раждаме и да творим. Както и да се самородим.

К. С.

Свободният човек носи у себе си способност да се саморегулира и самомотивира--в-к "Новинар"

Защо зрелостниците избухват точно при завършването си, сякаш идва краят на света?

Думата „избухват” е точна-избухва нещо или някой, който е бил носител на заряд. Излиза нещо,което го е имало, но сега се проявява в деструктивна или самодеструктивна форма. И ние не сме си давали сметка за това или сме си затваряли очите, макар да сме имали усещане за това, което се случва. Тук в това интервю ми се иска да не етикираме и заклеймяваме поведения, а да си дадем сметка за причините и за приноса не само на тийнейджърите за това,което наблюдаваме всяка година. Но да се замислим и за приноса на всеки един от нас.

- На какво се дължи тази агресия сред тях - събарят се кошове, елтабла, огради..., наблюдаваме демонстративно наливане с алкохол, употреба на наркотици, умишлено създаване на конфликти,шофиране в нетрезво състояние?
Свободният човек носи у себе си способност да се саморегулира и самомотивира, но не под страх от наказание, а под влияние на убедеността, че това е добре за него и за околните. В този смисъл, това, което се случва са актове на несвободни хора. Ще поясня-широко застъпено мнение, че агресията е нещо лошо. Да, това, което се случва е болната, садистична форма на агресията-рушене, навлизане в личното пространство на околните, натрапване на собственото си Аз, чрез поведението „Вижте ме”. Тук е въпросът-кой е направил тези несигурни и несвободни хора, които намират деструкцията като единствен начин за забавление и самоутвърждаване? В психологията се счита, че има здрава и нездрава,болна форма на агресия. Когато е потисната здравата агресия, и дълго време нещо е стискано, то изпълзява в болна агресия,която се нарича садизъм.
-Каква е разликата между здрава и нездрава агресия?
Здравата агресия е поведение, което има всяко прохождащо дете от 1 до 2 години-има я и всеки жив организъм-тя е импулс за движение и оцеляване. Когато проходи, детето , иска да ходи , да пипа, да къса, да разглобява с цел опознаване на света. Тази здрава агресия се проявява под формата на много Не-та –като нежелание да прави, това , което иска мама, и много тръшкания и прояви на гняв и недоволство от страна на малкото човече. Този период се нарича „Ужасните две години” .То се нуждае от това поведение, за да се утвърди след периода на зависимостта на кърмачеството като отделен от мама индивид. Това е период, в който детето гради психологическото качество воля и здравата агресията е пробивност, амбиция, себеотстояване, градене на увереност и самочувствие през разпознаване и приемане на собствените си негативни и позитивни емоции и чувства. Но с какво се сблъсква всяко прохождащо дете- постояннни инструкциии и забрани да не пипа, да не цапа, да не ходи, където иска, да ходи на гърнето, когато големите искат, да яде, когато големите са решили, да не бъде уважавано правото му да бъде гневно и тъжно. Нашето общество толерира удобното дете, т.е. кроткото и послушно дете. Без да си даваме сметка, че този неуважен гняв и желания са потиснати, и ако тогава детето е малко и не можещо да реагира на неразбирането на възрастните, идва момент, когато физически пораства и влиза в компенсаторно поведение-на хипер бунтарство, незачитане на границите на другите. Защо се учудваме, че се надуват клаксони , има шумотевица и рушене-това е същата форма на неуважение и навлизане в личното пространство на другите, на каквото всеки един от нас е бил обект, като дете. Детето не чува поучителните слова, а имитира поведението на възрастните. Дете расло в страх от санкция ще се опитва да всява страх . Ако едно дете е възпитавано в незачитане на неговите емоции и пространство, то ще прави същото като възрастен с другите възрастни. И то садистично-с цел привличане на внимание и изпитване на наслада от тези актове.
Всички сме възпитавани по този начин-чували сме много Не-та, това не трябва, онова не трябва, а никога не ни е обяснявано защо е това Не . Нарушаването на родитеските Не-та е било санкционирано с попляскване или с отегляне на любовта под формата на цупеници и вменяване на вини.Така се възпитава в семействата, в детските градини,в училищата, защото самите възрастни сме възпитавани така. В училищната възраст това продължава-ако едно дете изразява съмнения в авторитета и правилността на възрастния, често пъти се сблъсква с реакции от типа „Като пораснеш, ще имаш думата”, „Прави това, защото аз ти казвам-защото съм ти родител, учител, или по-голям.”Естествено е това да предизвиква сдържане на негативни емоции, които чакат да бъдат изразени, тогава, когато е казано, че може. Т.е. абитуриентите вече се преживяват като хора, които са достигнали до възраст, в която могат да бъдат каквито се чувстват от вътре, а не такива каквито им е налагано да бъдат. Естествено, че дълго стискани реакции и безсилие пред самоцелно налагани авторитети ще гърмят по този начин. Казвам го без да оправдавам поведението, но с призив за разбиране и осмисляне как се отнасяме един към друг. Малките хора може да са малки на ръст и години , но са хора със същите чувства и емоции като възрастните. И големите си струва да се замислят как общуват с децата дълго преди да дойде момента на баловете и завършването на училище.
Така детето стиска емоции и е послушно, докато не гръмне това в тийнейджърската възраст.
От една страна възпитанието в ранна възраст е ограничаващо естествените импулси, чрез забрани емоционални лишения, а от друга страна са актовете на хиперзадоволяване с всякакви материални неща. Децата не са обичани с топлина и разбиране, а са обичани чрез вещите, които компенсират внимание и времето на работещия родител. Разбира се, живеем във време, в което родителите са принудени да работят повече поради социално –икономическите принуди , и не е лесно да се отдава качествено време на растящите деца, и вниманието се компенсира с неотказване на всякакви вещи. Така се създават едни неуверени хора с потиснати емоции, а в същото време много егоцентрични и демонстративни.идентифициращи се с вещите, с имането, с изглеждането, а не с това да бъдат.

- Как да си обясним търпението на учителите, които са доста по-зрели от тях, и приемат вандалските им прояви с усмивка?
Поради същата обърканост на възпитанието във възрастните-хора, които стискат недоволството си, насъбрано от нещо или някой друг, кипящи отвътре, но усмихнати отвън.И после поради статуса си на възрастни потискат здравите прояви на себеотстояване в тийнейджърите, а проявяват алогична толерантност към неща, които могат да застрашават както тийнейджърите ,така и околните. Това обърква всеки подрастващ човек. А децата имат нужда от обичаща твърдост и задаване на смислени лимити, които да са мотивирани от възрастните и здраво отстоявани от тях.Това създава сигурност и доверие към възрастните. Смятам, че е време да помислим какви послания изпращаме всеки ден със собственото си поведение към тийнейджърите, преди да сме решили да ги заклеймим. Разбира се, всяко нарушение би следвало да се санкционира-тъй като бивайки в света на възрастните трябва да се учат и на отговорност за правенето или не правенето на определени неща. Така, че всяко рушене и извършване на живото застрашаващи актове по улиците би следвало да не се подминава, а да се отреагирва. Защото това не са прояви ина спонтанност, а на компенсаторно освобождаване на вторична и третична агресия, която се нарича садо-мазохизъм.-т.е гърмя и съм деструктивен, защото дълго време съм стискал.Чувства, мисли ,емоции и мнения. Но трябва да се отбележи, че никакви санкции и принуди не са резултатни само като мерки на наказания, ако не са придружени със разбиране и смислена комуникация със съответния човек. Все повече в държавата ни се постига ред, чрез поддържане на страх от наказание и глоби. А това е бомба със закъснител-свидетели сме на различни случаи през последните месеци, не само по време на баловете.

- На какво се дължи балната суетня - маркови костюми, луксозни лимузини, обувки и чанти за стотици левове и много скъпи бижута?
Самите балове отбелязват края на един период и навлизане в друг период в живота на човека. Във всички култури това се наблюдава от дълбока древност-правели са се ритуали на инициация или посвещаване. Но в съвременността това придобива само формален смисъл чрез обличане на дрехи. Липсва истинският пълнеж-т.е. връзката с ритуала-защо се прави. Младият индивид трябва да премине от детството към света на възрастните, като придобие знанията и уменията типични за тях. Древните хора са възприемали порастването като смърт на детето и раждането на възрастния. В тотемните общества юношата е прекарвал своята инициация извън племето, изучавайки племенните тотеми, закони и ритуали и упражнявайки дейности, типични за мъжкото съсловие. Чак след придобиването на тези знания и умения, често и след полагането на изпит/изпитание, юношата е можел да се завърне в селото като възрастен индивид. Традициите на инициация в различните общeства и периоди са много и многообразни. Общото е, че тя - този преход на юношата между детството и зрялата възраст - е от изключителна важност във всички култури. Юношата трябва да мине през тази инициация за да може да бъде интегриран в племето като зрял индивид.След подобни изпитания младият човек е имал право да носи дрехи като на възрастните. Такова изпитание в днешно време са матурите, но те се налагат като задължително възпроизвеждане на заучени знания, а не като проверка на емоционалната и умствена зрялост на младия човек. И самото обличане на скъпи дрехи е лишено от смисъл, тъй като родителите дълго време преди този момент са започнали да обличат децата си като малки мъже и жени-задоволявайки всякакви материални прищявки като заместител на времето, което трябва да прекарват заедно в общуване и предаване на опитност.

Иска ми се това ,което наблюдаваме да е повод за замисляне и промяна във всеки един от нас. И да помним -,че свободният човек носи у себе си способност да се саморегулира и самомотивира, но не под страх от наказание, а под влияние на убедеността, че това е добре за него и за околните.
Но никой човек не става свободен,ако не е бил свободно дете и свободен юноша.Като под свобода се разбира да мога да изразявам без страх това, което мисля и чувствам,като държа сметка за моите и чуждите права и лично пространство. Свободен означава човек, който не се страхува. Дълго страхувалият се, с потиснати емоции човек, гърми. Отнася се за всеки един от нас. Свободата не е свободия.
Да бъда свободен да изразявам чувства, мисли и емоции,но и отговорен за действията си.
интервю-в-к "Новинар"

!!!

ПРОГРАМА  „РЕСТАРТ”

Една различна лятна ваканция в Родопите.

7-дневен празник на сетивата с акценти " Храната на тялото и душата."

Една програма,чрез която:

- Ще възстановите напълно натрупаното през годината напрежение в тялото, ума и душата.

-Ще събудите любопитството към себе си и света.

-Ще се научите да разпознавате и търсите здравословната духовна и материална и храна.

-Ще се научите да прилагате с малки усилия начини на хранене и живеене, които водят до поддържане на идеалното за вас тегло, а за онези,които желаят ще започнат да намаляване на теглото без йо-йо ефект.

Уникалността на програмата включва усилията на психотерапевт, холистичен диетолог, йога инструктор, масажист.

Повече инфо на: http://kremenastanilova.blogspot.com/2012/03/7.html

GIVE & TAKE BALANCE

GIVE & TAKE BALANCE

К.Станилова
Размисли за баланса между даване и вземане
Публикувано в списание BUSINESS LADY MAGAZINE, бр.2

Някога в едно малко градче имало едно петгодишно момиченце. И както всички петгодишни момиченца, и то имало любими неща. Една голяма плюшена розова маймуна, която гушкаше нощем. И един Иван. Иван или Ваньо беше съседско момче-бяха почти връстници. Заедно си играеха. Заедно се цапаха. Заедно ядяха пържени филийки и бухтички.Заедно спяха на обяд-ту в едната, ту в другата къща. Откривайки света, се учеха на заедност.
Един ден това свърши. И както се случва със света на децата, той се оказа не толкова важен-светът на възрастните имаше да върши по-важни неща от някаква си детска заедност. Бащата на Ваньо беше военен и заминаваше да служи много далече като отвеждаше цялото си семейство там. В някакво друго градче на име Девин. Името на градчето се стори на децата като края на света. В деня , в който Ваньо трябваше да замине, Тя се събуди, усещайки, че за първи път губи нещо важно. Нещо я стискаше за гърлото.Тя не разбираше какво става, но знаеше, че е нещо много страшно,което детското й съзнание отказваше да приеме. Родителите им ги събраха и им казаха да се сбогуват. Ваньо започна да плаче, след секунди вече се дереше - не искаше да тръгне. Тя стоеше объркана, стискаше маймуната и гледаше как възрастните увещаваха Ваньо да спре да плаче. Изведнъж той протегна ръце и ревна по-силно:”Искам маймунатааааааа!” Дали наистина искаше маймуната или искаше да отнесе част от любимата си приятелка? Сърцето й се сви-не искаше Ваньо да плаче. Опита се да го прегърне и дръпна Ваньо към себе си.
Това тогава за никой от възрастните нямаше значение. Имаше значение, че има две разстроени деца, които започваха да стават неуправляеми. Някой от възрастните дръпна маймуната от ръцете й , изричайки „Дай му я! Не виждаш ли как плаче?”
Тя стисна още по-силно маймуната-та нали, ако я дадеше щеше да осиротее два пъти-от тук нататък щеше да бъде без любимата играчка и без любимия приятел. „Добрите деца си дават играчките. Нали ти е приятел.”- Някой дръпна маймуната от ръцете й, даде я на Ваньо, и докато двете деца се опомнят, го натикаха в колата. След малко синият Москвич се скри в прахоляка на завоя-откарвайки надалече приятеля й и нейната играчка.
Плачът, който беше се събирал в гърлото й , изригна с все сила и огласи улицата. Отново някакъв възрастен глас я нахока:” Я, голямо момиче, а плаче!”
Дълго време след този ден Тя усещаше празното. Стоеше на една олющена пейка денем и гледаше по посока на завоя, зад който се беше скрила от погледа й колата. В ушите й кънтяха: „Добрите деца си дават играчките.”-„А беше ли наистина добро дете, щом не искаше да си даде играчката?” Не, Тя искаше да бъде добро дете, затова болката от онзи ден се сви на скришно дълбоко в душата й. Все едно я нямаше. Постепенно случката избледня. И само през годините я навестяваше нощем в съня й. В съзнанието й се беше загнездило посланието, че добрите деца, а после и добрите възрастни хора обичат да дават. Даването беше добро, а за вземането никой не беше й казал нищо там и тогава като дете. Но всеки път, когато видеше тъжни очи, даваше-време, пари, услуги, помощ. От даване не й оставаше време за вземане. А и дори не искаше да знае дали има, или няма нужда-да получи, ей така, защото я има, а не защото е дала.
Залъгваше се ,че дава, защото може, а другите не могат. Че нищо не й струва. А за енергията, която хвърляше, да удовлетворява желанията на този или онзи, дори не си помисляше. А и добрите хора така правят-Дават! Често, обаче, се усещаше, че позволява да бъде манипулирана-от просяците на улицата, от познати, хитреци и мързеливци. Но даваше, защото Тя може! Преживяваше се като добра. Може би и по-добра. От другите, които не могат. А може би можеха, но не искаха? Понякога се възмущаваше вътре в себе си от нечия неблагодарност. Но продължаваше да прави разни неща заради другите. Или поне така вярваше. През ум не й минаваше, че може би дава, за да не изпита онази болка от раздялата, че може би се страхуваше, че ако спре да дава, ще остане сама. И сама не разбираше парадокса, че колкото повече даваше и правеше нещо за другите, толкова повече се усещаше сама.Но.. нали добрите хора Дават и мислят за другите. Докато един ден случайно не попадна на една басня. За трактора и блатото. Но както се говори-случайните неща, никога не са толкова случайни, колкото изглеждат, а идват при нас, когато сетивата ни са отворени за тях. Та в тази басня се разказваше за един трактор, който си орял една нива, близо до едно блато. Орял и си подсвирквал, изпълнен със стръв и енергия за живот. Видяло го блатото и се заоплаквало, колко е тежка съдбата му на блато и колко му тежи тинята, в която тъне.Само, ако можело някой да посипе малко пръст в него, та да престане да бъде блато.Тракторът моментално се закачил-нали бил трактор. А и имал енергия за три трактора, предложил да му помогне.Цял ден сипвал пръст до припадък, а блатото все не било доволно, поглъщало пръстта и все не му стигала. Тракторът заработил още по-настървено, със сетни сили, докато накрая целият се налепкал с кал, натежал и бавно потънал в блатото. Все едно никога не бил там и не бил работил цял ден. А блатото останало там да чака следващия трактор, който щял да си помисли, че може да спаси едно блато от самото него.
Тя се замисли. А можеше ли тракторът да прави друго? Можеше ли да откаже, и какво му пречеше да го направи? Можеше ли за малко да подаде ръка и после да остави блатото да свърши работата си.? Тя имаше един цял живот от този ден нататък да експериментира. Да бъде добра за себе си. И тогава да бъде добра за другите. Да провери дали и двете са съвместими. И може ли да се чувства добра като първо дава на себе си и доволна да дава и на другите? Или да не дава. А и да взема. Вече имаше избор.
Едва ли има човек, на който не е изпращано подобно послание в ранното детство: Добрите хора Дават. Растем и живеем с такива постулати, заблуждавайки се, че не сме егоисти, ако правим нещо първо за другите, ако вземаме под внимание първо техните нужди и желания.
А ако тази последна минута от този текст я посветим за малко честност пред себе си, може да се окаже, че
ние, хората, наистина даваме заради себе си и винаги нещо получаваме: Даваме, за да ни забележи другия, за да ни избира всеки път нас, а не някой по-щедър;даваме от чувство на вина,за да намалим тревожността си от скрито прегрешение; даваме нещо, преди да са ни поискали от страх, че няма да можем да дадем онова, което биха ни поискали; даваме от скрита завист към оня, който може да си иска и е протегнал ръка към нас,защото хроничните даващи, не могат да си искат; даваме без да са ни искали, защото се опияняваме от властта над нямащия; даваме, да не се почувстваме ненужни;даваме, за да направим някого зависим от нас,без да съзнаваме, че то е защото сме зависими от зависимия и т.н., даваме време, пари, комплименти и с всяко даване сякаш крещим-Виж ме тук съм и ме има!
А аз за себе си все повече съм убедена, че не е добре да полагам грижи за някой - било то близък или не, повече от колкото той или тя са склонни да полагат за себе си.
Така де, само на бебета се полагат подобни грижи. А възрастния бихме могли да лишим от шанса за развитие, който батакът , в който се е вкарал,му дава.
И хуквайки да се грижим за него, водени от криворазбрана любов, дали не му пречим повече отколкото му помагаме? Щом имаме толкова енергия да даваме, защо не я ползваме за наши си цели? И да вземем да се почувстваме по-доволни. И благодарни на живота си. И да спрем да претендираме за благодарност от онези, които даже не сме питали дали искат онова, което сме се юрнали да им даваме.
А всъщност ,ако даваме на себе си първо, не бихме били толкова невротично жадни за утвърждаванията, които получаваме при всяко даване, и тогава ще даваме, защото наистина искаме да даваме това, което другият има нужда да получи. И тогава бихме давали с усмивка, онова, което искаме и избираме да дадем, а светът-огледало ще ни отвърне с усмивка, може да не получим от това място, където даваме, но Вселената ще се погрижи да получим от друго място и в друг момент……..
Кремена Станилова
Business Lady Magazine

!!!

ПРОГРАМА  „РЕСТАРТ”

Една различна лятна ваканция в Родопите.

7-дневен празник на сетивата с акценти " Храната на тялото и душата."

Една програма,чрез която:

- Ще възстановите напълно натрупаното през годината напрежение в тялото, ума и душата.

-Ще събудите любопитството към себе си и света.

-Ще се научите да разпознавате и търсите здравословната духовна и материална и храна.

-Ще се научите да прилагате с малки усилия начини на хранене и живеене, които водят до поддържане на идеалното за вас тегло, а за онези,които желаят ще започнат да намаляване на теглото без йо-йо ефект.

Уникалността на програмата включва усилията на психотерапевт, холистичен диетолог, йога инструктор, масажист.

Повече инфо на: http://kremenastanilova.blogspot.com/2012/03/7.html

ЖИВОТЪТ Е ДВИЖЕНИЕ. ДВИЖЕНИЕТО Е ЖИВОТ. АНТИ-СТРЕС СЕМИНАР ЧРЕЗ ИЗКУСТВА

Дата: 12.03.2011
От 14 до 19 часа
Място: гр.Хасково, бул."Г.С.Раковски" 26 , ет.2 залата Wing Chun
В продължение на пет часа ще се забавляваме на усещането, че сме живи. Ще изследваме свободата във всичките й проявления-емоционало, ментално, телесно. Ще танцуваме и рисуваме, визуализираме и медитираме.


Водещи: Александър Вачев - Dancing Stars 2009
и Кремена Станилова
Цена: 50 лв. включва семинар, хапване и питиета
Записване до 18.часа на 10.03.2011 г.

тел.0888 96 13 45

!!! Предварителните умения за танцуване не са задължителни:)))

ОБРАТНИ ВРЪЗКИ ОТ УЧАСТНИЦИ СЛЕД СЕМИНАРА


Семинарът беше страхотен:).Беше много забавно.На мен ми хареса как се отпускате Алекс и Ти,в смисъл , че наистина правите това което иска тялото ви в дадения момент.Аз си взех от този семинар може би точно това , че човек трябва да прави това което иска тялото му без да се замисля как изглежда в очите на останалите или какво си мислят за него,макар че на моменти ми е малко трудно това:).Хареса ми че се забавлявах,пробвах непознати досега за мен неща,срещнах различни хора.Сега не се сещам да има нещо , което да не ми е харесало , но наистина беше м? ½ого различно за мен изживяване.Ами това е.Лека вечер ти желая:).

Ивелина



.........

Здравей Креми. Надявам се да не съм закъсняла с отговора си, но имах проблем с интернета.
Съвсем накратко мога да кажа, че основното усещане което доминираше във втората част на сесията и след това беше лекота. Може би в началото ми беше странно и по-трудно да се отпусна, защото за първи път участвам в такова мероприятие, но постепенно всичко си дойде на мястото.

Доволна съм, че през цялото време бях наясно, че правя нещо за себе си. Не че съм човек който не полага грижа за себе си.В никакъв случай не съм небрежна и не подценявам ситуациите около себе си, но не можех да постигна този резултат сама.Отдавна съм си мечтала да бъда в състояние в което да почувствам съзнанието си освободено, изпразнено от мисли. Е вие с Алекс ми помогнахте да го постигна. С удоволствие ще се възползвам от всяка подобна възможност - в Хасково или на друга територия-без значение.Мисля, че го заслужавам.

Пожелавам ти хубав ден и много щастливи изживявания.

Румяна



.........

Na men mnogo mi haresa, osaznah 4e stapkite v tanza ne sa naj-vagnite, po vagen e duhat na tanza i negovata improvizazija s tjaloto

Elena

………….

Kremi izvinqvam se za zakysnenieto kakto kazah i tam az li4no a i Viki sme mnogo dovolni ot seminara.Za men be6e to4no tova koeto i o4akvah .Mnogo mi haresa kak be6e organizirano haresa mi i Aleks mislq 4e vsi4ko be na nivo .Mnogo se izmorih 4estno kazano idvat mi malko v pove4e 4asovete no pyk za smetka na tova dosta se zaredih emocionalno sqka6 si vyrnah silata da se borq za ne6tata koito iskam po4uvstvah se kato edna krasiva jena gledaiki kak Aleks iska da ni vnu6i tova i da ni nau4ite na tova . .Malko se pritesnqvah Viki kak 6te reagira no se okaza 4e i tq e mnogo dovolna i ne syjalqva6e 4e e do6la.Az mislq 4e vseki koito e gotov za promqna a i dyrji na sebe si e izvlqkyl nai dobroto ot seminara.

Valia

………………

Здравей Креми

Много ти благодаря за смс-а за обратна връзка!
Днес много ми се искаше да ти разкажа, но не събрах смелост...моята реалност не събра смелост -мой проблем нали:-))?
За мен началото беше много тежко: имах чувство, че ще
избягам....задушавах се,...., но си казах, че трябва да остана...
Много ти благодаря, че ме гушна по едно време......все още търся любовта извън себе си....
После усещането беше много странно: удоволствие с много болка....
Опитвах се да не мисля.....оставях
се на музиката....Беше ми хубаво...после пак усещах болката....
В един момент избрах да се чувствам виновна.......Алекс ми помогна в паузата да изляза от това си циклене.
После, всичко ми е като на сън....оставих се на болката и удоволствието...и като че тя намаля.....
Когато показвахме рисунките ми се прииска да съм нарисувала нещо друго, но си казах, какво ти пука....това е твоето усещане:Болко-удоволстие:....Крем, сигурно съм голям мазохист,а?.....Искам да започна да работя отново върху себе си, но изпитвам луд страх.....
Най-добре се чувствах при опита с клоуна.....
След семинара бях в силна еуфория: цял живот не съм танцувала така.....Прекарах една уникална вечер...не си задавах въпросa: мога или не мога да танцувам.....просто се кефих на вечерта.Както ми писа Теди, бях хипер щастлива...., но хипер щастието не е спасение........В неделя бях хипер изгубена....., дадох си равносметка, какво съм изгубила в годините.....Днес сякаш нещата са си по местата...., но в мен има някакво напрежение
Доста объркано писъмце.....и аз самата съм много объркана...
Дора

...........

Ако човек искаше да открие качества или нещо заключено в себе си,ако е искал да научи нещо,но без някой друг да му налага собствените си виждания,то такъв беше семинарът "Животът е движение.Движението е живот".По ирония на съдбата, в последните седмици си мислех точно за качествата на жената,заложеното й от природата
и това ,как аз за себе си да го отключа и през часовете ,прекарани с Алекс,научих много полезни "инструкции" ,които ще запазя за цял живот.
Другото интересно за мен бе да се запозная с нови хора от различна възраст и да видя как те реагират на едно и също нещо по различен начин и имат различни усещания в зависимост от начина им на живот и гледната им точка :)
Беше ми изключително полезно и приятно.С удоволствие бих посетила още такива подобни семинари :)

Поздрави !

Ива

............

!!!

ПРОГРАМА  „РЕСТАРТ”

Една различна лятна ваканция в Родопите.

7-дневен празник на сетивата с акценти " Храната на тялото и душата."

Една програма,чрез която:

- Ще възстановите напълно натрупаното през годината напрежение в тялото, ума и душата.

-Ще събудите любопитството към себе си и света.

-Ще се научите да разпознавате и търсите здравословната духовна и материална и храна.

-Ще се научите да прилагате с малки усилия начини на хранене и живеене, които водят до поддържане на идеалното за вас тегло, а за онези,които желаят ще започнат да намаляване на теглото без йо-йо ефект.

Уникалността на програмата включва усилията на психотерапевт, холистичен диетолог, йога инструктор, масажист.

Повече инфо на: http://kremenastanilova.blogspot.com/2012/03/7.html

Любов

Любов ли е, ако постоянно изпробваме любовта на обекта на нашата любов? На опън. На напън. На температурни промени-от минус 20 градуса до плюс 40. Дали не проверяваме след толкова тестове дали ставаме за обичане? И какво ако , обектът на нашата любов тогава си тръгне, решавайки, че обичa повече себе си? Отколкото нас. А и обратното би било ненормално. Мазохизъм, подхранващ садизма ни. Не любов. И тогава си докажем, че ей на вечна любов няма. След като сме дали мило и драгo тя да си тръгне. Иска се много сила да понесем щастливата любов. Нещастната всеки я понася. Иначе няма да има толкова нещастно влюбени. Любовта е рядка скъпоценност-като диамантите. Не подлагайте любовта на експерименти-диамантите са най-твърди, но се разпадат при нагряване.....

!!!

ПРОГРАМА  „РЕСТАРТ”

Една различна лятна ваканция в Родопите.

7-дневен празник на сетивата с акценти " Храната на тялото и душата."

Една програма,чрез която:

- Ще възстановите напълно натрупаното през годината напрежение в тялото, ума и душата.

-Ще събудите любопитството към себе си и света.

-Ще се научите да разпознавате и търсите здравословната духовна и материална и храна.

-Ще се научите да прилагате с малки усилия начини на хранене и живеене, които водят до поддържане на идеалното за вас тегло, а за онези,които желаят ще започнат да намаляване на теглото без йо-йо ефект.

Уникалността на програмата включва усилията на психотерапевт, холистичен диетолог, йога инструктор, масажист.

Повече инфо на: http://kremenastanilova.blogspot.com/2012/03/7.html

Емоционалното насилие

Една статия за емоционалното насилие във всичките му проявления.Едно осъзнато прочитане.И честно признание накрая.Къде сме? Откриваме ли се? Правим ли го? Позволяваме ли го? Когато душите ни го разпознават,казват ли навреме на краката ни да бягат?
http://nasilie.eu/?p=562

Емоционалната злоупотреба-какво все още не знаем?

Какво е емоционална злоупотреба?

Емоционалната злоупотреба е поведение, което има за цел да контролира и покори друго човешко същество, чрез използването на страх, унижения, заплахи, вина, принуда, манипулация . Емоционалното малтретиране е всякакъв вид злоупотреба по-скоро с емоционален, а не с физически характер. Тя може да включва всичко от обиди и постоянни критики до по-фини тактики, като например постоянно неодобрение.

Емоционалнота злоупотреба е характерна с това, че системно въздейства върху самочувствието на жертвата, чувството и за собствена ценност, доверие в собствените и възприятия и нейната автономност . Независимо дали емоционалното насилие е постоянно чрез сплашване, или под прикритието на „насоки“, „или“съвети“, резултатите са сходни. В крайна сметка, жертвата на злоупотребата губи всякакво чувство за себе си и личната си ценност. Травмите ,следствие на емоционално насилие могат да бъдат много по-дълбоки и по-трайни, от физическите такива.

Обидите, инсинуациите, критиките и обвиненията,отправени към жертвата бавно разяждат самочувствието и. Тя е толкова сломена емоционално, че се обвинява за случващото и се. Нейната самооценка е толкова ниска, че тя често се вкопчва в насилника.

Жертвите на емоционална злоупотреба се чувстват безполезни, те вярват, че никой друг не би имал нужда от тях освен насилника. Те остават в насилническата ситуация, защото вярват, че няма къде другаде да отидат. Техният страх е да не останат съвсем сами.

Видове емоционално насилие

Нереалистични очаквания

• Другият човек има необосновани искания от Вас и иска Вие да престанете да обръщате внимание на всичко друго, освен на неговите искания.
• Другият изисква от Вас постоянно внимание, независимо от вашите ангажименти. Но колкото и време да му отделяте,колкото и да му давате ,то никога не е достатъчно.
• Вие сте подложени на постоянни критики, защото не отговаряте на всички нужди на другия .

Агресивност

• Агресивните форми на малтретиране включват прякорите, обидите, заплахите. Агресивното поведение обикновено e открито и директно
• Този, който е в позицията на насилника се осмелява да осъжда или обеззсилва отсрещната страна, да разрушава равнопостставеността и автономността,които са в основата всяка здрава връзка между зрели хора . Това е т .н модел на комуникация-“родител-дете“ (който е общ за всички форми на вербално насилие) и е най-очевидно, когато насилникът е в агресивната позиция.
• Агресивното малтретиране би могло да бъдре индиректно и добре замаскирано като „помагане“. В някои случаи критикуването, съветването, анализирането, предлагането на решения може да бъде просто опит да се помогне, в други случаи обаче това поведение може да е опит за омаловажаване, контрол или унижение. Често жертвите се държат със заучена безмопощност .

Отричане

• Отрича емоционалните потребности на другия, и то с намерението да го нарани, накаже или унижи.
• Може да отрече, че някои неща са се случили, също и това, което е казвал. Противопоставяйки се на обидите му, насилникът може да настоява: „Никога не съм казвал това “ “ Не знам за какво говориш за“, “Разбрал си погрешно“
• Може да отрича възприятия, памет и много здрав разум.
• Отхвърлянето е друга форма на отричане. Отхвърлянето може да бъде отказ да чуеш другия, отказ да общуваш с него, и емоционалното отхвърляне като наказание. Това понякога се нарича “ малтретиране без думи“
• Когато насилникът отхвърля и отменя всичка една гледна точка, усещания или чувства, които се различават от неговите собствени.
• Отричането може да бъде излючително увреждащо. Като допълнение към пониженото самочувствие и създадения конфликт, изопачаването на действителността, на чувствата и преживяванията, в крайна сметка могат да причинят недоверие в собствените усещания и емоционални преживявания.
• Отричането и другите форми на емоционално насилие, могат да ви накарат да загубите доверие в най-ценното оръжие за оцеляване: вашия ум

Доминиране

• Някой иска да контролира всяко ваше действие. Всичко трябва да бъде както той иска и би прибягнал до заплахи, за да е по неговия начин
• Когато позволите на някой друг да доминира над вас, можете да загубите уважението към себе си.

Емоционален шантаж

• Другият човек се възползва от вашия страх, вина, състрадание, ценности или други уязвими места, за да получи това, което иска.
• Това може да включва заплахи за прекратяване на отношенията,напълно отхвърляне или изоставяне, както и други опасни тактики за контролиране.

Подмяна на действителността

• Насилникът се стреми да изопачи или да подкопае усещанията на другия за неговия собствен свят. Подмяната на действителността се случва, когато насилникът отказва или не успява да приеме реалността. Например, ако другата страна казва, че се е почувствал засегнат от нещо, което той е направил или казал, насилникът може да отговори „Ти си прекалено чувствителен’, “Това не би трябвало да те нарани.“

Омаловажаване

• Омаловажаването не е толкова крайна форма като отричането. При омаловажаването ,насилникът може да не отрече, че определено нещо се е случило, но поставят под въпрос емоционалното преживяване или реакцията на дадено събитие. Твърдения като „Ти си прекалено чувствителен“, „Ти преувеличаваш“, или „Ти го раздухваш прекалено“ всичко това предполага, че емоциите и усещанията на другия са грешни и на тях не може да се вярва.
• Когато насилникът предполага, че това, което сте направили или казали е незначително или маловажно, това е по-фина форма на омаловажаване.

Непридвидимо реагиране

• Резки промени в настроението или внезапни емоционални изблици. Всеки път, когато някой в живота Ви реагира по различен начин на едно и също ваше поведение , в различно време , като Ви казва едно нещо на единия ден, а на следващия обратното, или харесва нещо, което правите на единия ден, а на слеващия вече не го харесва, това е злоупотребяване чрез непредвидимо реагиране .
• Това поведение е увреждащо, защото Ви принуждава да сте винаги на ръба. Вие сте винаги в очакване на нещо, но никога не можете да разберете какво се очаква от Вас. Трябва да сте свръхбдителен, в непрекъснато очакване на следващото избухване или някаква друга промяна на настроението.
• Насилникът с алкохолна или наркотична зависимост е склонен да действа по този начин. Да живеете с някой подобен е изключително изтощително, предизвикващо тревожност.Това провокира другия да се чувства постоянно уплашен,объркан и извън равновесие.

Словесните нападки

• Мъмрене,подценяване, критикуване, използване на прякори, крясъците, заплахите.
• Прекалени обвинения, използване на сарказъм и унизяване.
• Преувеличаване на недостатъците Ви и подиграване пред другите. С течение на времето този вид злоупотреба подкопават самочувствието и самоуважението Ви.