GIVE & TAKE BALANCE

GIVE & TAKE BALANCE

К.Станилова
Размисли за баланса между даване и вземане
Публикувано в списание BUSINESS LADY MAGAZINE, бр.2

Някога в едно малко градче имало едно петгодишно момиченце. И както всички петгодишни момиченца, и то имало любими неща. Една голяма плюшена розова маймуна, която гушкаше нощем. И един Иван. Иван или Ваньо беше съседско момче-бяха почти връстници. Заедно си играеха. Заедно се цапаха. Заедно ядяха пържени филийки и бухтички.Заедно спяха на обяд-ту в едната, ту в другата къща. Откривайки света, се учеха на заедност.
Един ден това свърши. И както се случва със света на децата, той се оказа не толкова важен-светът на възрастните имаше да върши по-важни неща от някаква си детска заедност. Бащата на Ваньо беше военен и заминаваше да служи много далече като отвеждаше цялото си семейство там. В някакво друго градче на име Девин. Името на градчето се стори на децата като края на света. В деня , в който Ваньо трябваше да замине, Тя се събуди, усещайки, че за първи път губи нещо важно. Нещо я стискаше за гърлото.Тя не разбираше какво става, но знаеше, че е нещо много страшно,което детското й съзнание отказваше да приеме. Родителите им ги събраха и им казаха да се сбогуват. Ваньо започна да плаче, след секунди вече се дереше - не искаше да тръгне. Тя стоеше объркана, стискаше маймуната и гледаше как възрастните увещаваха Ваньо да спре да плаче. Изведнъж той протегна ръце и ревна по-силно:”Искам маймунатааааааа!” Дали наистина искаше маймуната или искаше да отнесе част от любимата си приятелка? Сърцето й се сви-не искаше Ваньо да плаче. Опита се да го прегърне и дръпна Ваньо към себе си.
Това тогава за никой от възрастните нямаше значение. Имаше значение, че има две разстроени деца, които започваха да стават неуправляеми. Някой от възрастните дръпна маймуната от ръцете й , изричайки „Дай му я! Не виждаш ли как плаче?”
Тя стисна още по-силно маймуната-та нали, ако я дадеше щеше да осиротее два пъти-от тук нататък щеше да бъде без любимата играчка и без любимия приятел. „Добрите деца си дават играчките. Нали ти е приятел.”- Някой дръпна маймуната от ръцете й, даде я на Ваньо, и докато двете деца се опомнят, го натикаха в колата. След малко синият Москвич се скри в прахоляка на завоя-откарвайки надалече приятеля й и нейната играчка.
Плачът, който беше се събирал в гърлото й , изригна с все сила и огласи улицата. Отново някакъв възрастен глас я нахока:” Я, голямо момиче, а плаче!”
Дълго време след този ден Тя усещаше празното. Стоеше на една олющена пейка денем и гледаше по посока на завоя, зад който се беше скрила от погледа й колата. В ушите й кънтяха: „Добрите деца си дават играчките.”-„А беше ли наистина добро дете, щом не искаше да си даде играчката?” Не, Тя искаше да бъде добро дете, затова болката от онзи ден се сви на скришно дълбоко в душата й. Все едно я нямаше. Постепенно случката избледня. И само през годините я навестяваше нощем в съня й. В съзнанието й се беше загнездило посланието, че добрите деца, а после и добрите възрастни хора обичат да дават. Даването беше добро, а за вземането никой не беше й казал нищо там и тогава като дете. Но всеки път, когато видеше тъжни очи, даваше-време, пари, услуги, помощ. От даване не й оставаше време за вземане. А и дори не искаше да знае дали има, или няма нужда-да получи, ей така, защото я има, а не защото е дала.
Залъгваше се ,че дава, защото може, а другите не могат. Че нищо не й струва. А за енергията, която хвърляше, да удовлетворява желанията на този или онзи, дори не си помисляше. А и добрите хора така правят-Дават! Често, обаче, се усещаше, че позволява да бъде манипулирана-от просяците на улицата, от познати, хитреци и мързеливци. Но даваше, защото Тя може! Преживяваше се като добра. Може би и по-добра. От другите, които не могат. А може би можеха, но не искаха? Понякога се възмущаваше вътре в себе си от нечия неблагодарност. Но продължаваше да прави разни неща заради другите. Или поне така вярваше. През ум не й минаваше, че може би дава, за да не изпита онази болка от раздялата, че може би се страхуваше, че ако спре да дава, ще остане сама. И сама не разбираше парадокса, че колкото повече даваше и правеше нещо за другите, толкова повече се усещаше сама.Но.. нали добрите хора Дават и мислят за другите. Докато един ден случайно не попадна на една басня. За трактора и блатото. Но както се говори-случайните неща, никога не са толкова случайни, колкото изглеждат, а идват при нас, когато сетивата ни са отворени за тях. Та в тази басня се разказваше за един трактор, който си орял една нива, близо до едно блато. Орял и си подсвирквал, изпълнен със стръв и енергия за живот. Видяло го блатото и се заоплаквало, колко е тежка съдбата му на блато и колко му тежи тинята, в която тъне.Само, ако можело някой да посипе малко пръст в него, та да престане да бъде блато.Тракторът моментално се закачил-нали бил трактор. А и имал енергия за три трактора, предложил да му помогне.Цял ден сипвал пръст до припадък, а блатото все не било доволно, поглъщало пръстта и все не му стигала. Тракторът заработил още по-настървено, със сетни сили, докато накрая целият се налепкал с кал, натежал и бавно потънал в блатото. Все едно никога не бил там и не бил работил цял ден. А блатото останало там да чака следващия трактор, който щял да си помисли, че може да спаси едно блато от самото него.
Тя се замисли. А можеше ли тракторът да прави друго? Можеше ли да откаже, и какво му пречеше да го направи? Можеше ли за малко да подаде ръка и после да остави блатото да свърши работата си.? Тя имаше един цял живот от този ден нататък да експериментира. Да бъде добра за себе си. И тогава да бъде добра за другите. Да провери дали и двете са съвместими. И може ли да се чувства добра като първо дава на себе си и доволна да дава и на другите? Или да не дава. А и да взема. Вече имаше избор.
Едва ли има човек, на който не е изпращано подобно послание в ранното детство: Добрите хора Дават. Растем и живеем с такива постулати, заблуждавайки се, че не сме егоисти, ако правим нещо първо за другите, ако вземаме под внимание първо техните нужди и желания.
А ако тази последна минута от този текст я посветим за малко честност пред себе си, може да се окаже, че
ние, хората, наистина даваме заради себе си и винаги нещо получаваме: Даваме, за да ни забележи другия, за да ни избира всеки път нас, а не някой по-щедър;даваме от чувство на вина,за да намалим тревожността си от скрито прегрешение; даваме нещо, преди да са ни поискали от страх, че няма да можем да дадем онова, което биха ни поискали; даваме от скрита завист към оня, който може да си иска и е протегнал ръка към нас,защото хроничните даващи, не могат да си искат; даваме без да са ни искали, защото се опияняваме от властта над нямащия; даваме, да не се почувстваме ненужни;даваме, за да направим някого зависим от нас,без да съзнаваме, че то е защото сме зависими от зависимия и т.н., даваме време, пари, комплименти и с всяко даване сякаш крещим-Виж ме тук съм и ме има!
А аз за себе си все повече съм убедена, че не е добре да полагам грижи за някой - било то близък или не, повече от колкото той или тя са склонни да полагат за себе си.
Така де, само на бебета се полагат подобни грижи. А възрастния бихме могли да лишим от шанса за развитие, който батакът , в който се е вкарал,му дава.
И хуквайки да се грижим за него, водени от криворазбрана любов, дали не му пречим повече отколкото му помагаме? Щом имаме толкова енергия да даваме, защо не я ползваме за наши си цели? И да вземем да се почувстваме по-доволни. И благодарни на живота си. И да спрем да претендираме за благодарност от онези, които даже не сме питали дали искат онова, което сме се юрнали да им даваме.
А всъщност ,ако даваме на себе си първо, не бихме били толкова невротично жадни за утвърждаванията, които получаваме при всяко даване, и тогава ще даваме, защото наистина искаме да даваме това, което другият има нужда да получи. И тогава бихме давали с усмивка, онова, което искаме и избираме да дадем, а светът-огледало ще ни отвърне с усмивка, може да не получим от това място, където даваме, но Вселената ще се погрижи да получим от друго място и в друг момент……..
Кремена Станилова
Business Lady Magazine

!!!

ПРОГРАМА  „РЕСТАРТ”

Една различна лятна ваканция в Родопите.

7-дневен празник на сетивата с акценти " Храната на тялото и душата."

Една програма,чрез която:

- Ще възстановите напълно натрупаното през годината напрежение в тялото, ума и душата.

-Ще събудите любопитството към себе си и света.

-Ще се научите да разпознавате и търсите здравословната духовна и материална и храна.

-Ще се научите да прилагате с малки усилия начини на хранене и живеене, които водят до поддържане на идеалното за вас тегло, а за онези,които желаят ще започнат да намаляване на теглото без йо-йо ефект.

Уникалността на програмата включва усилията на психотерапевт, холистичен диетолог, йога инструктор, масажист.

Повече инфо на: http://kremenastanilova.blogspot.com/2012/03/7.html

ЖИВОТЪТ Е ДВИЖЕНИЕ. ДВИЖЕНИЕТО Е ЖИВОТ. АНТИ-СТРЕС СЕМИНАР ЧРЕЗ ИЗКУСТВА

Дата: 12.03.2011
От 14 до 19 часа
Място: гр.Хасково, бул."Г.С.Раковски" 26 , ет.2 залата Wing Chun
В продължение на пет часа ще се забавляваме на усещането, че сме живи. Ще изследваме свободата във всичките й проявления-емоционало, ментално, телесно. Ще танцуваме и рисуваме, визуализираме и медитираме.


Водещи: Александър Вачев - Dancing Stars 2009
и Кремена Станилова
Цена: 50 лв. включва семинар, хапване и питиета
Записване до 18.часа на 10.03.2011 г.

тел.0888 96 13 45

!!! Предварителните умения за танцуване не са задължителни:)))

ОБРАТНИ ВРЪЗКИ ОТ УЧАСТНИЦИ СЛЕД СЕМИНАРА


Семинарът беше страхотен:).Беше много забавно.На мен ми хареса как се отпускате Алекс и Ти,в смисъл , че наистина правите това което иска тялото ви в дадения момент.Аз си взех от този семинар може би точно това , че човек трябва да прави това което иска тялото му без да се замисля как изглежда в очите на останалите или какво си мислят за него,макар че на моменти ми е малко трудно това:).Хареса ми че се забавлявах,пробвах непознати досега за мен неща,срещнах различни хора.Сега не се сещам да има нещо , което да не ми е харесало , но наистина беше м? ½ого различно за мен изживяване.Ами това е.Лека вечер ти желая:).

Ивелина



.........

Здравей Креми. Надявам се да не съм закъсняла с отговора си, но имах проблем с интернета.
Съвсем накратко мога да кажа, че основното усещане което доминираше във втората част на сесията и след това беше лекота. Може би в началото ми беше странно и по-трудно да се отпусна, защото за първи път участвам в такова мероприятие, но постепенно всичко си дойде на мястото.

Доволна съм, че през цялото време бях наясно, че правя нещо за себе си. Не че съм човек който не полага грижа за себе си.В никакъв случай не съм небрежна и не подценявам ситуациите около себе си, но не можех да постигна този резултат сама.Отдавна съм си мечтала да бъда в състояние в което да почувствам съзнанието си освободено, изпразнено от мисли. Е вие с Алекс ми помогнахте да го постигна. С удоволствие ще се възползвам от всяка подобна възможност - в Хасково или на друга територия-без значение.Мисля, че го заслужавам.

Пожелавам ти хубав ден и много щастливи изживявания.

Румяна



.........

Na men mnogo mi haresa, osaznah 4e stapkite v tanza ne sa naj-vagnite, po vagen e duhat na tanza i negovata improvizazija s tjaloto

Elena

………….

Kremi izvinqvam se za zakysnenieto kakto kazah i tam az li4no a i Viki sme mnogo dovolni ot seminara.Za men be6e to4no tova koeto i o4akvah .Mnogo mi haresa kak be6e organizirano haresa mi i Aleks mislq 4e vsi4ko be na nivo .Mnogo se izmorih 4estno kazano idvat mi malko v pove4e 4asovete no pyk za smetka na tova dosta se zaredih emocionalno sqka6 si vyrnah silata da se borq za ne6tata koito iskam po4uvstvah se kato edna krasiva jena gledaiki kak Aleks iska da ni vnu6i tova i da ni nau4ite na tova . .Malko se pritesnqvah Viki kak 6te reagira no se okaza 4e i tq e mnogo dovolna i ne syjalqva6e 4e e do6la.Az mislq 4e vseki koito e gotov za promqna a i dyrji na sebe si e izvlqkyl nai dobroto ot seminara.

Valia

………………

Здравей Креми

Много ти благодаря за смс-а за обратна връзка!
Днес много ми се искаше да ти разкажа, но не събрах смелост...моята реалност не събра смелост -мой проблем нали:-))?
За мен началото беше много тежко: имах чувство, че ще
избягам....задушавах се,...., но си казах, че трябва да остана...
Много ти благодаря, че ме гушна по едно време......все още търся любовта извън себе си....
После усещането беше много странно: удоволствие с много болка....
Опитвах се да не мисля.....оставях
се на музиката....Беше ми хубаво...после пак усещах болката....
В един момент избрах да се чувствам виновна.......Алекс ми помогна в паузата да изляза от това си циклене.
После, всичко ми е като на сън....оставих се на болката и удоволствието...и като че тя намаля.....
Когато показвахме рисунките ми се прииска да съм нарисувала нещо друго, но си казах, какво ти пука....това е твоето усещане:Болко-удоволстие:....Крем, сигурно съм голям мазохист,а?.....Искам да започна да работя отново върху себе си, но изпитвам луд страх.....
Най-добре се чувствах при опита с клоуна.....
След семинара бях в силна еуфория: цял живот не съм танцувала така.....Прекарах една уникална вечер...не си задавах въпросa: мога или не мога да танцувам.....просто се кефих на вечерта.Както ми писа Теди, бях хипер щастлива...., но хипер щастието не е спасение........В неделя бях хипер изгубена....., дадох си равносметка, какво съм изгубила в годините.....Днес сякаш нещата са си по местата...., но в мен има някакво напрежение
Доста объркано писъмце.....и аз самата съм много объркана...
Дора

...........

Ако човек искаше да открие качества или нещо заключено в себе си,ако е искал да научи нещо,но без някой друг да му налага собствените си виждания,то такъв беше семинарът "Животът е движение.Движението е живот".По ирония на съдбата, в последните седмици си мислех точно за качествата на жената,заложеното й от природата
и това ,как аз за себе си да го отключа и през часовете ,прекарани с Алекс,научих много полезни "инструкции" ,които ще запазя за цял живот.
Другото интересно за мен бе да се запозная с нови хора от различна възраст и да видя как те реагират на едно и също нещо по различен начин и имат различни усещания в зависимост от начина им на живот и гледната им точка :)
Беше ми изключително полезно и приятно.С удоволствие бих посетила още такива подобни семинари :)

Поздрави !

Ива

............

!!!

ПРОГРАМА  „РЕСТАРТ”

Една различна лятна ваканция в Родопите.

7-дневен празник на сетивата с акценти " Храната на тялото и душата."

Една програма,чрез която:

- Ще възстановите напълно натрупаното през годината напрежение в тялото, ума и душата.

-Ще събудите любопитството към себе си и света.

-Ще се научите да разпознавате и търсите здравословната духовна и материална и храна.

-Ще се научите да прилагате с малки усилия начини на хранене и живеене, които водят до поддържане на идеалното за вас тегло, а за онези,които желаят ще започнат да намаляване на теглото без йо-йо ефект.

Уникалността на програмата включва усилията на психотерапевт, холистичен диетолог, йога инструктор, масажист.

Повече инфо на: http://kremenastanilova.blogspot.com/2012/03/7.html

Любов

Любов ли е, ако постоянно изпробваме любовта на обекта на нашата любов? На опън. На напън. На температурни промени-от минус 20 градуса до плюс 40. Дали не проверяваме след толкова тестове дали ставаме за обичане? И какво ако , обектът на нашата любов тогава си тръгне, решавайки, че обичa повече себе си? Отколкото нас. А и обратното би било ненормално. Мазохизъм, подхранващ садизма ни. Не любов. И тогава си докажем, че ей на вечна любов няма. След като сме дали мило и драгo тя да си тръгне. Иска се много сила да понесем щастливата любов. Нещастната всеки я понася. Иначе няма да има толкова нещастно влюбени. Любовта е рядка скъпоценност-като диамантите. Не подлагайте любовта на експерименти-диамантите са най-твърди, но се разпадат при нагряване.....

!!!

ПРОГРАМА  „РЕСТАРТ”

Една различна лятна ваканция в Родопите.

7-дневен празник на сетивата с акценти " Храната на тялото и душата."

Една програма,чрез която:

- Ще възстановите напълно натрупаното през годината напрежение в тялото, ума и душата.

-Ще събудите любопитството към себе си и света.

-Ще се научите да разпознавате и търсите здравословната духовна и материална и храна.

-Ще се научите да прилагате с малки усилия начини на хранене и живеене, които водят до поддържане на идеалното за вас тегло, а за онези,които желаят ще започнат да намаляване на теглото без йо-йо ефект.

Уникалността на програмата включва усилията на психотерапевт, холистичен диетолог, йога инструктор, масажист.

Повече инфо на: http://kremenastanilova.blogspot.com/2012/03/7.html

Емоционалното насилие

Една статия за емоционалното насилие във всичките му проявления.Едно осъзнато прочитане.И честно признание накрая.Къде сме? Откриваме ли се? Правим ли го? Позволяваме ли го? Когато душите ни го разпознават,казват ли навреме на краката ни да бягат?
http://nasilie.eu/?p=562

Емоционалната злоупотреба-какво все още не знаем?

Какво е емоционална злоупотреба?

Емоционалната злоупотреба е поведение, което има за цел да контролира и покори друго човешко същество, чрез използването на страх, унижения, заплахи, вина, принуда, манипулация . Емоционалното малтретиране е всякакъв вид злоупотреба по-скоро с емоционален, а не с физически характер. Тя може да включва всичко от обиди и постоянни критики до по-фини тактики, като например постоянно неодобрение.

Емоционалнота злоупотреба е характерна с това, че системно въздейства върху самочувствието на жертвата, чувството и за собствена ценност, доверие в собствените и възприятия и нейната автономност . Независимо дали емоционалното насилие е постоянно чрез сплашване, или под прикритието на „насоки“, „или“съвети“, резултатите са сходни. В крайна сметка, жертвата на злоупотребата губи всякакво чувство за себе си и личната си ценност. Травмите ,следствие на емоционално насилие могат да бъдат много по-дълбоки и по-трайни, от физическите такива.

Обидите, инсинуациите, критиките и обвиненията,отправени към жертвата бавно разяждат самочувствието и. Тя е толкова сломена емоционално, че се обвинява за случващото и се. Нейната самооценка е толкова ниска, че тя често се вкопчва в насилника.

Жертвите на емоционална злоупотреба се чувстват безполезни, те вярват, че никой друг не би имал нужда от тях освен насилника. Те остават в насилническата ситуация, защото вярват, че няма къде другаде да отидат. Техният страх е да не останат съвсем сами.

Видове емоционално насилие

Нереалистични очаквания

• Другият човек има необосновани искания от Вас и иска Вие да престанете да обръщате внимание на всичко друго, освен на неговите искания.
• Другият изисква от Вас постоянно внимание, независимо от вашите ангажименти. Но колкото и време да му отделяте,колкото и да му давате ,то никога не е достатъчно.
• Вие сте подложени на постоянни критики, защото не отговаряте на всички нужди на другия .

Агресивност

• Агресивните форми на малтретиране включват прякорите, обидите, заплахите. Агресивното поведение обикновено e открито и директно
• Този, който е в позицията на насилника се осмелява да осъжда или обеззсилва отсрещната страна, да разрушава равнопостставеността и автономността,които са в основата всяка здрава връзка между зрели хора . Това е т .н модел на комуникация-“родител-дете“ (който е общ за всички форми на вербално насилие) и е най-очевидно, когато насилникът е в агресивната позиция.
• Агресивното малтретиране би могло да бъдре индиректно и добре замаскирано като „помагане“. В някои случаи критикуването, съветването, анализирането, предлагането на решения може да бъде просто опит да се помогне, в други случаи обаче това поведение може да е опит за омаловажаване, контрол или унижение. Често жертвите се държат със заучена безмопощност .

Отричане

• Отрича емоционалните потребности на другия, и то с намерението да го нарани, накаже или унижи.
• Може да отрече, че някои неща са се случили, също и това, което е казвал. Противопоставяйки се на обидите му, насилникът може да настоява: „Никога не съм казвал това “ “ Не знам за какво говориш за“, “Разбрал си погрешно“
• Може да отрича възприятия, памет и много здрав разум.
• Отхвърлянето е друга форма на отричане. Отхвърлянето може да бъде отказ да чуеш другия, отказ да общуваш с него, и емоционалното отхвърляне като наказание. Това понякога се нарича “ малтретиране без думи“
• Когато насилникът отхвърля и отменя всичка една гледна точка, усещания или чувства, които се различават от неговите собствени.
• Отричането може да бъде излючително увреждащо. Като допълнение към пониженото самочувствие и създадения конфликт, изопачаването на действителността, на чувствата и преживяванията, в крайна сметка могат да причинят недоверие в собствените усещания и емоционални преживявания.
• Отричането и другите форми на емоционално насилие, могат да ви накарат да загубите доверие в най-ценното оръжие за оцеляване: вашия ум

Доминиране

• Някой иска да контролира всяко ваше действие. Всичко трябва да бъде както той иска и би прибягнал до заплахи, за да е по неговия начин
• Когато позволите на някой друг да доминира над вас, можете да загубите уважението към себе си.

Емоционален шантаж

• Другият човек се възползва от вашия страх, вина, състрадание, ценности или други уязвими места, за да получи това, което иска.
• Това може да включва заплахи за прекратяване на отношенията,напълно отхвърляне или изоставяне, както и други опасни тактики за контролиране.

Подмяна на действителността

• Насилникът се стреми да изопачи или да подкопае усещанията на другия за неговия собствен свят. Подмяната на действителността се случва, когато насилникът отказва или не успява да приеме реалността. Например, ако другата страна казва, че се е почувствал засегнат от нещо, което той е направил или казал, насилникът може да отговори „Ти си прекалено чувствителен’, “Това не би трябвало да те нарани.“

Омаловажаване

• Омаловажаването не е толкова крайна форма като отричането. При омаловажаването ,насилникът може да не отрече, че определено нещо се е случило, но поставят под въпрос емоционалното преживяване или реакцията на дадено събитие. Твърдения като „Ти си прекалено чувствителен“, „Ти преувеличаваш“, или „Ти го раздухваш прекалено“ всичко това предполага, че емоциите и усещанията на другия са грешни и на тях не може да се вярва.
• Когато насилникът предполага, че това, което сте направили или казали е незначително или маловажно, това е по-фина форма на омаловажаване.

Непридвидимо реагиране

• Резки промени в настроението или внезапни емоционални изблици. Всеки път, когато някой в живота Ви реагира по различен начин на едно и също ваше поведение , в различно време , като Ви казва едно нещо на единия ден, а на следващия обратното, или харесва нещо, което правите на единия ден, а на слеващия вече не го харесва, това е злоупотребяване чрез непредвидимо реагиране .
• Това поведение е увреждащо, защото Ви принуждава да сте винаги на ръба. Вие сте винаги в очакване на нещо, но никога не можете да разберете какво се очаква от Вас. Трябва да сте свръхбдителен, в непрекъснато очакване на следващото избухване или някаква друга промяна на настроението.
• Насилникът с алкохолна или наркотична зависимост е склонен да действа по този начин. Да живеете с някой подобен е изключително изтощително, предизвикващо тревожност.Това провокира другия да се чувства постоянно уплашен,объркан и извън равновесие.

Словесните нападки

• Мъмрене,подценяване, критикуване, използване на прякори, крясъците, заплахите.
• Прекалени обвинения, използване на сарказъм и унизяване.
• Преувеличаване на недостатъците Ви и подиграване пред другите. С течение на времето този вид злоупотреба подкопават самочувствието и самоуважението Ви.

НЕЩАТА, КОИТО НИ СВЪРЗВАТ

Съчувствие, съжаление, съучастие,съпричастност, състрадание и т.н. са все думи в българския език, в значението, на които, се съдържа идеята за връзка. За свързаност между Мен и Теб. „Чувствам с теб”, „Жаля с теб.”, „Участвам с теб”, „Страдам с теб.” - т.е свързан съм с теб чрез моите чувства , преживявания, отношение към теб. И ти си свързан с мен посредством същите или противоположни човешки чувства, които изпитваш към мен.

Целият ни човешки живот е движен от стремежа към две привидно противоположни състояния.”Да бъда слят с Теб.” и „Да бъда отделен от Теб.” Щастливци сме, ако откриваме баланса да бъдем във връзка с другите, без да губим връзката със себе си.

Аз и Другите. Още със самото си зачеване вече сме свързани чрез пъпната връв. Със жената, която е избрала нас и ние сме избрали нея да ни роди. Със жената, която по-късно ще наричаме мама. И чрез нея, в първите ни години - от утробата до прохождането ни - се свързваме със света. Поглъщаме чрез кърмата тревогите и радостите на този свят. И след щастливото единство с мама и нейната гърда, прохождаме, отделяме се. И започва една непрестанна битка в нас и със света извън нас. От една страна -да бъдем свързани и зависими. А от друга-отделни и независими. Едно току-що проходило дете е жив пример за тази борба - то тръгва стремглаво към всеки нов обект, и рязко спира, за да провери дали мама е там, дали не го е изоставила. От тук нататък тази сцена ще се повтаря в различните ни връзки-връзките ни с децата в детската градина, в тийнейджърската група, връзките ни с противоположния пол. Всичко е белязано от тези два стремежа. Стремежът към новото, сиреч, към вълнение и интересно. И стремежът към сигурното и познатото, сиреч към уют и спокойствие. Няма човешко същество, което да не се стреми към свързаност. Първа и основна потребност на всеки един от нас е потребността да принадлежим-към група или общност. Защото групата-семейна, приятелска, професионална - означава сигурност. Оцеляване. Живот. Аз-отделният човек- не мога без другия. Другият е този, с който разговарям, храня се, гали ме, гушка ме, целува ме, правя секс, забавлявам се работя, творя.

А всъщност, живеем във време , в което независимостта е издигната в култ. А и незнайно кога и как сме решили, че да си тотално независим от другите е възможно. Вярваме, че имането на много пари ни прави независими, а всъщност-това е една илюзия.. Зависими сме от клиентите ни, които оставят парите си за нашите стоки и услуги. Зависими сме и от хлебаря, и месаря, които произвеждат храната ни, от магазинера, който ни я продава, от автомонтьора, който ни оправя колата и т.н. Страхът ни да зависим от хора, често ни прави зависими от други неща - дрога, алкохол, храна. Неща, които заместват връзката ни с живите Други.

И колкото и да сме различни, самостоятелни и независими, сме свързани с другите чрез страха ни от смъртта. Той ни кара да се вкопчваме в хора, връзки, вещи-сякаш да оставим времето непроменено, да не усещаме промяната и бавното ни придвижване към смъртта.. Няма човек, който да не се страхува от смъртта, и от разделите, и от самотата, защото те ни напомнят за нашата крайност. Всичко, което човешкият ум роди през последния век - бързи комуникации-телефони, интернет, средства за светкавично придвижване - са опит да поддържаме усещането си за връзка с Другия. Че е тук. До нас. И ние до него.

Всичко, което ни свързва е и онова, което ни разделя-страхът ни от смъртта и самотата ни карат да се налагаме, да притискаме, изнудваме онзи, който ни е важен. Да властваме. Постигайки някакъв статус над другия забравяме, че няма цар без царство, власт без подчинени, манипулиращи без манипулирани. Че колелото се върти, и един ден ролите се разменят. Че, когато сме сами вярваме, че сме различни и по-добри от другите. Че те, другите са лъжци, измамници, клюкари, манипулатори, горделивци, егоцентрици, насилници, завистници и т.н., ние всъщност не осъзнаваме, че виждаме в тях всичко, което носим в нас. И само чрез връзката си с тях проявяваме съзнателно или не всичко, което харесваме и всичко, което ненавиждаме в тях.

А той, другият, ни е нужен, за да можем чрез връзката си с него да се оглеждаме в него. И той в нас. Затова разбирането, състраданието и съчувствието към другите ни прави истински свързани с тях . И с най-доброто в нас.

И както казва Екхарт Толе: „ Състраданието е съзнание за дълбоката връзка между вас и всички останали същества. Следващия път, когато си кажете: „Нямам нищо общо с този човек.”, спомнете си, че имате много общо: след години, две, или седемдесет, това няма голямо значение – и двамата ще станете купчинки прах, после абсолютно нищо. Това е отрезвяващо и смиряващо осъзнаване и не оставя особено място за гордост. Негативна мисъл ли е това? Не, само факт. Защо да си затваряме очите за него? В този смисъл има пълно равенство между нас и другото същество.”

И това е всичко, което ни свързва.

К. Станилова,

!!!

ПРОГРАМА  „РЕСТАРТ”

Една различна лятна ваканция в Родопите.

7-дневен празник на сетивата с акценти " Храната на тялото и душата."

Една програма,чрез която:

- Ще възстановите напълно натрупаното през годината напрежение в тялото, ума и душата.

-Ще събудите любопитството към себе си и света.

-Ще се научите да разпознавате и търсите здравословната духовна и материална и храна.

-Ще се научите да прилагате с малки усилия начини на хранене и живеене, които водят до поддържане на идеалното за вас тегло, а за онези,които желаят ще започнат да намаляване на теглото без йо-йо ефект.

Уникалността на програмата включва усилията на психотерапевт, холистичен диетолог, йога инструктор, масажист.

Повече инфо на: http://kremenastanilova.blogspot.com/2012/03/7.html

Психотерапия и картите Таро

Споменаването на карти Таро в повечето случаи извиква у човек асоциацията „предсказване”. В действителност карти Таро са една от най-известните системи с предсказателен характер. Повърхностно погледнато Таро са средство за „гледане” на карти. Но ако изберем да ги възприемаме по-този начин, се поставяме в позиция на пасивни обекти, оставени в ръцете на съдбата, сами се лишаваме от правото на собствена воля и избор. Те са много повече от средство за гадаене. Картите Таро са символични картини на архетипните сили, действащи във всички аспекти на живота ни тук и сега.
Най-добрият начин да се вникне в картите е да се гледа на тях като картини в художествена галерия. Както картините, картите Таро са вид проективен тест, което означава, че са куки, които захващат въображението. Разглеждано чисто психологически, проекцията е несъзнателен , автономен процес, при който първо виждаме хора, предмети, случки от непосредственото ни обкръжение-т.е. онези тенденции, характеристики, скрити потенциали, или липси, които в действителност ни принадлежат. Проектирането на нашия вътрешен свят във външния свят не е нещо, което ние правим нарочно-това е начинът, по който нашата психика действа. В действителност всички ние проектираме постоянно и несъзнавано. Така разглеждайки образите, които приписваме на външния свят като огледални отражения на вътрешния ни свят, ние се опознаваме.
Картите Таро са идеални за тази цел, защото те представят символно онези инстинктивни сили, които оперират автономно в дълбините на човешката психика, които известният психолог и учен К.Г.Юнг нарича архетипи. Тези архетипи функционират в психиката така, както инстинктите функционират в нашето тяло. Така както здравото новородено бебе идва на този свят със способността за сучене, така и психиката показва тези наследени тенденции. Ние не можем да видим тези архетипни сили, но ние ги преживяваме в нашите сънища, мечти, инсайти, където се появяват като образи.
Картите Таро са един мост между нашето съзнавано и нашето несъзнавано. Те са едни спомагателни огледала за слепите петна в гледната ни точка към проблема, с който се обръщаме за консултация. Така картите Таро ни правят по-осъзнати, т.е. въоръжени с повече информация по отношение на това, което ни вълнува в момента. Така погледнато, бивайки в позиция на питащи, ние имаме ИЗБОР да следваме или не разкритото в дадена подредба. Да научим или не уроците, които ни предлага жизнената ситуация , в която сме. Доброволното учене ни изкачва едно ниво по-нагоре в житейската стълбица на нашето индивидуално развитие. Отказът ни да го сторим в резултат на неосъзнатостта ни, ни връща отново и отново към сходни ситуации, за да усвоим познанието, което ни предлага дадената житейска ситуация. Така човек, който е готов да отвори сетивата си за посланията на картите в една подредба, получава ценна възможност да участва в създаването на своето бъдеще, приемайки и осмисляйки не само причинно-следствените връзки на проблема в минало, настояще и бъдеще, но и да проникне по-дълбоко, разбирайки същината на ситуацията, която е от особена важност в дадения момент. Трябва да се има предвид, че всеки човек по различен начин възприема информацията разкрита от картите Таро, освен, че има универсални послания, те са и строго индивидуални за питащия. Консултантът е човекът-посредник между осъзнаваното и неосъзнаваното на питащия.
Картите Таро, бивайки символи на архетипните сили в нашата психика са представени чрез т.нар. Старши Аркани-22 на брой, които появявайки се в подредбата говорят за основен момент с голямо значение и енергийна натовареност, който изисква по-задълбочено вглеждане и разбиране. Докато Малките Аркани детайлизират общата картина.
И не на последно място, питащият освен с отворени сетива е нужно да подхожда с търпение към посланието на Таро, тъй като истинското разбиране на посланията на Таро се осъществява след известно време. Консултациите с Таро приличат образно казано на къпане в огромно море. След излизане от него всеки отнася толкова капки,колкото може, и са му нужни в настоящия момент от живота му.
За консултация с карти Таро на посочения телефон в профила ми.

!!!

ПРОГРАМА  „РЕСТАРТ”

Една различна лятна ваканция в Родопите.

7-дневен празник на сетивата с акценти " Храната на тялото и душата."

Една програма,чрез която:

- Ще възстановите напълно натрупаното през годината напрежение в тялото, ума и душата.

-Ще събудите любопитството към себе си и света.

-Ще се научите да разпознавате и търсите здравословната духовна и материална и храна.

-Ще се научите да прилагате с малки усилия начини на хранене и живеене, които водят до поддържане на идеалното за вас тегло, а за онези,които желаят ще започнат да намаляване на теглото без йо-йо ефект.

Уникалността на програмата включва усилията на психотерапевт, холистичен диетолог, йога инструктор, масажист.

Повече инфо на: http://kremenastanilova.blogspot.com/2012/03/7.html

Терапия с цветята на Д-р Бах

През първата половина на ХХ век английският лекар Едуард Бах (1886-1936) създава уникална по своята простота, разбираемост, достъпност и резултатност лечебна система, основана на 38 есенции от цветове на растения. Бах, работил и като конвенционален лекар, и като хомеопат, осъзнава необходимостта от начин на лечение, разбираем и достъпен за всеки човек.

Целебната система на Бах не е фокусирана върху физическите симптоми, а върху онова мисловно-емоционално състояние на човека, което стои зад тях и което ги отразява на по-висше енергийно ниво. Такива нагласа и подход правят човека внимателен и грижлив към себе си, към душата си, към задачите, които има да разрешава, и към трудностите, през които трябва да премине. Такова лечение уважава целостта на човека и се стреми да я възстанови и запази.

Тази терапия се състои в приложението на 38 цветни (направени от цветове на растения) есенции и на една допълнителна, универсална, създадена от самия Едуард Бах комбинация от пет от тях, т.н. Спасителна смес (Rescue Remedy), която е предназначена за остри проблемни (дисхармонични) състояния. Бах разделя есенциите на седем групи – за страх, за несигурност, за недостатъчен интерес към настоящето, за самотност, за прекомерна чувствителност към влияния и идеи, за потиснатост и отчаяние, за прекомерна загриженост за доброто на другите.
Действието на есенциите е на фино енергийно ниво, те са безвредни и могат да бъдат приемани самостоятелно при нужда или в комбинация от максимум 6 или 7 от тях, както и при необходимост успоредно с други лечебни средства.
Цветотерапията на доктор Бах е фокусирана около идеята че, човек като физично тяло е подчинен на всички закономерности, на които е подчинена и природата. Класическата медицина разглежда човека от гледна точка на проблемите, възникващи с тялото му. Психолозите разглеждат човека от гледна точка на проблемите с психиката.
Със своята терапия доктор Бах създава един нов терапевтичен подход. Той доразвива и утвърждава в практиката една от глобалните и вечни идеи в психологията – идеята за единството и органичната връзка между душата и тялото – между нервно организираната материя и психиката. Ако се разбира правилно тази взаимозависимост, бихме могли чрез промени в тялото да въздействаме на процеси, протичащи в полето на душата и обратното.
Доктор Бах смята, че болестта трябва да се търси в дисхармонията между душевните и телесни аспекти на човешкото съществуване.

Според него истинските причини за болестта се свеждат до това, че:

– личността не действа в съгласие с душата си. Това произтича от конфликта между природните ни потребности и ограниченията на социума.

– личността нарушава принципите на единството между психичното и физичното.

Цветовете в терапията на доктор Бах олицетворяват определени психични състояния.

Изразено енергетично – честотата, на която трептят определени цветове отговаря на честотата на определени психични състояния, които човек преживява в определен момент от своя живот. При конфликт между душата и личността настъпва дисхармония в енергийния баланс на организма. Енергийният потенциал на цветовете чрез принципа на индукцията има за роля да приведе организма в баланса.
Терапията на доктор Бах може да се съчетава и с други лечебни методи в това число с конвенционалната терапия, с хомеопатията, с психотерапията и води до задълбочаване на лечебния ефект. Подходяща е за всички възрастови групи и ни помага да станем по-балансирани, по-интегрирани и по-щастливи.

До момента не са установени противопоказания и странични действия

За приготвяне на точната комбинация на посочения телефон в профила ми.

!!!

ПРОГРАМА  „РЕСТАРТ”

Една различна лятна ваканция в Родопите.

7-дневен празник на сетивата с акценти " Храната на тялото и душата."

Една програма,чрез която:

- Ще възстановите напълно натрупаното през годината напрежение в тялото, ума и душата.

-Ще събудите любопитството към себе си и света.

-Ще се научите да разпознавате и търсите здравословната духовна и материална и храна.

-Ще се научите да прилагате с малки усилия начини на хранене и живеене, които водят до поддържане на идеалното за вас тегло, а за онези,които желаят ще започнат да намаляване на теглото без йо-йо ефект.

Уникалността на програмата включва усилията на психотерапевт, холистичен диетолог, йога инструктор, масажист.

Повече инфо на: http://kremenastanilova.blogspot.com/2012/03/7.html