Психотерапия и картите Таро

Споменаването на карти Таро в повечето случаи извиква у човек асоциацията „предсказване”. В действителност карти Таро са една от най-известните системи с предсказателен характер. Повърхностно погледнато Таро са средство за „гледане” на карти. Но ако изберем да ги възприемаме по-този начин, се поставяме в позиция на пасивни обекти, оставени в ръцете на съдбата, сами се лишаваме от правото на собствена воля и избор. Те са много повече от средство за гадаене. Картите Таро са символични картини на архетипните сили, действащи във всички аспекти на живота ни тук и сега.
Най-добрият начин да се вникне в картите е да се гледа на тях като картини в художествена галерия. Както картините, картите Таро са вид проективен тест, което означава, че са куки, които захващат въображението. Разглеждано чисто психологически, проекцията е несъзнателен , автономен процес, при който първо виждаме хора, предмети, случки от непосредственото ни обкръжение-т.е. онези тенденции, характеристики, скрити потенциали, или липси, които в действителност ни принадлежат. Проектирането на нашия вътрешен свят във външния свят не е нещо, което ние правим нарочно-това е начинът, по който нашата психика действа. В действителност всички ние проектираме постоянно и несъзнавано. Така разглеждайки образите, които приписваме на външния свят като огледални отражения на вътрешния ни свят, ние се опознаваме.
Картите Таро са идеални за тази цел, защото те представят символно онези инстинктивни сили, които оперират автономно в дълбините на човешката психика, които известният психолог и учен К.Г.Юнг нарича архетипи. Тези архетипи функционират в психиката така, както инстинктите функционират в нашето тяло. Така както здравото новородено бебе идва на този свят със способността за сучене, така и психиката показва тези наследени тенденции. Ние не можем да видим тези архетипни сили, но ние ги преживяваме в нашите сънища, мечти, инсайти, където се появяват като образи.
Картите Таро са един мост между нашето съзнавано и нашето несъзнавано. Те са едни спомагателни огледала за слепите петна в гледната ни точка към проблема, с който се обръщаме за консултация. Така картите Таро ни правят по-осъзнати, т.е. въоръжени с повече информация по отношение на това, което ни вълнува в момента. Така погледнато, бивайки в позиция на питащи, ние имаме ИЗБОР да следваме или не разкритото в дадена подредба. Да научим или не уроците, които ни предлага жизнената ситуация , в която сме. Доброволното учене ни изкачва едно ниво по-нагоре в житейската стълбица на нашето индивидуално развитие. Отказът ни да го сторим в резултат на неосъзнатостта ни, ни връща отново и отново към сходни ситуации, за да усвоим познанието, което ни предлага дадената житейска ситуация. Така човек, който е готов да отвори сетивата си за посланията на картите в една подредба, получава ценна възможност да участва в създаването на своето бъдеще, приемайки и осмисляйки не само причинно-следствените връзки на проблема в минало, настояще и бъдеще, но и да проникне по-дълбоко, разбирайки същината на ситуацията, която е от особена важност в дадения момент. Трябва да се има предвид, че всеки човек по различен начин възприема информацията разкрита от картите Таро, освен, че има универсални послания, те са и строго индивидуални за питащия. Консултантът е човекът-посредник между осъзнаваното и неосъзнаваното на питащия.
Картите Таро, бивайки символи на архетипните сили в нашата психика са представени чрез т.нар. Старши Аркани-22 на брой, които появявайки се в подредбата говорят за основен момент с голямо значение и енергийна натовареност, който изисква по-задълбочено вглеждане и разбиране. Докато Малките Аркани детайлизират общата картина.
И не на последно място, питащият освен с отворени сетива е нужно да подхожда с търпение към посланието на Таро, тъй като истинското разбиране на посланията на Таро се осъществява след известно време. Консултациите с Таро приличат образно казано на къпане в огромно море. След излизане от него всеки отнася толкова капки,колкото може, и са му нужни в настоящия момент от живота му.
За консултация с карти Таро на посочения телефон в профила ми.

!!!

ПРОГРАМА  „РЕСТАРТ”

Една различна лятна ваканция в Родопите.

7-дневен празник на сетивата с акценти " Храната на тялото и душата."

Една програма,чрез която:

- Ще възстановите напълно натрупаното през годината напрежение в тялото, ума и душата.

-Ще събудите любопитството към себе си и света.

-Ще се научите да разпознавате и търсите здравословната духовна и материална и храна.

-Ще се научите да прилагате с малки усилия начини на хранене и живеене, които водят до поддържане на идеалното за вас тегло, а за онези,които желаят ще започнат да намаляване на теглото без йо-йо ефект.

Уникалността на програмата включва усилията на психотерапевт, холистичен диетолог, йога инструктор, масажист.

Повече инфо на: http://kremenastanilova.blogspot.com/2012/03/7.html

Терапия с цветята на Д-р Бах

През първата половина на ХХ век английският лекар Едуард Бах (1886-1936) създава уникална по своята простота, разбираемост, достъпност и резултатност лечебна система, основана на 38 есенции от цветове на растения. Бах, работил и като конвенционален лекар, и като хомеопат, осъзнава необходимостта от начин на лечение, разбираем и достъпен за всеки човек.

Целебната система на Бах не е фокусирана върху физическите симптоми, а върху онова мисловно-емоционално състояние на човека, което стои зад тях и което ги отразява на по-висше енергийно ниво. Такива нагласа и подход правят човека внимателен и грижлив към себе си, към душата си, към задачите, които има да разрешава, и към трудностите, през които трябва да премине. Такова лечение уважава целостта на човека и се стреми да я възстанови и запази.

Тази терапия се състои в приложението на 38 цветни (направени от цветове на растения) есенции и на една допълнителна, универсална, създадена от самия Едуард Бах комбинация от пет от тях, т.н. Спасителна смес (Rescue Remedy), която е предназначена за остри проблемни (дисхармонични) състояния. Бах разделя есенциите на седем групи – за страх, за несигурност, за недостатъчен интерес към настоящето, за самотност, за прекомерна чувствителност към влияния и идеи, за потиснатост и отчаяние, за прекомерна загриженост за доброто на другите.
Действието на есенциите е на фино енергийно ниво, те са безвредни и могат да бъдат приемани самостоятелно при нужда или в комбинация от максимум 6 или 7 от тях, както и при необходимост успоредно с други лечебни средства.
Цветотерапията на доктор Бах е фокусирана около идеята че, човек като физично тяло е подчинен на всички закономерности, на които е подчинена и природата. Класическата медицина разглежда човека от гледна точка на проблемите, възникващи с тялото му. Психолозите разглеждат човека от гледна точка на проблемите с психиката.
Със своята терапия доктор Бах създава един нов терапевтичен подход. Той доразвива и утвърждава в практиката една от глобалните и вечни идеи в психологията – идеята за единството и органичната връзка между душата и тялото – между нервно организираната материя и психиката. Ако се разбира правилно тази взаимозависимост, бихме могли чрез промени в тялото да въздействаме на процеси, протичащи в полето на душата и обратното.
Доктор Бах смята, че болестта трябва да се търси в дисхармонията между душевните и телесни аспекти на човешкото съществуване.

Според него истинските причини за болестта се свеждат до това, че:

– личността не действа в съгласие с душата си. Това произтича от конфликта между природните ни потребности и ограниченията на социума.

– личността нарушава принципите на единството между психичното и физичното.

Цветовете в терапията на доктор Бах олицетворяват определени психични състояния.

Изразено енергетично – честотата, на която трептят определени цветове отговаря на честотата на определени психични състояния, които човек преживява в определен момент от своя живот. При конфликт между душата и личността настъпва дисхармония в енергийния баланс на организма. Енергийният потенциал на цветовете чрез принципа на индукцията има за роля да приведе организма в баланса.
Терапията на доктор Бах може да се съчетава и с други лечебни методи в това число с конвенционалната терапия, с хомеопатията, с психотерапията и води до задълбочаване на лечебния ефект. Подходяща е за всички възрастови групи и ни помага да станем по-балансирани, по-интегрирани и по-щастливи.

До момента не са установени противопоказания и странични действия

За приготвяне на точната комбинация на посочения телефон в профила ми.

!!!

ПРОГРАМА  „РЕСТАРТ”

Една различна лятна ваканция в Родопите.

7-дневен празник на сетивата с акценти " Храната на тялото и душата."

Една програма,чрез която:

- Ще възстановите напълно натрупаното през годината напрежение в тялото, ума и душата.

-Ще събудите любопитството към себе си и света.

-Ще се научите да разпознавате и търсите здравословната духовна и материална и храна.

-Ще се научите да прилагате с малки усилия начини на хранене и живеене, които водят до поддържане на идеалното за вас тегло, а за онези,които желаят ще започнат да намаляване на теглото без йо-йо ефект.

Уникалността на програмата включва усилията на психотерапевт, холистичен диетолог, йога инструктор, масажист.

Повече инфо на: http://kremenastanilova.blogspot.com/2012/03/7.html

История за играта на преследвач, жертва и спасител.

История за играта на преследвач, жертва и спасител.


Това е една много стара игра. Започнала малко след като Бог дарил първите хора със словото. Първоначално словата имали една практична цел. Да улеснят хората да назовават нещата. Нещата, които им трябвали, и нещата ,които не им трябвали. Точно днес. А нещата не били нито добри, нито лоши. Просто били. И хората ползвали нещата тук и сега. Толкова колкото им трябвали. Нито повече. Нито по-малко. Нямало мисъл да си оставят за утре. Защото нямали идея за утре. Всичко било само тук и сега. Не след дълго, обаче, разбрали, че има и утре. А за утре нещата не били сигурни. Появил се страхът от липсата. А с него се появил и страхът от болката. А болката била силна-боляло тялото, боляла и душата. И тогава хората заживели не в тук и сега. А с идеята за после. И всичките си действия подчинили на желанието да избягват липсата и болката, породена от нея. Започнали да се вкопчват в нещата-наричали ги любими-дори да не им трябвали точно тук и сега. Колкото повече мислели за после, с толкова повече страхове се сдобили. Скоро първите хора разбрали ,че по-страшно от това да загубиш любимо нещо, е това да загубиш любим човек.
А думичките от средство за назоваване на хора, неща, преживявания-такива каквито са- започнали да стават средство за манипулиране. И за печелене на власт. Над другия. Тогава започнала тази игра без край. И без победител. На преследвач, жертва и спасител. Игра, която разиграваме и до днес. Играем неуморно. Не казваме, а замазваме. Манипулираме.Насилваме. Драматизираме. Последователно разменяме местата си- макар в едни и същи диалози. Игра, в която всеки слага отговорността в ръцете на другия. Само не и в своите. За своите чувства. И своето поведение.
Преследвачът, нахъсано и арогантно, обвинява насочил пръст: „Как можа?”; „Ти винаги правиш това!”; „Ти никога не виждаш, не чуваш.”; „Аз за тебе колко правя, а ти?”-списъкът ще довършиш сам, Читателю.
Жертвата,разбира се, е „чиста” в своите очи. Толкова страдаща и беззащитна. Пред това, което някои друг й е сторил. Тя е не по-малко арогантна. Но в дразнещото си хленчене. И във вменяването на вини: „Ако не правиш това, аз няма да се притеснявам, разболявам, страдам..........”; „Вдигнах кръвно от тебе.”; „ Като ме умориш, ще видиш.” И тук,вярвам, всеки може да напише по още едно изречение. Класика в мъченическия жанр.
Спасителят пък е толкова грижовен и мил. Помага и успокоява:”Хайде не се кахъри!”; „Всичко ще се оправи.” И хуква да оправя нещата без дори да е помолен. Дава съвети на жертвата, която все се оплаква от дертовете си, но нищо не прави, за да ги оправи. На преследвача, на който все не му „увира” главата и дава мило и драго да излезе прав. И всеки контролира другия: преследвачът- притискайки; жертвата-мрънкайки; спасителят-помагайки. Играем тази игра.Без край. Ту сме жертви, ту преследвачи, ту спасители. Игра, в която всеки е прав, но никой не е щастлив.

И както е известно, една игра спира, ако някой излезе от нея доброволно. Или ако болест изневиделица не го извади доброзорно. Или пък не влезе достоен заместник. Та тази игра би спряла, ако някой от тези тримата просто спре. Спре да има нужда от битката. Да търси в другите оправдание за собствените си чувства и поведение. Да спре да има нужда другият да се кае или да бъде виновен. Да спре да се нуждае от победа на всяка цена. Сиреч, на цената на собственото си здраве и щастие.
К.Станилова

!!!

ПРОГРАМА  „РЕСТАРТ”

Една различна лятна ваканция в Родопите.

7-дневен празник на сетивата с акценти " Храната на тялото и душата."

Една програма,чрез която:

- Ще възстановите напълно натрупаното през годината напрежение в тялото, ума и душата.

-Ще събудите любопитството към себе си и света.

-Ще се научите да разпознавате и търсите здравословната духовна и материална и храна.

-Ще се научите да прилагате с малки усилия начини на хранене и живеене, които водят до поддържане на идеалното за вас тегло, а за онези,които желаят ще започнат да намаляване на теглото без йо-йо ефект.

Уникалността на програмата включва усилията на психотерапевт, холистичен диетолог, йога инструктор, масажист.

Повече инфо на: http://kremenastanilova.blogspot.com/2012/03/7.html

ЦЕНАТА НА УСПЕХА -Публикуванa в бр.1 от декември, 2010 в списание Business Lady Magazine

„Трябва да успея на ВСЯКА цена!” Дълго време си  повтарях тази фраза като мантра. Е, успявах. На всякакви цени. С цената на здравето си. На френетичното задъхване по стълбите на тази или онази сграда. На собствената ми слепота за красотата на пролетта или шаренията и спокойствието на есента. На загубените безвъзвратно моменти да бъда с важните за мен хора. На собствената ми глухота да чуя как измъчената ми Душа стисната за шията едвам процежда „Умирам.”  А Егото ми отсичаше: „Не умираш! „  И гордо си плащаше цените. За да получи потупване по рамото от случайни хора: „Браво! Колко си оПРАВНА!”

Случваше се да си позволя да се усетя как Душицата ми е на предела на силите си. И несигурно да се  пооплача на глас. Сякаш очаквах някой друг да свали торбите, които сама бях нарамила. Тогава все се намираше кой да потвърди и да нахрани мислещото-се-тогава-за всеможещо Его, че Може, че ще се сПРАВИ.  Откакто се помнех тези утвърждения галеха ушите ми, че аз съм по-, че аз съм най- в сравнение с някакви, които не се сПРАВЯТ. Дори не ми е хрумвало да подлагам на съмнение, че и онзи, който не прави, може би прави най-доброто, на което е способен в момента. Че може би се обича повече от мен, позволявайки си да бъде средна ръка, т.е. като всички.

Там и тогава възприемех собствените си нагласи за ПРАВЕНЕТО и НЕПРАВЕНЕТО като добри, само защото отговаряха на общоприетата нагласа на западния тип общество-каквото сме ние- че човек е това, което ПРАВИ. Несъзнавайки, че правенето е извън нас, че всичко, което е резултат на правенето е несигурно, нестабилно. Че един ден статута, към който се стремим може да го няма.Че ако замерваме стойността си с онова, което сме направили, лесно можем да рухнем, когато тези външни ориентири се сринат.

В обществото, в което живеем се цени настъпателността, активността, правенето. Т.е. всичко, което е проявление на мъжката енергия. Отхвърля се всичко, що е меко, отстъпващо, пасивно.Т.е. всичко, което е проявление на женската енергия.

Народът ни е казал: „Залудо работи, залудо не стой.” И аз , закърмена с идеята, залудо работех работа заради самата работа. Бях втренчена в успеха заради самия успех. С неприязън гледах на всеки, който беше нехаен и от време на време ленив и пасивен. Мдаа, активността създава усещане за контрол над хора и събития. Активността стимулира  пътуването в света и търсенето на успех  и резултатност навън. Но често е начин да избягаме от пътуването навътре в себе си. Начин да избягаме от срещата с истинското ни Аз, което може да се окаже и уплашено, и уморено, и несправящо се. Наред с онзи имидж, който се стремим да представим на света и себе си, че сме само и единствено СПРАВЯЩИ се. Активността създава усещане за резултатност в унисон с общо одобряваната нагласа за правене и трудолюбие. Но...всичко доведено до крайност създава дисбаланс. Активността не може без пасивността. Мъжкото без женското. Денят без нощта. Огънят без водата. Будното без спящото.

На мен ми трябваха почти 30 години да разбера, че напъните да се правят и оправят нещата, могат да натворят големи бъркотии. Когато един ден, вървейки в парка след две осемгодишни деца, чух едното да казва: „Остави го да отлежи малко. После ще го видиш по друг начин.Сега нищо не прави.” Не можех да повярвам. Едно малко дете беше в допир с идеята за временното нищоправене, а аз тепърва я откривах. Всъщност, ние се раждаме с това изначално знание. Но растейки,  светът на възрастните ни заразява с идеите за успеха и правенето като гаранция за приемане и обичане, отдалечавайки ни от детската лежерност в отношението ни към нас самите и към живота. Правим, оправяме, действаме, гоним, всеки ден сме герои в собствения си филм от типа „Умирай Трудно” 1, 2, 5 и т.н.,  съвсем забравили да живеем в унисон със собствените си лимити. Докато един ден някакво събитие, което е цената на успеха: болест, срив, самота обърне колата. И проумееем един закон за парадокса на успеха. Че, ако искаме нещо, трябва да се освободим от свръхнапъването да го получим. Да намалим темпото. За да стигнем по-бързо до целта. „Бързай бавно!” са казали древните гърци. Но не като съвет в буквалния смисъл на това послание, а като напомняне, че бързането често ни забавя. Уважението към естествените ритми в протичането на нещата, е уважение и към нас самите и е форма на самообичане. Че едно нещо може да се постигне с напъни и задъхване. Или със свирукане по пътя към целта, правейки малки спирки  за отдих. Ориентирането ни само и единствено към целта, насочва погледа ни към бъдещето, а с това забързва темпото на нашето Сега. Докато ориентирането ни към пътуването, сменя фокуса към настоящето. Мести акцента от правенето към съществуването. От бързото към бавното. Но не по-малко резултатното.

И тогава мерило за успеха не е колко сме направили или ще направим, а как се чувстваме в душата и тялото си тук и сега.

Днес за мен успехът не е „на всяка цена”. Той е на цената, която съм готова да платя. Без да ощетявам себе си в един или друг аспект. Защото щом се чувствам добре, значи съм цялостна. Както справяща се. Така и понякога несправяща се. И правеща. И нищоправеща. Приела, че успехът лежи във всеки провал. И провалът във всеки успех. Радвам се, когато съм в цикъла на успеха. Отворена съм за нещата, които идват при мен, обгрижвам ги, поливам ги до тяхното процъфтяване. А когато прецъфтят, приемам, че съм в цикъла на разпад и провал. Оставям ги да си идат, за да се отвори място за нови неща. И все повече си позволявам да Нищоправя. Телефонът звъни. Една приятелка пита:”Какво ще правиш в неделя?” „Как какво? Неделя е ден за нищоправене.” Неделя- произлиза от старобългарския глагол „Не дЯлати”. В превод „Не правя”
К.С.

!!!

ПРОГРАМА  „РЕСТАРТ”

Една различна лятна ваканция в Родопите.

7-дневен празник на сетивата с акценти " Храната на тялото и душата."

Една програма,чрез която:

- Ще възстановите напълно натрупаното през годината напрежение в тялото, ума и душата.

-Ще събудите любопитството към себе си и света.

-Ще се научите да разпознавате и търсите здравословната духовна и материална и храна.

-Ще се научите да прилагате с малки усилия начини на хранене и живеене, които водят до поддържане на идеалното за вас тегло, а за онези,които желаят ще започнат да намаляване на теглото без йо-йо ефект.

Уникалността на програмата включва усилията на психотерапевт, холистичен диетолог, йога инструктор, масажист.

Повече инфо на: http://kremenastanilova.blogspot.com/2012/03/7.html

БЛАГОДАРЯ

Благодаря ти, Господи, за всички хубави моменти и хора, с които ме срещаш през последните години. Благодаря ти, че ме обичаш, и ми пращаш както хора, които да ми подсилват крилата, така и хора, които да ми режат крилата-хора, които да ме обичат, и хора, които да ме мразят.
Благодаря ти, че си ми дал и сила, и слабост. И способност да обичам този прекрасен ЖИВОТ!

На снимката един от тези моменти и едни от тези хора: Мади, Искра и Аксиния-29.10.2010 г. Виена, кафето под къщата на Фройд. 12ти Конгрес по телесно-ориентирана терапия

!!!

ПРОГРАМА  „РЕСТАРТ”

Една различна лятна ваканция в Родопите.

7-дневен празник на сетивата с акценти " Храната на тялото и душата."

Една програма,чрез която:

- Ще възстановите напълно натрупаното през годината напрежение в тялото, ума и душата.

-Ще събудите любопитството към себе си и света.

-Ще се научите да разпознавате и търсите здравословната духовна и материална и храна.

-Ще се научите да прилагате с малки усилия начини на хранене и живеене, които водят до поддържане на идеалното за вас тегло, а за онези,които желаят ще започнат да намаляване на теглото без йо-йо ефект.

Уникалността на програмата включва усилията на психотерапевт, холистичен диетолог, йога инструктор, масажист.

Повече инфо на: http://kremenastanilova.blogspot.com/2012/03/7.html

ДА ОБИЧАШ НА ИНАТ

Размисли върху Синдрома на Стереотипното* мислене в български вариант

NB! Четенето на по-долния текст е противопоказно за хора с изявена липса на чувство за хумор, както и на здрава доза самокритичност
*Справка с Тълковния речник – Стереотип: фиксирана идея или нагласа, че определени хора имат определени качества, поради това, че принадлежат на дадена расова, социална, полова и др. група
Да си хейтър (от англ ез. hate-мразя) е нагласа, която придобива епидемични размери напоследък. Да мразиш някого по класов, кастов, полов, национален и прочеее признак е удобно. Удобно е да насочиш негативизма си към цяла група. Да мразиш на килограм. Ама, я да видим дали сме толкова ербап, ако трябва да се изправим лице в лице с един човек в реалното си ежедневие и да му кажем „Мразя те” или „Дразниш ме”. Ей така, щото олицетворява нещо, което може да се окаже и наш проблем. Ама какво е това нещо? Всеки си знае. Или не знае.
А що ли ни трябва да знаем? По-е лесно да мразим. Другите. И най-добре да отричаме цели групи.
През Соца мразехме американците. Щото пиеха Кока Кола. И станиолчетата на дъвките им бяха по-шарени.А ние имахме само лимонада „Ехо” и бонбони Сен-сен, например.
Сега мразим руснаците. Щото са ни освободили. Без да ни питат. И са ни развалили рахата на жертви. Турците-щото прадядовците им били стратегически по-силни и покорили една разпадаща се държава, докато нашите прадядовци не искали да се минат, че ще имат един цар. Всяка жаба искала да управлява собствен гьол.
Мразим просяците. Щото нищо нямали за губене. И не им се налага данък „спане под стълбите” да плащат.
Мразим и богатите. Щото на тях им се е отворил парашута. А докато раздавали парашутите, последният парашут точно преди нас е свършил. Да, ама поне сме доволни, че и богатите също плачат.
Мразим и докторите и всякакви там помагащи професии. Щото роднините им не се налага да чакат Бърза помощ. Ама нали ги знаем-и те имат проблеми, колкото искаш. Какво като се правят на спасители.
Мразим и учителите. Щото били хахави. А и техните деца все ненаучени ходят. Така де, обущарят ходи бос.
Мразим блондинките. Щото по-ловят око. Да, ама са тъпи. И като им кажеш „Викни асансьора!”, те викат „Асансьореееее!”
Мразим и клюкарките и злобарите. Нищо, че всеки ден си клюкарим на ум, не одобрявайки този или онзи. Какво като не го правим с комшийката.
Мразим и брюнетките. Щото били умни и пробивни. Е, какво от това. Стоят си, завалийкитe, самотни и в дългите нощи измисляли вицове за блондинки.
Мразим де кого сварим-мъжете-щотооо...., жените-щотооо...., циганите-щото.......и май не останаха групи, които да не мразим.
А! И в последния си жизнен път ще намерим повод да намразим и гробарите. Щото те остават отгоре, а ние сме отдолу. И което е вече прекалено. Жито на аванта ядат всеки ден.

В този ред на мисли ми иде да питам. Питам, дали като обобщаваме, като презираме, като стоим с чувство на превъзходство над това или онова, дали изобщо се питаме, че да презираме е начинът на страхливите да покрият страхове и лимити. И още се питам. Всички ли в тези и други мразени групи са за мразене и презиране? Няма ли един-двама, които да стават за обичане. Ей така! На инат! За баланс на толкова омраза! Да, ама за да обичаме, се искат "топки". И енергия, която от мразене да се насочи към обичане.

P.S. Случка с Ванга
Една жена болна от кървяща язва отишла при Ванга да пита дали ще спре теглото й някога. Ванга отговорила: „Ще се излекуваш, когато спреш да ядеш месо.” Жената възкликнала”Как така, че аз съм вегетарианка!”, „ Имам предвид да спреш да ядеш човешко месо”, казала Ванга. Жената ужасена и възмутена скокнала. Ванга прадължила, „Като спреш да”ядеш” хората на ум, ще спреш „да ядеш” и себе си. И не само. И да се опиташ да ги обикнеш, такива каквито са. И себе си-такава, каквато си. Любовта е велико лекарство”

К.Станилова,
Публикувано във в-к "Марица"

ЛЮБОВТА Е ЗАЕДНОСТ, В КОЯТО ДВАМАТА СПОДЕЛЯТ СВОЯТА СВОБОДА

От 08.06.2010 до 12.06.2010 година в страната ни гостува световноизвестният аржентински писател и психотерапевт Хорхе Букай. Гостуването му бе по покана на фестивала „ Пловдив чете”. Хорхе Букай се срещна със свои почитатели в София, Пловдив и Стара Загора. „Нито един човек няма да остане без автограф.”Уверяваха организаторите хората, които се редяха на километрични опашки, за да се срещнат с любимия автор.
Благодаря на шанса, който ми даде поканата от страна на Мадлен Алгафари, да прекарам два дни в официална и неофициална обстановка не само с писателя и терапевта, но и с човека Хорхе. А той се оказа веселяк, с особено чувство за хумор и самоирония, човек, който обича танците, операта и добрата кухня. Истински бонвиван.
Книгите на Хорхе са преведени на повече от 20 езика и навсякъде се посрещат с огромен интерес. Но според него никога не е подписвал толкова много книги наведнъж така както в България. На какво се дължи това? Дали защото българинът е закърмен с приказките, а точно притчите на Хорхе разказват за сериозните неща в живота по един простичък и достъпен начин? Дали защото българинът винаги чака месията от чужбина, който да го вдъхнови, да излекува раните му, да му даде надежда. В един от разговорите стана дума, че когато имаме проблем, сме склонни да търсим причините извън нас и съвети извън нас, сякаш търсим някой друг да ни поеме отговорността за проблемите ни. И ако не сме осъзнати, ни остава само да се мислим за най-нещастната нация, да се депресираме и да се оплакваме от съдбата. По думите на Хорхе доста нации се мислят за най-нещастните на света, нали трябва в нещо да са най- и да са първи.Па макар и в лошото. В този ред на мисли, дали пък огромният интерес на българите към книгите на Хорхе не е продиктуван от търсенето на едни нови стойности и потребности в резултат на икономическите сривове? Хората стояха на опашка пред книжарниците и чакаха автографи, но и се запознаваха, говореха за литература и други ежедневни неща. Разбира се ще има хора, на които книгите на Букай, няма да допаднат, но фактът , че българинът търси духовна храна и книжарниците стават отново средища на духовен обмен след период на застой и преекспонирана важност на материалното консуматорство. Истината е, че Хорхе поднася синтезираната духовна мъдрост без да размахва пръст поучително. За себе си той каза „Аз не съм мъдър, само казвам мъдри неща, събрани от фолклора на различни народи” А на друго място сподели: „Струва си човек да слуша както онези, които знаят повече, така също и онези, които не знаят повече от него.”
Макар че книгите му са преведени на много езици, преди време открих, че няма преведени издания в САЩ, любопитството ми бе задоволено и на въпросът „Защо?” Хорхе разказа следното. За да бъде издадена една книга на чужд автор в САЩ, е нужно той да участва в предавания по електронните медии с цел PR. След едно предаване, агентите не одобрили не -американския му изказ-всичките му изречения започвали със следното: „Може би..”, „Аз вярвам...”, „Не мога да бъда сигурен...”, а за да бъде сключен договорът е било нужно да казва „АЗ знам”, „Правете това и това, защото Аз го казвам.” Оказало се , че в страната на неограничените възможности, човек има ограничени възможности да бъде себе си, а за Хорхе това е да имаш съмнение в единствената правилна гледна точка, и да знаеш, че няма абсолютна истина. Хорхе отказал. По този повод разказа шега за един американец, който изпуснал 20 доларова банкнота в тоалетната и решил, че за 20 долара няма да си цапа ръцете, за да я вади. Но след дълги колебания, нали били пари все пак, извадил нова 20 доларова банкнота и я хвърлил при другата. За 40 долара си струвало да бръкне там. Но с присъщия си хумор Хорхе добави, „това, че аз не съм бръкнал, не значи, че е правилно, то беше правилно за мен.”
Основна тема на лекцията в Пловдив беше темата за любовта. Да обичаш някой с отворени очи е да го обичаш само защото той съществува такъв какъвто е, казва Хорхе. И като пример казва следното: „ Представете си, че имате внук, който идва от време на време в къщата ви, докосва вещи, събаря ги, чупи, пуска боклуци, тръшка се на пода, нарича ви „глупак” и вие го обичате. И когато в пристъп на гняв той ви кресне „Не те обичам.”, вие го прегръщате и му казвате:”Не се тревожи. Аз ще те обичам каквото и да става.”
Доста хора прекарват живота си в търсене на правилната половинка. „Аз не искам да съм половинка. Зрелите хора се срещат в целостта си. Не искам да съм половин портокал, искам да съм цял портокал и да срещна друг цял плод , с който да смесим соковете си.”

По нататък в лекцията си Хорхе сравни една връзка с трикрака масичка, върху която двойката поставя общия си проект-това може да е обща гледна точка, общи неща, на които се смее, общо време за разговори или забавление и т.н. Тази масичка има три крака, наречени: Любов, Привличане, Доверие. Ако един от краката се счупи, масичката пада. Да се влюбиш не е същото като да обичаш – това са две различни неща. Да се влюбиш е въпрос на страст, а да обичаш – това е емоция, чувство. Чувствата и страстите за различни неща. Книгите и науката казват, че страстта е много силно нещо. Ако искаш да покажеш какво е страст може би ето така ще онагледиш – има интензивност, впечатляване и наистина нещо, което те докосва, което те трогва отвътре. Ако сравниш влюбването с обичането, ще осъзнаеш, че обичането не е интензивно. Обичането има дълбочина. И ако се налага да избереш едното от тези две неща, очевидно всеки един от нас би предпочел интензивното. Ето защо, когато премине влюбването, което може да трае от 5 часа до 6-9 месеца, почваме да търсим нов партньор или се чувстваме разочаровани. Доверие е ,когато вярвам, че всичко, което казва другият е истина и да приема, когато той или тя каже: „Не искам да ти кажа.”Това не е лъжа, това е правото на другия да има лично пространство. Привличането предизвиква наслада да виждаш другия, да дишаш общ въздух с него. И любовта, и доверието имат памет и могат да бъдат възстановени при двойки, които са в криза, единствено привличането страда от амнезия, то не може да бъде възстановено на база минали спомени. То винаги е въз основа на това, което другият излъчва към теб сега. Лошата новина е, че не може да се направи нищо, ако другият не ни привлича. То не зависи от нас, зависи от това, което другият прави или излъчва, за да бъде привлекателен за нас всеки един момент от настоящето.
Да си в двойка може да се окаже най-ужасното и най-прекрасното нещо на света. Двойката ще е най-лошото нещо, ако искате от другия да ви спасява, да запълва празнините ви, да ви излекува от скуката и липсата на смисъл. Ние обичаме човека, който идва при нас и казва: “Оу, преди да се запозная с теб животът ми беше в руини, беше истинско бедствие. Ходех от легло в легло, от прегръдки в прегръдки, търсейки кой знае какво. И всеки ден страдах в онзи живот. Сега обаче се запознах с теб и вече всичко ми е ясно, всичко е хубаво и се чувствам в рая.” Това ни харесва, нали? Но не го очаквайте. Пожелавам ви да намерите човек, който ви казва така: “Преди да се запозная с теб животът ми беше чудесен. Бях щастлив преди да се запознаем, наистина си харесвах живота преди да те срещна. Бях в рая преди да се срещна с теб. Сега… е още по-добре!” Ето от това имаме нужда.
Двойката може да се окаже и най-прекрасното нещо, ако видиш, че другият е там да те научи на неща за теб самия, да имаш шанса да растеш с най-доброто огледало –очите на другия-за слепите ти петна. Затова щастливи са двойките, които се обичат с отворени очи. И ако се върнем с примера за трикраката масичка, нейните три крака-Любов, Доверие и Привличане, трябва да стъпват на здрав под, наречен Свобода. Според Букай Любов е да работиш за свободата на другия, дори това да не включва теб.
И ето една от притчите на Хорхе Букай : Разказва се една древна история за двама индианци. Те отиват при великия вожд на племето. Те са младеж и девойка, и казват на вожда „Ние се обичаме! Искаме да ни дадеш благословия или каквото трябва, за да може нашата любов да трае вечно”. Вождът им казва „Хубаво, ще ви кажа какво да правите. Елате с мен горе в планината и ми донесете два орела пък после ще видим”. Двамата тръгват в различни посоки и всеки от тях донася по един орел. Вождът им казал „Вземете сега и завържете крачетата на орлите”, те ги вързали. „Хайде сега, хвърлете ги да летят”. Двамата хвърлят орлите, но те не могат да полетят, защото крачетата им са вързани. Падат на земята и започват да се кълват един друг, за да се отърват от това, за което са вързани. Вождът казва „Добре. Сега скъсайте връвчицата”. Те я срязват и хвърлят двата орела във въздуха. Те политат, започват да летят в кръгове и заедно отлитат към планината. И вождът казва „Ето това е тайната – ако сте завързани един за друг никога няма да полетите. Можете да летите заедно, обаче не се връзвайте. Ако го направите, никога няма да изпитате щастие”
Публикувано във в-к "Хасковска Марица"

!!!

ПРОГРАМА  „РЕСТАРТ”

Една различна лятна ваканция в Родопите.

7-дневен празник на сетивата с акценти " Храната на тялото и душата."

Една програма,чрез която:

- Ще възстановите напълно натрупаното през годината напрежение в тялото, ума и душата.

-Ще събудите любопитството към себе си и света.

-Ще се научите да разпознавате и търсите здравословната духовна и материална и храна.

-Ще се научите да прилагате с малки усилия начини на хранене и живеене, които водят до поддържане на идеалното за вас тегло, а за онези,които желаят ще започнат да намаляване на теглото без йо-йо ефект.

Уникалността на програмата включва усилията на психотерапевт, холистичен диетолог, йога инструктор, масажист.

Повече инфо на: http://kremenastanilova.blogspot.com/2012/03/7.html