НЕЩАТА, КОИТО НИ СВЪРЗВАТ

Съчувствие, съжаление, съучастие,съпричастност, състрадание и т.н. са все думи в българския език, в значението, на които, се съдържа идеята за връзка. За свързаност между Мен и Теб. „Чувствам с теб”, „Жаля с теб.”, „Участвам с теб”, „Страдам с теб.” - т.е свързан съм с теб чрез моите чувства , преживявания, отношение към теб. И ти си свързан с мен посредством същите или противоположни човешки чувства, които изпитваш към мен.

Целият ни човешки живот е движен от стремежа към две привидно противоположни състояния.”Да бъда слят с Теб.” и „Да бъда отделен от Теб.” Щастливци сме, ако откриваме баланса да бъдем във връзка с другите, без да губим връзката със себе си.

Аз и Другите. Още със самото си зачеване вече сме свързани чрез пъпната връв. Със жената, която е избрала нас и ние сме избрали нея да ни роди. Със жената, която по-късно ще наричаме мама. И чрез нея, в първите ни години - от утробата до прохождането ни - се свързваме със света. Поглъщаме чрез кърмата тревогите и радостите на този свят. И след щастливото единство с мама и нейната гърда, прохождаме, отделяме се. И започва една непрестанна битка в нас и със света извън нас. От една страна -да бъдем свързани и зависими. А от друга-отделни и независими. Едно току-що проходило дете е жив пример за тази борба - то тръгва стремглаво към всеки нов обект, и рязко спира, за да провери дали мама е там, дали не го е изоставила. От тук нататък тази сцена ще се повтаря в различните ни връзки-връзките ни с децата в детската градина, в тийнейджърската група, връзките ни с противоположния пол. Всичко е белязано от тези два стремежа. Стремежът към новото, сиреч, към вълнение и интересно. И стремежът към сигурното и познатото, сиреч към уют и спокойствие. Няма човешко същество, което да не се стреми към свързаност. Първа и основна потребност на всеки един от нас е потребността да принадлежим-към група или общност. Защото групата-семейна, приятелска, професионална - означава сигурност. Оцеляване. Живот. Аз-отделният човек- не мога без другия. Другият е този, с който разговарям, храня се, гали ме, гушка ме, целува ме, правя секс, забавлявам се работя, творя.

А всъщност, живеем във време , в което независимостта е издигната в култ. А и незнайно кога и как сме решили, че да си тотално независим от другите е възможно. Вярваме, че имането на много пари ни прави независими, а всъщност-това е една илюзия.. Зависими сме от клиентите ни, които оставят парите си за нашите стоки и услуги. Зависими сме и от хлебаря, и месаря, които произвеждат храната ни, от магазинера, който ни я продава, от автомонтьора, който ни оправя колата и т.н. Страхът ни да зависим от хора, често ни прави зависими от други неща - дрога, алкохол, храна. Неща, които заместват връзката ни с живите Други.

И колкото и да сме различни, самостоятелни и независими, сме свързани с другите чрез страха ни от смъртта. Той ни кара да се вкопчваме в хора, връзки, вещи-сякаш да оставим времето непроменено, да не усещаме промяната и бавното ни придвижване към смъртта.. Няма човек, който да не се страхува от смъртта, и от разделите, и от самотата, защото те ни напомнят за нашата крайност. Всичко, което човешкият ум роди през последния век - бързи комуникации-телефони, интернет, средства за светкавично придвижване - са опит да поддържаме усещането си за връзка с Другия. Че е тук. До нас. И ние до него.

Всичко, което ни свързва е и онова, което ни разделя-страхът ни от смъртта и самотата ни карат да се налагаме, да притискаме, изнудваме онзи, който ни е важен. Да властваме. Постигайки някакъв статус над другия забравяме, че няма цар без царство, власт без подчинени, манипулиращи без манипулирани. Че колелото се върти, и един ден ролите се разменят. Че, когато сме сами вярваме, че сме различни и по-добри от другите. Че те, другите са лъжци, измамници, клюкари, манипулатори, горделивци, егоцентрици, насилници, завистници и т.н., ние всъщност не осъзнаваме, че виждаме в тях всичко, което носим в нас. И само чрез връзката си с тях проявяваме съзнателно или не всичко, което харесваме и всичко, което ненавиждаме в тях.

А той, другият, ни е нужен, за да можем чрез връзката си с него да се оглеждаме в него. И той в нас. Затова разбирането, състраданието и съчувствието към другите ни прави истински свързани с тях . И с най-доброто в нас.

И както казва Екхарт Толе: „ Състраданието е съзнание за дълбоката връзка между вас и всички останали същества. Следващия път, когато си кажете: „Нямам нищо общо с този човек.”, спомнете си, че имате много общо: след години, две, или седемдесет, това няма голямо значение – и двамата ще станете купчинки прах, после абсолютно нищо. Това е отрезвяващо и смиряващо осъзнаване и не оставя особено място за гордост. Негативна мисъл ли е това? Не, само факт. Защо да си затваряме очите за него? В този смисъл има пълно равенство между нас и другото същество.”

И това е всичко, което ни свързва.

К. Станилова,

!!!

ПРОГРАМА  „РЕСТАРТ”

Една различна лятна ваканция в Родопите.

7-дневен празник на сетивата с акценти " Храната на тялото и душата."

Една програма,чрез която:

- Ще възстановите напълно натрупаното през годината напрежение в тялото, ума и душата.

-Ще събудите любопитството към себе си и света.

-Ще се научите да разпознавате и търсите здравословната духовна и материална и храна.

-Ще се научите да прилагате с малки усилия начини на хранене и живеене, които водят до поддържане на идеалното за вас тегло, а за онези,които желаят ще започнат да намаляване на теглото без йо-йо ефект.

Уникалността на програмата включва усилията на психотерапевт, холистичен диетолог, йога инструктор, масажист.

Повече инфо на: http://kremenastanilova.blogspot.com/2012/03/7.html

Психотерапия и картите Таро

Споменаването на карти Таро в повечето случаи извиква у човек асоциацията „предсказване”. В действителност карти Таро са една от най-известните системи с предсказателен характер. Повърхностно погледнато Таро са средство за „гледане” на карти. Но ако изберем да ги възприемаме по-този начин, се поставяме в позиция на пасивни обекти, оставени в ръцете на съдбата, сами се лишаваме от правото на собствена воля и избор. Те са много повече от средство за гадаене. Картите Таро са символични картини на архетипните сили, действащи във всички аспекти на живота ни тук и сега.
Най-добрият начин да се вникне в картите е да се гледа на тях като картини в художествена галерия. Както картините, картите Таро са вид проективен тест, което означава, че са куки, които захващат въображението. Разглеждано чисто психологически, проекцията е несъзнателен , автономен процес, при който първо виждаме хора, предмети, случки от непосредственото ни обкръжение-т.е. онези тенденции, характеристики, скрити потенциали, или липси, които в действителност ни принадлежат. Проектирането на нашия вътрешен свят във външния свят не е нещо, което ние правим нарочно-това е начинът, по който нашата психика действа. В действителност всички ние проектираме постоянно и несъзнавано. Така разглеждайки образите, които приписваме на външния свят като огледални отражения на вътрешния ни свят, ние се опознаваме.
Картите Таро са идеални за тази цел, защото те представят символно онези инстинктивни сили, които оперират автономно в дълбините на човешката психика, които известният психолог и учен К.Г.Юнг нарича архетипи. Тези архетипи функционират в психиката така, както инстинктите функционират в нашето тяло. Така както здравото новородено бебе идва на този свят със способността за сучене, така и психиката показва тези наследени тенденции. Ние не можем да видим тези архетипни сили, но ние ги преживяваме в нашите сънища, мечти, инсайти, където се появяват като образи.
Картите Таро са един мост между нашето съзнавано и нашето несъзнавано. Те са едни спомагателни огледала за слепите петна в гледната ни точка към проблема, с който се обръщаме за консултация. Така картите Таро ни правят по-осъзнати, т.е. въоръжени с повече информация по отношение на това, което ни вълнува в момента. Така погледнато, бивайки в позиция на питащи, ние имаме ИЗБОР да следваме или не разкритото в дадена подредба. Да научим или не уроците, които ни предлага жизнената ситуация , в която сме. Доброволното учене ни изкачва едно ниво по-нагоре в житейската стълбица на нашето индивидуално развитие. Отказът ни да го сторим в резултат на неосъзнатостта ни, ни връща отново и отново към сходни ситуации, за да усвоим познанието, което ни предлага дадената житейска ситуация. Така човек, който е готов да отвори сетивата си за посланията на картите в една подредба, получава ценна възможност да участва в създаването на своето бъдеще, приемайки и осмисляйки не само причинно-следствените връзки на проблема в минало, настояще и бъдеще, но и да проникне по-дълбоко, разбирайки същината на ситуацията, която е от особена важност в дадения момент. Трябва да се има предвид, че всеки човек по различен начин възприема информацията разкрита от картите Таро, освен, че има универсални послания, те са и строго индивидуални за питащия. Консултантът е човекът-посредник между осъзнаваното и неосъзнаваното на питащия.
Картите Таро, бивайки символи на архетипните сили в нашата психика са представени чрез т.нар. Старши Аркани-22 на брой, които появявайки се в подредбата говорят за основен момент с голямо значение и енергийна натовареност, който изисква по-задълбочено вглеждане и разбиране. Докато Малките Аркани детайлизират общата картина.
И не на последно място, питащият освен с отворени сетива е нужно да подхожда с търпение към посланието на Таро, тъй като истинското разбиране на посланията на Таро се осъществява след известно време. Консултациите с Таро приличат образно казано на къпане в огромно море. След излизане от него всеки отнася толкова капки,колкото може, и са му нужни в настоящия момент от живота му.
За консултация с карти Таро на посочения телефон в профила ми.

!!!

ПРОГРАМА  „РЕСТАРТ”

Една различна лятна ваканция в Родопите.

7-дневен празник на сетивата с акценти " Храната на тялото и душата."

Една програма,чрез която:

- Ще възстановите напълно натрупаното през годината напрежение в тялото, ума и душата.

-Ще събудите любопитството към себе си и света.

-Ще се научите да разпознавате и търсите здравословната духовна и материална и храна.

-Ще се научите да прилагате с малки усилия начини на хранене и живеене, които водят до поддържане на идеалното за вас тегло, а за онези,които желаят ще започнат да намаляване на теглото без йо-йо ефект.

Уникалността на програмата включва усилията на психотерапевт, холистичен диетолог, йога инструктор, масажист.

Повече инфо на: http://kremenastanilova.blogspot.com/2012/03/7.html

Терапия с цветята на Д-р Бах

През първата половина на ХХ век английският лекар Едуард Бах (1886-1936) създава уникална по своята простота, разбираемост, достъпност и резултатност лечебна система, основана на 38 есенции от цветове на растения. Бах, работил и като конвенционален лекар, и като хомеопат, осъзнава необходимостта от начин на лечение, разбираем и достъпен за всеки човек.

Целебната система на Бах не е фокусирана върху физическите симптоми, а върху онова мисловно-емоционално състояние на човека, което стои зад тях и което ги отразява на по-висше енергийно ниво. Такива нагласа и подход правят човека внимателен и грижлив към себе си, към душата си, към задачите, които има да разрешава, и към трудностите, през които трябва да премине. Такова лечение уважава целостта на човека и се стреми да я възстанови и запази.

Тази терапия се състои в приложението на 38 цветни (направени от цветове на растения) есенции и на една допълнителна, универсална, създадена от самия Едуард Бах комбинация от пет от тях, т.н. Спасителна смес (Rescue Remedy), която е предназначена за остри проблемни (дисхармонични) състояния. Бах разделя есенциите на седем групи – за страх, за несигурност, за недостатъчен интерес към настоящето, за самотност, за прекомерна чувствителност към влияния и идеи, за потиснатост и отчаяние, за прекомерна загриженост за доброто на другите.
Действието на есенциите е на фино енергийно ниво, те са безвредни и могат да бъдат приемани самостоятелно при нужда или в комбинация от максимум 6 или 7 от тях, както и при необходимост успоредно с други лечебни средства.
Цветотерапията на доктор Бах е фокусирана около идеята че, човек като физично тяло е подчинен на всички закономерности, на които е подчинена и природата. Класическата медицина разглежда човека от гледна точка на проблемите, възникващи с тялото му. Психолозите разглеждат човека от гледна точка на проблемите с психиката.
Със своята терапия доктор Бах създава един нов терапевтичен подход. Той доразвива и утвърждава в практиката една от глобалните и вечни идеи в психологията – идеята за единството и органичната връзка между душата и тялото – между нервно организираната материя и психиката. Ако се разбира правилно тази взаимозависимост, бихме могли чрез промени в тялото да въздействаме на процеси, протичащи в полето на душата и обратното.
Доктор Бах смята, че болестта трябва да се търси в дисхармонията между душевните и телесни аспекти на човешкото съществуване.

Според него истинските причини за болестта се свеждат до това, че:

– личността не действа в съгласие с душата си. Това произтича от конфликта между природните ни потребности и ограниченията на социума.

– личността нарушава принципите на единството между психичното и физичното.

Цветовете в терапията на доктор Бах олицетворяват определени психични състояния.

Изразено енергетично – честотата, на която трептят определени цветове отговаря на честотата на определени психични състояния, които човек преживява в определен момент от своя живот. При конфликт между душата и личността настъпва дисхармония в енергийния баланс на организма. Енергийният потенциал на цветовете чрез принципа на индукцията има за роля да приведе организма в баланса.
Терапията на доктор Бах може да се съчетава и с други лечебни методи в това число с конвенционалната терапия, с хомеопатията, с психотерапията и води до задълбочаване на лечебния ефект. Подходяща е за всички възрастови групи и ни помага да станем по-балансирани, по-интегрирани и по-щастливи.

До момента не са установени противопоказания и странични действия

За приготвяне на точната комбинация на посочения телефон в профила ми.

!!!

ПРОГРАМА  „РЕСТАРТ”

Една различна лятна ваканция в Родопите.

7-дневен празник на сетивата с акценти " Храната на тялото и душата."

Една програма,чрез която:

- Ще възстановите напълно натрупаното през годината напрежение в тялото, ума и душата.

-Ще събудите любопитството към себе си и света.

-Ще се научите да разпознавате и търсите здравословната духовна и материална и храна.

-Ще се научите да прилагате с малки усилия начини на хранене и живеене, които водят до поддържане на идеалното за вас тегло, а за онези,които желаят ще започнат да намаляване на теглото без йо-йо ефект.

Уникалността на програмата включва усилията на психотерапевт, холистичен диетолог, йога инструктор, масажист.

Повече инфо на: http://kremenastanilova.blogspot.com/2012/03/7.html

История за играта на преследвач, жертва и спасител.

История за играта на преследвач, жертва и спасител.


Това е една много стара игра. Започнала малко след като Бог дарил първите хора със словото. Първоначално словата имали една практична цел. Да улеснят хората да назовават нещата. Нещата, които им трябвали, и нещата ,които не им трябвали. Точно днес. А нещата не били нито добри, нито лоши. Просто били. И хората ползвали нещата тук и сега. Толкова колкото им трябвали. Нито повече. Нито по-малко. Нямало мисъл да си оставят за утре. Защото нямали идея за утре. Всичко било само тук и сега. Не след дълго, обаче, разбрали, че има и утре. А за утре нещата не били сигурни. Появил се страхът от липсата. А с него се появил и страхът от болката. А болката била силна-боляло тялото, боляла и душата. И тогава хората заживели не в тук и сега. А с идеята за после. И всичките си действия подчинили на желанието да избягват липсата и болката, породена от нея. Започнали да се вкопчват в нещата-наричали ги любими-дори да не им трябвали точно тук и сега. Колкото повече мислели за после, с толкова повече страхове се сдобили. Скоро първите хора разбрали ,че по-страшно от това да загубиш любимо нещо, е това да загубиш любим човек.
А думичките от средство за назоваване на хора, неща, преживявания-такива каквито са- започнали да стават средство за манипулиране. И за печелене на власт. Над другия. Тогава започнала тази игра без край. И без победител. На преследвач, жертва и спасител. Игра, която разиграваме и до днес. Играем неуморно. Не казваме, а замазваме. Манипулираме.Насилваме. Драматизираме. Последователно разменяме местата си- макар в едни и същи диалози. Игра, в която всеки слага отговорността в ръцете на другия. Само не и в своите. За своите чувства. И своето поведение.
Преследвачът, нахъсано и арогантно, обвинява насочил пръст: „Как можа?”; „Ти винаги правиш това!”; „Ти никога не виждаш, не чуваш.”; „Аз за тебе колко правя, а ти?”-списъкът ще довършиш сам, Читателю.
Жертвата,разбира се, е „чиста” в своите очи. Толкова страдаща и беззащитна. Пред това, което някои друг й е сторил. Тя е не по-малко арогантна. Но в дразнещото си хленчене. И във вменяването на вини: „Ако не правиш това, аз няма да се притеснявам, разболявам, страдам..........”; „Вдигнах кръвно от тебе.”; „ Като ме умориш, ще видиш.” И тук,вярвам, всеки може да напише по още едно изречение. Класика в мъченическия жанр.
Спасителят пък е толкова грижовен и мил. Помага и успокоява:”Хайде не се кахъри!”; „Всичко ще се оправи.” И хуква да оправя нещата без дори да е помолен. Дава съвети на жертвата, която все се оплаква от дертовете си, но нищо не прави, за да ги оправи. На преследвача, на който все не му „увира” главата и дава мило и драго да излезе прав. И всеки контролира другия: преследвачът- притискайки; жертвата-мрънкайки; спасителят-помагайки. Играем тази игра.Без край. Ту сме жертви, ту преследвачи, ту спасители. Игра, в която всеки е прав, но никой не е щастлив.

И както е известно, една игра спира, ако някой излезе от нея доброволно. Или ако болест изневиделица не го извади доброзорно. Или пък не влезе достоен заместник. Та тази игра би спряла, ако някой от тези тримата просто спре. Спре да има нужда от битката. Да търси в другите оправдание за собствените си чувства и поведение. Да спре да има нужда другият да се кае или да бъде виновен. Да спре да се нуждае от победа на всяка цена. Сиреч, на цената на собственото си здраве и щастие.
К.Станилова

!!!

ПРОГРАМА  „РЕСТАРТ”

Една различна лятна ваканция в Родопите.

7-дневен празник на сетивата с акценти " Храната на тялото и душата."

Една програма,чрез която:

- Ще възстановите напълно натрупаното през годината напрежение в тялото, ума и душата.

-Ще събудите любопитството към себе си и света.

-Ще се научите да разпознавате и търсите здравословната духовна и материална и храна.

-Ще се научите да прилагате с малки усилия начини на хранене и живеене, които водят до поддържане на идеалното за вас тегло, а за онези,които желаят ще започнат да намаляване на теглото без йо-йо ефект.

Уникалността на програмата включва усилията на психотерапевт, холистичен диетолог, йога инструктор, масажист.

Повече инфо на: http://kremenastanilova.blogspot.com/2012/03/7.html

ЦЕНАТА НА УСПЕХА -Публикуванa в бр.1 от декември, 2010 в списание Business Lady Magazine

„Трябва да успея на ВСЯКА цена!” Дълго време си  повтарях тази фраза като мантра. Е, успявах. На всякакви цени. С цената на здравето си. На френетичното задъхване по стълбите на тази или онази сграда. На собствената ми слепота за красотата на пролетта или шаренията и спокойствието на есента. На загубените безвъзвратно моменти да бъда с важните за мен хора. На собствената ми глухота да чуя как измъчената ми Душа стисната за шията едвам процежда „Умирам.”  А Егото ми отсичаше: „Не умираш! „  И гордо си плащаше цените. За да получи потупване по рамото от случайни хора: „Браво! Колко си оПРАВНА!”

Случваше се да си позволя да се усетя как Душицата ми е на предела на силите си. И несигурно да се  пооплача на глас. Сякаш очаквах някой друг да свали торбите, които сама бях нарамила. Тогава все се намираше кой да потвърди и да нахрани мислещото-се-тогава-за всеможещо Его, че Може, че ще се сПРАВИ.  Откакто се помнех тези утвърждения галеха ушите ми, че аз съм по-, че аз съм най- в сравнение с някакви, които не се сПРАВЯТ. Дори не ми е хрумвало да подлагам на съмнение, че и онзи, който не прави, може би прави най-доброто, на което е способен в момента. Че може би се обича повече от мен, позволявайки си да бъде средна ръка, т.е. като всички.

Там и тогава възприемех собствените си нагласи за ПРАВЕНЕТО и НЕПРАВЕНЕТО като добри, само защото отговаряха на общоприетата нагласа на западния тип общество-каквото сме ние- че човек е това, което ПРАВИ. Несъзнавайки, че правенето е извън нас, че всичко, което е резултат на правенето е несигурно, нестабилно. Че един ден статута, към който се стремим може да го няма.Че ако замерваме стойността си с онова, което сме направили, лесно можем да рухнем, когато тези външни ориентири се сринат.

В обществото, в което живеем се цени настъпателността, активността, правенето. Т.е. всичко, което е проявление на мъжката енергия. Отхвърля се всичко, що е меко, отстъпващо, пасивно.Т.е. всичко, което е проявление на женската енергия.

Народът ни е казал: „Залудо работи, залудо не стой.” И аз , закърмена с идеята, залудо работех работа заради самата работа. Бях втренчена в успеха заради самия успех. С неприязън гледах на всеки, който беше нехаен и от време на време ленив и пасивен. Мдаа, активността създава усещане за контрол над хора и събития. Активността стимулира  пътуването в света и търсенето на успех  и резултатност навън. Но често е начин да избягаме от пътуването навътре в себе си. Начин да избягаме от срещата с истинското ни Аз, което може да се окаже и уплашено, и уморено, и несправящо се. Наред с онзи имидж, който се стремим да представим на света и себе си, че сме само и единствено СПРАВЯЩИ се. Активността създава усещане за резултатност в унисон с общо одобряваната нагласа за правене и трудолюбие. Но...всичко доведено до крайност създава дисбаланс. Активността не може без пасивността. Мъжкото без женското. Денят без нощта. Огънят без водата. Будното без спящото.

На мен ми трябваха почти 30 години да разбера, че напъните да се правят и оправят нещата, могат да натворят големи бъркотии. Когато един ден, вървейки в парка след две осемгодишни деца, чух едното да казва: „Остави го да отлежи малко. После ще го видиш по друг начин.Сега нищо не прави.” Не можех да повярвам. Едно малко дете беше в допир с идеята за временното нищоправене, а аз тепърва я откривах. Всъщност, ние се раждаме с това изначално знание. Но растейки,  светът на възрастните ни заразява с идеите за успеха и правенето като гаранция за приемане и обичане, отдалечавайки ни от детската лежерност в отношението ни към нас самите и към живота. Правим, оправяме, действаме, гоним, всеки ден сме герои в собствения си филм от типа „Умирай Трудно” 1, 2, 5 и т.н.,  съвсем забравили да живеем в унисон със собствените си лимити. Докато един ден някакво събитие, което е цената на успеха: болест, срив, самота обърне колата. И проумееем един закон за парадокса на успеха. Че, ако искаме нещо, трябва да се освободим от свръхнапъването да го получим. Да намалим темпото. За да стигнем по-бързо до целта. „Бързай бавно!” са казали древните гърци. Но не като съвет в буквалния смисъл на това послание, а като напомняне, че бързането често ни забавя. Уважението към естествените ритми в протичането на нещата, е уважение и към нас самите и е форма на самообичане. Че едно нещо може да се постигне с напъни и задъхване. Или със свирукане по пътя към целта, правейки малки спирки  за отдих. Ориентирането ни само и единствено към целта, насочва погледа ни към бъдещето, а с това забързва темпото на нашето Сега. Докато ориентирането ни към пътуването, сменя фокуса към настоящето. Мести акцента от правенето към съществуването. От бързото към бавното. Но не по-малко резултатното.

И тогава мерило за успеха не е колко сме направили или ще направим, а как се чувстваме в душата и тялото си тук и сега.

Днес за мен успехът не е „на всяка цена”. Той е на цената, която съм готова да платя. Без да ощетявам себе си в един или друг аспект. Защото щом се чувствам добре, значи съм цялостна. Както справяща се. Така и понякога несправяща се. И правеща. И нищоправеща. Приела, че успехът лежи във всеки провал. И провалът във всеки успех. Радвам се, когато съм в цикъла на успеха. Отворена съм за нещата, които идват при мен, обгрижвам ги, поливам ги до тяхното процъфтяване. А когато прецъфтят, приемам, че съм в цикъла на разпад и провал. Оставям ги да си идат, за да се отвори място за нови неща. И все повече си позволявам да Нищоправя. Телефонът звъни. Една приятелка пита:”Какво ще правиш в неделя?” „Как какво? Неделя е ден за нищоправене.” Неделя- произлиза от старобългарския глагол „Не дЯлати”. В превод „Не правя”
К.С.

!!!

ПРОГРАМА  „РЕСТАРТ”

Една различна лятна ваканция в Родопите.

7-дневен празник на сетивата с акценти " Храната на тялото и душата."

Една програма,чрез която:

- Ще възстановите напълно натрупаното през годината напрежение в тялото, ума и душата.

-Ще събудите любопитството към себе си и света.

-Ще се научите да разпознавате и търсите здравословната духовна и материална и храна.

-Ще се научите да прилагате с малки усилия начини на хранене и живеене, които водят до поддържане на идеалното за вас тегло, а за онези,които желаят ще започнат да намаляване на теглото без йо-йо ефект.

Уникалността на програмата включва усилията на психотерапевт, холистичен диетолог, йога инструктор, масажист.

Повече инфо на: http://kremenastanilova.blogspot.com/2012/03/7.html

БЛАГОДАРЯ

Благодаря ти, Господи, за всички хубави моменти и хора, с които ме срещаш през последните години. Благодаря ти, че ме обичаш, и ми пращаш както хора, които да ми подсилват крилата, така и хора, които да ми режат крилата-хора, които да ме обичат, и хора, които да ме мразят.
Благодаря ти, че си ми дал и сила, и слабост. И способност да обичам този прекрасен ЖИВОТ!

На снимката един от тези моменти и едни от тези хора: Мади, Искра и Аксиния-29.10.2010 г. Виена, кафето под къщата на Фройд. 12ти Конгрес по телесно-ориентирана терапия

!!!

ПРОГРАМА  „РЕСТАРТ”

Една различна лятна ваканция в Родопите.

7-дневен празник на сетивата с акценти " Храната на тялото и душата."

Една програма,чрез която:

- Ще възстановите напълно натрупаното през годината напрежение в тялото, ума и душата.

-Ще събудите любопитството към себе си и света.

-Ще се научите да разпознавате и търсите здравословната духовна и материална и храна.

-Ще се научите да прилагате с малки усилия начини на хранене и живеене, които водят до поддържане на идеалното за вас тегло, а за онези,които желаят ще започнат да намаляване на теглото без йо-йо ефект.

Уникалността на програмата включва усилията на психотерапевт, холистичен диетолог, йога инструктор, масажист.

Повече инфо на: http://kremenastanilova.blogspot.com/2012/03/7.html

ДА ОБИЧАШ НА ИНАТ

Размисли върху Синдрома на Стереотипното* мислене в български вариант

NB! Четенето на по-долния текст е противопоказно за хора с изявена липса на чувство за хумор, както и на здрава доза самокритичност
*Справка с Тълковния речник – Стереотип: фиксирана идея или нагласа, че определени хора имат определени качества, поради това, че принадлежат на дадена расова, социална, полова и др. група
Да си хейтър (от англ ез. hate-мразя) е нагласа, която придобива епидемични размери напоследък. Да мразиш някого по класов, кастов, полов, национален и прочеее признак е удобно. Удобно е да насочиш негативизма си към цяла група. Да мразиш на килограм. Ама, я да видим дали сме толкова ербап, ако трябва да се изправим лице в лице с един човек в реалното си ежедневие и да му кажем „Мразя те” или „Дразниш ме”. Ей така, щото олицетворява нещо, което може да се окаже и наш проблем. Ама какво е това нещо? Всеки си знае. Или не знае.
А що ли ни трябва да знаем? По-е лесно да мразим. Другите. И най-добре да отричаме цели групи.
През Соца мразехме американците. Щото пиеха Кока Кола. И станиолчетата на дъвките им бяха по-шарени.А ние имахме само лимонада „Ехо” и бонбони Сен-сен, например.
Сега мразим руснаците. Щото са ни освободили. Без да ни питат. И са ни развалили рахата на жертви. Турците-щото прадядовците им били стратегически по-силни и покорили една разпадаща се държава, докато нашите прадядовци не искали да се минат, че ще имат един цар. Всяка жаба искала да управлява собствен гьол.
Мразим просяците. Щото нищо нямали за губене. И не им се налага данък „спане под стълбите” да плащат.
Мразим и богатите. Щото на тях им се е отворил парашута. А докато раздавали парашутите, последният парашут точно преди нас е свършил. Да, ама поне сме доволни, че и богатите също плачат.
Мразим и докторите и всякакви там помагащи професии. Щото роднините им не се налага да чакат Бърза помощ. Ама нали ги знаем-и те имат проблеми, колкото искаш. Какво като се правят на спасители.
Мразим и учителите. Щото били хахави. А и техните деца все ненаучени ходят. Така де, обущарят ходи бос.
Мразим блондинките. Щото по-ловят око. Да, ама са тъпи. И като им кажеш „Викни асансьора!”, те викат „Асансьореееее!”
Мразим и клюкарките и злобарите. Нищо, че всеки ден си клюкарим на ум, не одобрявайки този или онзи. Какво като не го правим с комшийката.
Мразим и брюнетките. Щото били умни и пробивни. Е, какво от това. Стоят си, завалийкитe, самотни и в дългите нощи измисляли вицове за блондинки.
Мразим де кого сварим-мъжете-щотооо...., жените-щотооо...., циганите-щото.......и май не останаха групи, които да не мразим.
А! И в последния си жизнен път ще намерим повод да намразим и гробарите. Щото те остават отгоре, а ние сме отдолу. И което е вече прекалено. Жито на аванта ядат всеки ден.

В този ред на мисли ми иде да питам. Питам, дали като обобщаваме, като презираме, като стоим с чувство на превъзходство над това или онова, дали изобщо се питаме, че да презираме е начинът на страхливите да покрият страхове и лимити. И още се питам. Всички ли в тези и други мразени групи са за мразене и презиране? Няма ли един-двама, които да стават за обичане. Ей така! На инат! За баланс на толкова омраза! Да, ама за да обичаме, се искат "топки". И енергия, която от мразене да се насочи към обичане.

P.S. Случка с Ванга
Една жена болна от кървяща язва отишла при Ванга да пита дали ще спре теглото й някога. Ванга отговорила: „Ще се излекуваш, когато спреш да ядеш месо.” Жената възкликнала”Как така, че аз съм вегетарианка!”, „ Имам предвид да спреш да ядеш човешко месо”, казала Ванга. Жената ужасена и възмутена скокнала. Ванга прадължила, „Като спреш да”ядеш” хората на ум, ще спреш „да ядеш” и себе си. И не само. И да се опиташ да ги обикнеш, такива каквито са. И себе си-такава, каквато си. Любовта е велико лекарство”

К.Станилова,
Публикувано във в-к "Марица"