Силата на червеното

Силата на червеното

Какво си мислите, когато чуете думата агресия?

Набиват ни в главите, че „Ауууу, агресията е нещо лошо”. Свързваме я с бой, крясъци, убийство. А свързваме ли я с тихото мълчаливо наказване на другия, свързваме ли я с тайничкото отмъщение, с мислите „Нека му или нека й”? Свързваме ли я с всички лоши сценарии, които се въртят в главите ни - самосъжаляващи или наказващи другия? Свързваме ли я с моралния садизъм, в чието блато тънем ежечасно? Не, щото той не е осъдителен от гледна точка на законите. Свързваме ли я с всички болести на душата и тялото?

Да, лошо ще е да си агресивен, но ако не знаем, че агресия означава движение – напред или назад. А не стискане на движението.

Целият жив свят се върти около движението на атака или бягство. Само човекът стои в менгемето на „искам, ама няма как...”, „не искам, защото...”, Ами ако..., то”. От това менгеме произтичат всичките ни страдания, продукт на страховете, придобити докато сме се опитвали като деца да искаме, ама да не е позволено. Да тропнем с крак, ама да ни е забранявано. Защото е невъзпитано или какво ще си помислят другите. Да мълчим, сакън да не обидим другия, щото можел да ни обърне гръб. А това, че, обръщайки гръб, се наказваш сам, според българската поговорка „Сърдит Петко, празна му торбичката.”, е  друга тема. Нали изглеждаме силни и не сме се „унижили”. Да не казваме на онзи, който ни нерви, какво мислим за него, щото е по-слаб или неможещ и, както пише Бернаскони, „А кога този слаб ще се научи да бъде силен и действащ, ако продължават с него да се държат като с крехка ваза?” И така до края на света. Или до дъното на собственото ни блато.

Запитваме ли се, че еквивалент на думата агресия е живот, червено, свобода, себеотстояване, честност, истина и умение да стоиш зад собствената си решения и желания. А всичко, набитото в главите ни като „Лошо е да е агресивен”, ражда болните изродени и извратени форми на здравата агресия. Потиснатата или нездравата агресия е мазохизъм, садизъм, блато, вонящи отношения, задушаване, болест, смърт.

Агресия е самият акт на раждане, агресия е да кажеш, агресия е да отидеш, агресия е да се махнеш, агресия е да умееш да избираш битките си, агресия е да откажеш или да се откажеш - ама не от страх, ами щото не си струва да хвърляш цялата армия на своите ресурси в битка, която ще се окаже твоята Пирова победа. Помним ли думите на Цар Пир „Още една такава "победа" и няма да ни остане един войник” ?

Онзи, който умее да влиза в битки, умее да си пести силите. Атакува или бяга.

Но не от страх, а щото умее да иска най-доброто за себе си. И щото е ценен и заслужава.

И тогава и Господ помага. И дава. Най-доброто, което ни трябва в този момент. 

К. С.