За смислотърсенето

Отдавна, отдавна в един луд и обезсърчителен свят живял търсач... Той бил един от многото: Един търсел подкрепа; Друг търсел правдата; Трети търсел с фенер човека; Четвърти си търсел белята; Някой си търсел съкровища...

Този пък търсел смисъла на живота си.

          Откакто се бил родил, неотлъчно вървял по правата линия на своя живот. Постигал успехи и признания. Кариера. Повишение след повишение. Брак, голяма къща, нова кола. Постигал той това, към което се бил устремил. Но... никога не успявал да се зарадва. Не спирал на поредния връх и погледът му всеки път бил насочен към нов. Нагоре и нагоре!

Когато поглеждал надолу, виело му се свят. Толкова нависоко се бил качил. Страх го било да не падне. А как се слиза не знаел.

            Един ден всички цели, които за един човешки живот могат да бъдат постигнати, свършили. Почувствал се празен. Животът му изглежда нямал смисъл. Досега бил шампион по изкачването. Понеже бил умен човек, си дал сметка, че твърде вероятно е изпуснал нещо по пътя. Затова решил да слезе от поредният си връх, бавно, до долу, и да потърси нещо, което му липсвало.

По пътя надолу срещнал различни хора. Такива, каквито по пътя нагоре не бил забелязал, че има. Толкова бил устремен към поредната си цел.

            Срещнал той един работохолик и го попитал:

            - Какъв е смисълът на твоя живот?

            - Да работя! Мен така са ме учили - залудо да работя, залудо да не стоя.

            Продължил Смислотърсачът спускането си Срещнал един бизнесмен и него запитал за смисъла. А той му отговорил,че смисълът е в парите, защото те карали света да се върти.

            - А и парите не миришат - добавил той - навсякъде и от всичко може да се извадят пари. Стига да не си задаваш много въпроси.

            По-надолу той видял как в едно езеро се оглеждал един нарцис, който му казал, че смисълът за него е да се любува на себе си.

            Черногледецът седял и нищо не правел, само се чудел дали да се захване с нещо или не. Така или иначе, нищо нямало да излезе от това. А бил жив и здрав. Но понеже вярвал, че много хубаво не е на хубаво, вторачено и тревожно очаквал да дойде онова нехубаво.

            Един дребнав човек, чийто смисъл оказал да прави от мухата слон, стоял и се тюхкал, че някой го бил погледнал накриво.

            Друг човек бил превърнал търсенето на чуждите кривици в смисъл на своя живот. Каквото и да направели хората, той все не бил доволен, и все успявал да намери под вола теле.

            Щедрият на услуги не пропускал да помага. Даже, когато не искали помощта му. И после се жалвал, че не го оценявали. А даже, видите ли, имало и такива, които го мразели. Никой не му бил казал да не прави непоискано добро.

            Влюбчивият търсел, кого да боготвори. Неговият смисъл бил да не остава невлюбен.     Надолу по склона Смислотърсачът срещнал един чревоугодник, които живеел, за да яде.

            Смисълът на алкохолика била бутилката. Пиел, за да не мисли за смисъла.

            После видял една къща. На прозорецът й стоял един домошар. И гледал света от своя си прозорец. Попитан за смисъла, той казал:

            - Смисълът е да направиш къща!

            - А защо не излизаш от къщата?

            - Защото моят дом е моята крепост! - уверено заявил човекът.

            Почти в подножието си лежал един мързеливец. Той бил наследил от баща си голямо лозе, което било на склона, по-горе.

            - Човече, защо не обработваш това хубаво лозе? – попитал го Смислотърсачът - Ще се роди добро грозде, ще го продадеш, ще спечелиш, ще си живееш добре?

            - А-а-а, мене на баир лозе не ми трябва! А и защо ми е, като всички, които са се устремили нагоре, минават покрай мен и все ми дават по нещо. Гладен няма да умра.

            - А не те ли е срам така, да те съжаляват, милостиня да ти дават?

           - Не мисля, че ме съжаляват. По-скоро ми завиждат. Затова ми дават. Защото не могат да бъдат и като мен.

Стигнал съвсем в подножието и видял там, долу, че един пътуващ театър бил разпънал шатрите си. Изведнъж Смислотърсачът усетил умора. Странно, никога досега той умора не знаел. Но, не бил лек този път за него пътят надолу, затова и приседнал, да погледа как актьорите репетирали някаква пиеса. Актьорите играели така, сякаш играят на представление. Но когато бъркали, пак почвали отначало. Смеели се над грешките си. Смеели се над себе си и своите герои.

Пиесата се казвала „Човешка комедия”. Захласнат, Смислотърсачът гледал как пред очите му се разгръщал целия му живот и всички хора, които бил срещнал по пътя си. Смеел се от сърце на себе си и над другите. Бил забравил за своето търсене. И за смисъла, който търсел във всичко. Когато се сетил, дори не запитал актьорите за смисъла на техния живот и техния труд. Всяка клетка от тялото му, всяка частица от душата му усещала какъв е смисълът на тези хора!

            Те умеели да се смеят, живеейки в противоречията на живота и смъртта, на здравия разум и лудостта, на доброто и злото. За тях животът не бил нито толкова сериозен, нито пък толкова непоносим. Нищо не било по-важно от друго нещо. И никой не бил по-важен от другия за пиесата. Всички играели в театралното пъстрило с еднаква важност.

            Играта била смисълът на тяхното сега.

Публикувано във в-к "Марица", 2009 г.
К.Станилова