Освобождаващият провал

ОСВОБОЖДАВАЩИЯТ ПРОВАЛ

Олимпиада 2012. Два медала за България. Един куп приказки къде и колко сме се върнали назад; кой е виновен; кой се оправдава и съжалява; кой дири сметка и има ли право и т. н.

Навсякъде в новините доминира думата "провал". Напишете в Гугъл думата и вижте резултата - 359 000 документа, съдържащи думите "провал за България" или "... и Х се провали". Дори не си даваме сметка, че много от спортистите стигнаха до финал. И това вече е успех. На финала има първи и втори. Това е!

Мнозина предпочитат да гледат на тези резултати като провал. Аз предпочитам да ги гледам като освобождение. Освобождение на една шепа млади хора от очакванията на седем милиона души да се преживеят през техните успехи като успели. За 5 минути през ТВ екрана.

Спортистите на една малка нация са натоварени с високи очаквания, така както са натоварени отличните ученици, родени в семействата на нереализирани висшисти. Натоварили на малките си рамене отговорността да успеят за двама, трима или седем милиона. Е, няма как да стане. Все някога този сапунен мехур се пука. И слава богу. С негативите и позитивите от това. За онези, които искат да ги видят. Извън общоприетите представи за успех и провал. Защото хиперинтенцията води до пренавиване - физическо и психическо. Пренавиването - до излишен потенциал. Излишният потенциал залюлява махалото от крайния плюс до крайния минус, от свръхнамерението за успех до резултат неуспех. Хиперинтенцията е на единия край, правенето на грешка след грешка е на другия край. И това е логичният финал. Ако сме концентрирани върху изпълнението, а не върху резултата, натоварен с изпълнение на очакванията  на много хора, грешките не са фатални.  

Нации, при които всеки индивид носи отговорността за собственото си щастие, рядко натоварват с очаквания и отговорности другите. Рядко се люшкат между "Осанна" и "Разпни го". Рядко натоварват с излишен потенциал на очакване за успех спорта си. Страсти има. Но  ПРОВАЛЪТ не е повод за всемирно нещастие. Както и УСПЕХЪТ не е повод за самонадъхване. Брей, какви юнаци сме. Щом сме успели да ударим тавана или сме обърнали някого.

Просто успехът е успех, провалът е провал. И те са само редуващи се мигове. И те са първо мигове от един човешки живот. И са успехи и провали за един човек, после за нацията, която той или тя представлява.

Последните дни станахме свидетели на самонатоварилите се с вина и оправдания изказвания на няколко спортисти. И, от другата страна - хорът на успокоители и критикуващи. Класика в жанра Мазохистична драма. В която недоволните стават доволни, ако критикуват или успокояват. А неуспелите, ако се самосъжаляват.

А всъщност, провалът е освобождение. Той е закономерно слизане до позицията "долу", само, ако щете, и заради закона на гравитацията. Той е освобождение на спортистите от отговорността за щастието на другите. Освобождение е и за зрителите, ако пожелаят да го видят като такова. За да почнат да драпат по посока на собствените си върхове.

И тогава успехите на екрана ще са още един повод за радост. А не единственият.

P.S.

Провалите ни напомнят, че сме човеци. И ни свързват с реалността на възможностите ни. Ако ръстът ни е 160 см., не може да скочим 209 см. па ако ще да се скъсаме, за да бъдем като Стефка Костадинова. И тя едва ли днес може да повтори собствения си рекорд. Той е бил там и тогава. И толкова.

И като нация невинаги можем да надскочим  собствения си ръст. И слава богу. Щото сме човеци. И ако сме човеци, ще приемаме собствените си неуспехи и чуждите като част от цикъла Up and down. И няма да забравяме, че в древността по време на олимпиадите са  спирали войните. Извън нас. И вътре в нас.

За един по-мирен.

Сиреч, по-човешки живот.

И свят.

Кремена

13.08.2012 г.

МЪЖЪТ отблизо

МЪЖЪТ отблизо

 Тук моето намерение е да публикувам всичко по темата, което поствам в моята Фейсбук страница Храна за Тяло, Ум, Душа.

Ще публикувам мнения на мъже - философи, психотерапевти, общественици, писатели. На жени, които през женския си поглед виждат онова, което Е мъжът. През женските си потребности.

Правя го с пълното осъзнаване за нуждата, съпротивите, любопитството и така нареченото мъжко упорство "Мога да се справя и сам".

Аз вярвам, че всеки може да се справи сам. Но когато се давим, за да оцелеем, трябва да поемем хвърлената сламка. А изплуването го правим сами. Ако желаем.

Провокирана съм от мъжките писма, които получавам. От разговорите ми с мъжете в кабинета ми. От женските семинари, които водя, и желанието на жените "Да се срещнем някъде по средата на пътя". Надявам се, тези публикации да помогнат всеки от двата пола да направи своите крачки един към друг, за да стане тази среща възможна. Жените вече го правят. Както и някои мъже. Заради срещата. Тук, в този живот. Не в някой друг. 

СЪДЪРЖАНИЕ

по-долу:

 -МЪЖКАТА ДУША;

- ВОДА И ОГЪН -

за  порастването от момче до мъж;

-ЛЮБОВТА НА ЕДИН МЪЖ;

-ВЪПРОСИТЕ, КОИТО ТРЯБВА ДА СИ ЗАДАДЕ ЕДИН МЪЖ;
-ПРЕДПИСАНИЯТА НА КУЛТУРАТА -

Или за лутането мужду мачизма и метросексулаността
Очаквайте:
-Ритуали на инициация 

...........................................................................................................................................

МЪЖКАТА ДУША

 „Запомни, ти си дошъл тук,

вече разбрал необходимостта да се бориш със себе си,

само със себе си.

Затова благодари на всеки, който ти дава тази възможност.”

Гурджиев

„Твърде дълго избягвах тази тема. За необходимостта и мъжете да разрешат онези проблеми, които правят техния живот и живота на техните близки труден... Може би защото преди дванадесет години в кабинета ми съотношението жени – мъже беше 9 към 1, а сега вече е 6 на 4 в полза на мъжете... Избягвах темата, защото и аз бях роден мъж и моят живот беше подчинен на криворазбраната мъжка власт и защото невинаги съм разбирал собствената си мъжка природа... Мисля, че ние, мъжете, дължим голяма благодарност на онези жени, които без страх говорят, за да изразят не само собствената си болка в рамките на нашата сексистка култура, но и за да освободят мъжете и те да станат по-пълноценно себе си. Техният сърдечен зов помага на мъжете да погледнат по-осъзнато на собствените си рани и резултатът обслужва всички нас. Примерът на жените, които се борят за освобождаване от сянката на колективното, вдъхва смелост на мъжете да правят същото. Докато мъжете не изплуват от мрака, ще продължават да раняват жени и да се раняват един друг и светът никога няма да бъде сигурно и здравословно място. Така че, работата, която вършим, не е само за нас, тя е за тези около нас. Въпреки че неосъзнатите сили, обществените институции и идеологии, които движат нашия живот, притежават такава инерция, че човек не може да се надява на бърза промяна. Можем да работим по осъзнаването ден след ден... За раните. Причините. Лекуването. Защото неосъзнатото следване на обществени роли ранява мъжете, като ги кара да раняват себе си и жените отново и отново. Често се питам как жените започват да мразят мъжете и как мъжете започват  да се мразят  и да се страхуват един  от друг. Затова ще разкривам тайните, които не са нови за никой мъж, но всеки мъж  ги носи в изолация в самотното си уплашено сърце. За да може всеки мъж да погледне навътре в себе си. И да открие по-голяма вътрешна свобода." Джеймс Холис за раните и лекуването на мъжката душа.

.....................................................................................................................................................................

ВОДА И ОГЪН

За поpастването до МЪЖ
Из романа "Чест" на Елиф Шафрак

Има две неща на този свят, които превръщат момчето в мъж. Едното е любовта на жена. Второто е омразата на друг мъж. Баба* обясни, че който познава само първото се превръща в глезльо, който е вкусил само от второто, закоравява и става твърд като скала. А който е изживял и двете, е като меч от калена стомана. Както знаят опитните майстори, най-добрият начин да се кали метала е да го нажежиш в огън, а после да го потопиш във вода." Баба* - баща. Правилното ударение е на второто "а".

......................................................................................................................................................................

ЛЮБОВТА НА МЪЖА

Любовта на един мъж е отражение на характера му... Ако мъжът е спокоен и добър, любовта му е балсам. Ако е сприхав, любовта му ще е пълна с кавги. Ако се самосъжалява през цялото време, любовта му ще се превърне на прах. Ако е весел, любовта му ще прелива от веселие. Преди да хлътнеш по някоя жена, трябва да се запиташ каква любов можеш да и дадеш.”

Из романа „Чест” – Елиф Шафак

............................................................................................................................................

ВЪПРОСИТЕ, КОИТО ТРЯБВА ДА СИ ЗАДАДЕ ЕДИН МЪЖ

„Бъди търпелив към неразрешеното в сърцето и се опитай да обичаш самите въпроси... Не търси отговорите, които не могат да ти бъдат дадени сега, защото няма да можеш да ги преживееш. Въпросът е да преживеееш всичко. Затова преживей въпросите сега. Може би някога, в някой далечен ден, ще можеш да преживееш и отговорите...” Райнер М.  Рилке

„... Съвременният мъж преживява трудностите, които има днес, поради твърде много майка и твърде малко баща в живота си... За майчиния и бащиния комплекс ще стане дума по-късно. ... Сега мъжът трябва да си задава въпроси, раждани от усилието и тъга по бащата. Какви са неговите рани и стремежи, неговият неизживян живот? Всеки мъж трябва да си задава отново въпросите, които баща му е трябвало да  задава за него. Ако иска да знае как да бъде мъж, как да се справи със страховете си, как да намери смелост да прави непопулярни решения, как да уравновеси мъжката и женската енергия  в себе си, без да потиска или преувеличава нито една от тях, той трябва да поеме риска да си зададе тези въпроси сега...

Например, един мъж трябва да се запита: Какви страхове ме блокират? Какви задачи знам, от дълбините на сърцето си, че трябва да поема? Каква е мисията на моя живот извън обществените рамки и очаквания? Мога ли да сближа работата и душата си? Как мога да служа едновременно на връзката с жена и на индивидуацията си? Кои области от неизживения живот на баща си трябва да поема и да продължавам напред? Тогава идва моментът на решителната важност да поемеш риска, смелостта  да изживееш, въпросите в екзистенциалния свят.

Да бъдеш мъж означава да знаеш какво наистина искаш. Изглежда просто, но не Е. Защото това изисква да отделиш вътрешната си истина и потребности от какофонията от лични родителски  комплекси и предписанията на културата. И как, след като отделиш истината, да събереш кураж да я изживееш в реалния свят. Този вид въпроси във вътрешния и външния свят правят мъжа мъж.” Джеймс Холис

.............................................................

ПРЕДПИСАНИЯТА НА КУЛТУРАТА

Или за лутането между мачизма и метросексуaлността

Е. Бадинтер в "ХУ на мъжката идентичност" говори за криза на мъжката идентичност. Криза - резултат на сблъсъка на традиционния образ на мачото и този на метросексулния мъж. Така както жените изминаха своя път от крайната пасивност при патриархата, през бунтарския феминизъм, до баланса  между мъжко и женско,  между пасивно и активно, съвременният мъж търси, макар и несъзнавано, да инкорпорира тези принципи в психиката си стотина години по-късно. Процесът е дълъг, а за някои болезнен, но със сигурност по-благодарен и удовлетворяващ, ако се осъзнава. Защото само онова, което се познава, може да се управлява.
Иначе, то управлява нас. С цената на пропиления ни живот. Защото залепянето само към един модел на поведение води до неговото преекспониране. А белег за това дали нещо е добро за нас, е  усещането за телесен и емоционален комфорт. Независимо дали сме следвали очакваните роли и модели . Душата и тялото ни знае.

Мачото в киното:

 Да си спомним образите на коравия мъж - героите на Слай Сталоун, Арни, Брус Уилис и т. н. Това е един недостъпен образ на мъжествеността, точно толкова фрустриращ обикновения мъж, колкото и свръхслабите модели и Барбита фрустрират жените.
Двама американски учени обобщават четирите мъжки заповеди на мачизма така:

1. No sissy stuff или никакви женски истории - т.е. мъжът трябва да потисне цялата си емоционалост, която е колкото женска, толкова и мъжка характерна черта. Емоциите, които потиснати продължително време, изплуват под формата на симптом - инсулт, инфаркт, депресия и др.
2. Мачото е big wheel или важна клечка, той трябва да доказва превъзходството си пред други мъжкари чрез успеха, който е достигнал или властовия статус, който е заел.
3. Мачото е sturdy oak или здрав дъб - той трябва да не се огъва, да бъде независим, да разчита само на себе си.
4. Give’em Hell - Дай им да се разберат! Мачото трябва да е агресивен, дързък, да рискува, въпреки че инстинктът може да подсказва по-здраво поведение.

Ако тези послания се предават от поколение на поколение, то стресът от осъзнаването на обикновения мъж за невъзможността да влезе в този модел е болезнен. Макар и осъзнавайки собствената си ограниченост като човешки същества със своите несъвършенства, мъжете подсъзнателно ги следват до саморазруха.

              Метросексуалният мъж:

      Като отпор на години налагания мачизъм и опит да се даде реабилитация на  емоционалната, пасивната страна, т.е. онова, което се родее с представата за женското, се роди метросексуалния мъж, представител на който е например Дейвид Бекъм. Тази тенденция е недолюбвана от привържениците на традиционния мачизъм, но е факт. Метросексуалът е мъж, който има силна нарцистична нагласа - интересува се от себе си, глези се, купувайки се гелове, посещавайки козметични салони за педикюр и маникюр, със същата страст, с която вдига и железата във фитнес салона. Той живее в големите градове, метрополиите, от където идва и името, въпреки традиционният каламбур, че метросексуалът прави секс в метрото.

Метросексуалността няма нищо общо  с хомосексуалността, тя е по-скоро поведенчески хермафродитизъм, в който част от  новите мъже сякаш се чувстват по-добре.

      Но всъщност метросексуалността, според списание Insight, е само една мимикрия, поведенчески опит да се събере анимата и анимуса, докато дълбоко в себе си мъжът в все още е подвластен на законите на мачизма. Това е само външен опит на вътрешна невъзможност мъжът да  преживее и обикне и мъжката, и женската страна в душата си. Несъмнено ролята на родителите е огромна в този процес - от една страна, е способността на майката да „пусне” сина си, да го отбие, да му позволи да попадне под влиянието на баща си. Но колко са майките, които изграждат нездрави връзки със синовете си, поради неуспеха си да осъществят здрави и пълноценни отношения със съпрузите си? Защото едно момче има нужда да се откъсне от влиянието на женското и да се приобщи от бащата. В много примитивни племена това е бил процес, който се нарича инициация, когато цялото племе провежда ритуал на откъсване и момчето спира да е син на майка си, за да влезе в клана на мъжете.

Следваща публикация:
Ритули на инициация

„...Твърде дълго избягвах тази тема - Темата за необходимостта и мъжете да разрешат онези проблеми, които правят техния живот и живота на техните близки труден... Може би, защото преди дванадесет години в кабинета ми съотношението жени –мъже беше 9 към 1, а сега вече е 6 на 4 в полза на мъжете... Избягвах темата, защото и аз бях роден мъж и моят живот беше подчинен на криворазбраната мъжка власт и защото невинаги съм разбирал собствената си мъжка природа... Мисля,че ние, мъжете, дължим голяма благодарност на онези жени, които без страх говорят, за да изразят не само собствената си болка в рамките на нашата сексистка култура, но и за да освободят мъжете и те да станат по-пълноценно себе си. Техният сърдечен зов помага на мъжете да погледнат по-осъзнато на собствените си рани и резултатът обслужва всички нас. Примерът на жените, които се борят за освобождаване от сянката на колективното ограничаващо, вдъхва смелост на мъжете да правят същото. Докато мъжете не изплуват от мрака, ще продължават да раняват жени и да се раняват един друг, и светът никога няма да бъде сигурно и здравословно място. Така че, работата, която вършим, не е само за нас, тя е за тези около нас. Въпреки че неосъзнатите сили, обществените институции и идеологии, които движат нашия живот, притежават такава инерция, че човек не може да се надява на бърза промяна в масов мащаб. Можем, обаче, да работим по осазнаването ден след ден... За раните. Причините. Лекуването. Защото неосъзнатото следване на обществени роли ранява мъжете, като ги кара да раняват себе си и жените отново и отново. Често се питам как жените започват да мразят мъжете и как мъжете започват да се мразят и да се страхуват един от друг... Затова ще разкривам тайните, които не са нови за никой мъж, но всеки мъж ги носи в изолация в самотното си уплашено сърце. За да може всеки мъж да погледне навътре в себе си. И да открие по-голяма вътрешна свобода.„
Джеймс Холис за раните и лекуването на мъжката душа.