Отниско

Защото гледат на света отниско

Обичам срещите със

случайни хора. Случайни срещи и не толкова случайни послания.

Преразказвам част

от разговор с клошар през уикенда.

“Има всякакви

хора - кьорави, куци или сакати, хора с къщи и такива, които си носят къщите в

количка като мен. Но една категория хора вече свърши. Прости няма. Повтарям

Н-Я-М-А! И ако номерата са минавали, то е защото отсрещният е искал, а не щото е

прост”.

Хубавичко да го запомним! Той / Тя НЕ И-С-К-А. Вече! Да даде! Да направи! Да

подбутва! Това е! Минават ни номерата, не щото другите са прости. А ние хитрички.

Отсрещният е искал, а вече не иска - да ни оставя да си разиграваме коня. И преди

да му се разсърдим що е спрял кранчето, ( „гледай го ти, какъв егоист е станал - хубаво си даваше,

а вече не дава”), да вземем да направим нещо, че да понапълним и неговия басейн. Не

само да вземаме. Е, само и единствено, ако искаме да върви харно достлука и комшулука. Иначе

няма да стане. Прости хора вече се не раждат. Глад - било то материален или

емоционален - с кьорфишеци и обещания за някога - се не храни!

Обичам срещите със

случайни хора - особено такива. Защото гледат на света отниско - там, от бордюра - и виждат всичко. Или поне онова, което ние пропускаме -

заровили глави в облаците на собствената си правота,

величие, статус, богатство, интелигентност и т. н...

К. С.

Август, 2011 г.