Свободният човек носи у себе си способност да се саморегулира и самомотивира--в-к "Новинар"

Защо зрелостниците избухват точно при завършването си, сякаш идва краят на света?

Думата „избухват” е точна-избухва нещо или някой, който е бил носител на заряд. Излиза нещо,което го е имало, но сега се проявява в деструктивна или самодеструктивна форма. И ние не сме си давали сметка за това или сме си затваряли очите, макар да сме имали усещане за това, което се случва. Тук в това интервю ми се иска да не етикираме и заклеймяваме поведения, а да си дадем сметка за причините и за приноса не само на тийнейджърите за това,което наблюдаваме всяка година. Но да се замислим и за приноса на всеки един от нас.

- На какво се дължи тази агресия сред тях - събарят се кошове, елтабла, огради..., наблюдаваме демонстративно наливане с алкохол, употреба на наркотици, умишлено създаване на конфликти,шофиране в нетрезво състояние?
Свободният човек носи у себе си способност да се саморегулира и самомотивира, но не под страх от наказание, а под влияние на убедеността, че това е добре за него и за околните. В този смисъл, това, което се случва са актове на несвободни хора. Ще поясня-широко застъпено мнение, че агресията е нещо лошо. Да, това, което се случва е болната, садистична форма на агресията-рушене, навлизане в личното пространство на околните, натрапване на собственото си Аз, чрез поведението „Вижте ме”. Тук е въпросът-кой е направил тези несигурни и несвободни хора, които намират деструкцията като единствен начин за забавление и самоутвърждаване? В психологията се счита, че има здрава и нездрава,болна форма на агресия. Когато е потисната здравата агресия, и дълго време нещо е стискано, то изпълзява в болна агресия,която се нарича садизъм.
-Каква е разликата между здрава и нездрава агресия?
Здравата агресия е поведение, което има всяко прохождащо дете от 1 до 2 години-има я и всеки жив организъм-тя е импулс за движение и оцеляване. Когато проходи, детето , иска да ходи , да пипа, да къса, да разглобява с цел опознаване на света. Тази здрава агресия се проявява под формата на много Не-та –като нежелание да прави, това , което иска мама, и много тръшкания и прояви на гняв и недоволство от страна на малкото човече. Този период се нарича „Ужасните две години” .То се нуждае от това поведение, за да се утвърди след периода на зависимостта на кърмачеството като отделен от мама индивид. Това е период, в който детето гради психологическото качество воля и здравата агресията е пробивност, амбиция, себеотстояване, градене на увереност и самочувствие през разпознаване и приемане на собствените си негативни и позитивни емоции и чувства. Но с какво се сблъсква всяко прохождащо дете- постояннни инструкциии и забрани да не пипа, да не цапа, да не ходи, където иска, да ходи на гърнето, когато големите искат, да яде, когато големите са решили, да не бъде уважавано правото му да бъде гневно и тъжно. Нашето общество толерира удобното дете, т.е. кроткото и послушно дете. Без да си даваме сметка, че този неуважен гняв и желания са потиснати, и ако тогава детето е малко и не можещо да реагира на неразбирането на възрастните, идва момент, когато физически пораства и влиза в компенсаторно поведение-на хипер бунтарство, незачитане на границите на другите. Защо се учудваме, че се надуват клаксони , има шумотевица и рушене-това е същата форма на неуважение и навлизане в личното пространство на другите, на каквото всеки един от нас е бил обект, като дете. Детето не чува поучителните слова, а имитира поведението на възрастните. Дете расло в страх от санкция ще се опитва да всява страх . Ако едно дете е възпитавано в незачитане на неговите емоции и пространство, то ще прави същото като възрастен с другите възрастни. И то садистично-с цел привличане на внимание и изпитване на наслада от тези актове.
Всички сме възпитавани по този начин-чували сме много Не-та, това не трябва, онова не трябва, а никога не ни е обяснявано защо е това Не . Нарушаването на родитеските Не-та е било санкционирано с попляскване или с отегляне на любовта под формата на цупеници и вменяване на вини.Така се възпитава в семействата, в детските градини,в училищата, защото самите възрастни сме възпитавани така. В училищната възраст това продължава-ако едно дете изразява съмнения в авторитета и правилността на възрастния, често пъти се сблъсква с реакции от типа „Като пораснеш, ще имаш думата”, „Прави това, защото аз ти казвам-защото съм ти родител, учител, или по-голям.”Естествено е това да предизвиква сдържане на негативни емоции, които чакат да бъдат изразени, тогава, когато е казано, че може. Т.е. абитуриентите вече се преживяват като хора, които са достигнали до възраст, в която могат да бъдат каквито се чувстват от вътре, а не такива каквито им е налагано да бъдат. Естествено, че дълго стискани реакции и безсилие пред самоцелно налагани авторитети ще гърмят по този начин. Казвам го без да оправдавам поведението, но с призив за разбиране и осмисляне как се отнасяме един към друг. Малките хора може да са малки на ръст и години , но са хора със същите чувства и емоции като възрастните. И големите си струва да се замислят как общуват с децата дълго преди да дойде момента на баловете и завършването на училище.
Така детето стиска емоции и е послушно, докато не гръмне това в тийнейджърската възраст.
От една страна възпитанието в ранна възраст е ограничаващо естествените импулси, чрез забрани емоционални лишения, а от друга страна са актовете на хиперзадоволяване с всякакви материални неща. Децата не са обичани с топлина и разбиране, а са обичани чрез вещите, които компенсират внимание и времето на работещия родител. Разбира се, живеем във време, в което родителите са принудени да работят повече поради социално –икономическите принуди , и не е лесно да се отдава качествено време на растящите деца, и вниманието се компенсира с неотказване на всякакви вещи. Така се създават едни неуверени хора с потиснати емоции, а в същото време много егоцентрични и демонстративни.идентифициращи се с вещите, с имането, с изглеждането, а не с това да бъдат.

- Как да си обясним търпението на учителите, които са доста по-зрели от тях, и приемат вандалските им прояви с усмивка?
Поради същата обърканост на възпитанието във възрастните-хора, които стискат недоволството си, насъбрано от нещо или някой друг, кипящи отвътре, но усмихнати отвън.И после поради статуса си на възрастни потискат здравите прояви на себеотстояване в тийнейджърите, а проявяват алогична толерантност към неща, които могат да застрашават както тийнейджърите ,така и околните. Това обърква всеки подрастващ човек. А децата имат нужда от обичаща твърдост и задаване на смислени лимити, които да са мотивирани от възрастните и здраво отстоявани от тях.Това създава сигурност и доверие към възрастните. Смятам, че е време да помислим какви послания изпращаме всеки ден със собственото си поведение към тийнейджърите, преди да сме решили да ги заклеймим. Разбира се, всяко нарушение би следвало да се санкционира-тъй като бивайки в света на възрастните трябва да се учат и на отговорност за правенето или не правенето на определени неща. Така, че всяко рушене и извършване на живото застрашаващи актове по улиците би следвало да не се подминава, а да се отреагирва. Защото това не са прояви ина спонтанност, а на компенсаторно освобождаване на вторична и третична агресия, която се нарича садо-мазохизъм.-т.е гърмя и съм деструктивен, защото дълго време съм стискал.Чувства, мисли ,емоции и мнения. Но трябва да се отбележи, че никакви санкции и принуди не са резултатни само като мерки на наказания, ако не са придружени със разбиране и смислена комуникация със съответния човек. Все повече в държавата ни се постига ред, чрез поддържане на страх от наказание и глоби. А това е бомба със закъснител-свидетели сме на различни случаи през последните месеци, не само по време на баловете.

- На какво се дължи балната суетня - маркови костюми, луксозни лимузини, обувки и чанти за стотици левове и много скъпи бижута?
Самите балове отбелязват края на един период и навлизане в друг период в живота на човека. Във всички култури това се наблюдава от дълбока древност-правели са се ритуали на инициация или посвещаване. Но в съвременността това придобива само формален смисъл чрез обличане на дрехи. Липсва истинският пълнеж-т.е. връзката с ритуала-защо се прави. Младият индивид трябва да премине от детството към света на възрастните, като придобие знанията и уменията типични за тях. Древните хора са възприемали порастването като смърт на детето и раждането на възрастния. В тотемните общества юношата е прекарвал своята инициация извън племето, изучавайки племенните тотеми, закони и ритуали и упражнявайки дейности, типични за мъжкото съсловие. Чак след придобиването на тези знания и умения, често и след полагането на изпит/изпитание, юношата е можел да се завърне в селото като възрастен индивид. Традициите на инициация в различните общeства и периоди са много и многообразни. Общото е, че тя - този преход на юношата между детството и зрялата възраст - е от изключителна важност във всички култури. Юношата трябва да мине през тази инициация за да може да бъде интегриран в племето като зрял индивид.След подобни изпитания младият човек е имал право да носи дрехи като на възрастните. Такова изпитание в днешно време са матурите, но те се налагат като задължително възпроизвеждане на заучени знания, а не като проверка на емоционалната и умствена зрялост на младия човек. И самото обличане на скъпи дрехи е лишено от смисъл, тъй като родителите дълго време преди този момент са започнали да обличат децата си като малки мъже и жени-задоволявайки всякакви материални прищявки като заместител на времето, което трябва да прекарват заедно в общуване и предаване на опитност.

Иска ми се това ,което наблюдаваме да е повод за замисляне и промяна във всеки един от нас. И да помним -,че свободният човек носи у себе си способност да се саморегулира и самомотивира, но не под страх от наказание, а под влияние на убедеността, че това е добре за него и за околните.
Но никой човек не става свободен,ако не е бил свободно дете и свободен юноша.Като под свобода се разбира да мога да изразявам без страх това, което мисля и чувствам,като държа сметка за моите и чуждите права и лично пространство. Свободен означава човек, който не се страхува. Дълго страхувалият се, с потиснати емоции човек, гърми. Отнася се за всеки един от нас. Свободата не е свободия.
Да бъда свободен да изразявам чувства, мисли и емоции,но и отговорен за действията си.
интервю-в-к "Новинар"

!!!

ПРОГРАМА  „РЕСТАРТ”

Една различна лятна ваканция в Родопите.

7-дневен празник на сетивата с акценти " Храната на тялото и душата."

Една програма,чрез която:

- Ще възстановите напълно натрупаното през годината напрежение в тялото, ума и душата.

-Ще събудите любопитството към себе си и света.

-Ще се научите да разпознавате и търсите здравословната духовна и материална и храна.

-Ще се научите да прилагате с малки усилия начини на хранене и живеене, които водят до поддържане на идеалното за вас тегло, а за онези,които желаят ще започнат да намаляване на теглото без йо-йо ефект.

Уникалността на програмата включва усилията на психотерапевт, холистичен диетолог, йога инструктор, масажист.

Повече инфо на: http://kremenastanilova.blogspot.com/2012/03/7.html