БЪРЗАЙ БАВНО

БЪРЗАЙ БАВНО!

 НЯКОЛКО ДУМИ ЗА ПСИХОЛОГИЯТА НА БАВНОТО ХРАНЕНЕ

„Седни на масата! Кой те гони! Хапни спокойно!”, казваше баща ми, когато ме свареше отворила хладилника, набързо хапваща каквото ми падне, защото все нещо друго ми беше в главата и бях там, закъдето бързах, но не и там, където бях!”

Това беше десетина години преди епидемията на бързото хранене да завладее и нашата страна. И гледката на хора, които вървят и ядат, шофират и ядат или гледат телевизия, работят на компютър и ядат, не беше обичайна.

А днес живеем във време на скоростта - напъваме се за повече - да печелим повече, да видим повече, да имаме повече, да направим повече. Живеем на ръба на изтощението. Затлъстяваме, депресирани  или тревожни, се извиняваме със стресовия начин на живот. А запитваме ли се, далистресовият начин на живот ни е наложен или е самоналожен. И можем ли да избираме нещо друго?

„Кой те гони?” беше фразата, която си спомних, години след като въоръжена с познания по психотерапия и диететика, си обясних колко интуитивно един  човек без познания беше сложил диагноза на нещо, което щеше да  стане начин на живот на моето и следващите поколения. Макар като цяло да е много тревожен за всяко малко детайлче от живота, баща ми никога не пропуска ядене, сяда намасата,  и всичко, което е важно, се изключва като цялото му внимание е посветено на храната. На 68 г. няма нито една излишна тлъстинка и не се е оборудвал с обичайните за годините му - високо кръвно и сърдечно-съдови заболявания. 

Повече за връзката между стреса, начина на хранене и болестите:

 Научните факти: Последните изследвания по психология на храненето доказват, че не е важно толкова какво ядем, а КАК го ядем. Защото хора, които подбират храната и са вманиачени на тема „здравословно хранене”, невинаги са най-здравите и най-слабите. Обяснението е логично и простичко.

Когато бързаме и вършим по няколко неща едновременно или мислим за много неща, тялото ни включва т.нар. симпатиков дял на нервната система, който отговаря за нашето оцеляване. Това е един отработен с хилядолетия механизъм на тялото ни да бяга от реални опасности - врагове, природни бедствия и т. н. Симпатиковият дял включва на режим Атакувай или Бягай под влияние на отделените стрес хормони - адреналин, норадреналин, кортизол, които учестяват дишането, забързват сърцебиенето и повишават кръвното налягане, с цел напрягане на мускулите, за да можем да се спасим от опасностите, идващи отвън. Когато обикаляме из апартамента и хапваме по нещо в движение, докато се приготвяме за работа или когато  гледаме телевизия или  шофираме, ядем по някой хамбургер, нервната ни система го разпознава като опасност, а това е  начинът, по който тя реагира, когато  има реална заплаха. И включвайки същия механизъм, храносмилателните функции и метаболизмът са изключени. Защото по-важно от това тялото да бъде нахранено, е то да оцелее. За него всичко това, което ни кара да търчим френетично и да вършим по няколко неща едновременно е СТРЕС. Но, когато седнем спокойно на масата, хапвайки в приятна компания, говорейки не за проблемите от деня, а нещо по-лежерно, тялото включва парасимпатиковия дял на нервната система - тялото е в релакс, храносмилането работи на пълни обороти. Доказано е, че ако говорим за проблеми по време на хранене или ако се караме, вероятността да затлъстеем, да страдаме от депресия или соматични болести е много голяма.

Едно сравнително изследване на здравето на хората във Франция и САЩ показало, че, въпреки че французите ядат повече сирена, т. е. мазнини, пият алкохол, пушат, са по-здрави от американците и значително по-слаби. Едно от допусканията на диетолозите било, че французите пият повече вино, което съдържа полифеноли, които предпазват от коронарни заболявания. Да, но другото допускане било, че редовното пиене на големи количества алкохол унищожава мозъчни клетки, води до чернодробни заболявания, пречи на имунитета. Скоро ключът към палатката бил открит: мотото на французите е: „Яж и се наслаждавай”. Докато ядат спокойно, наслаждавайки се на няколкочасови хранителни ритуали, французите празнуват всеки момент с храната. По това време симпатиковият дял на нервната система е изключен, включва се парасимпатиковият дял. Тялото и психиката е в състояние на релакс и всички функции, консумиращи удоволствието да си жив, работят на пълни обороти. Човек е по-здрав и по-щастлив, когато избира да бъде в бавното.
К. С.
Публикувано на 02.05.2012 г., в-к "Хасковска Марица"