Отвъд буквалния смисъл на думата "земетресение"

ОТВЪД БУКВАЛНИЯ СМИСЪЛ НА ДУМАТА "ЗЕМЕТРЕСЕНИЕ"

Размисли за смисъла, избора, и страховете, породени от една астропрогноза

           Тази статия е провокирана от разговорите ми, проведени на улицата, в магазините, и с моите клиенти преди и след този Великден (2009г.), който мнозина ще запомнят.

            Да, но с какво? Дали със страха, паниката, напрегнатото очакване, насмешката на недоверчивите или с придобитата нова опитност?

            Иска ми се да споделя една малко по-различна гледна точка, отвъд негативността на това събитие, търсейки смисъла на онова, което се случи в душите и сърцата на мнозина от жителите на Хасково. Защото според Виктор Франкъл - психиатър, прекарал години в концлагерите по време на Втората Световна Война, всяко човешко същество е водено от търсене на смисъла на своя живот и събитията в него.

            Разбира се, личен избор е на всеки човек, осмисляйки събитието, дали ще избере да се гневи на астролога Емил Лещански, дали ще се гневи на себе си, че се е „вързал”, дали на медиите, които го раздухаха или ще избере да погледне отвъд буквалното послание на тази прогноза и ще съзре нещо хубаво и предвещаващо нещо ново.

            Естествено е тази прогноза да засегне основния човешки страх - страхът от смъртта. Преживяла съм го реално в две земетресения от ранното си детство в близост до Вранча и Стражица. Но в същото време далечен спомен ми са по-спокойните реакции на хората. Защо ли? Там и тогава сякаш бяхме заети да си подаваме чай и топли одеала, а не да следим прогнози и информационни емисии от единствените медии БНТ и БНР. Преживявахме реалните последствия, а не нагнетения страх от леещи се навсякъде предавания.

Именно този атавистичен страх накара много хора да напуснат жилищата си тогава в Хасково и да потърсят вариант, които им гарантира, че ще има още много пъти утре за тях. И това е толкова естествена човешка реакция. Само, че ние - хората, прекарваме целия си живот в страх за живота си, който в крайна сметка много често се оказва и страх от самия живот - да се живее с цялото му разнообразие от хубаво и лошо - т. е. дали този всекидневен страх за утре не ни пречи да преживяваме всеки един ден като Велик, да отваряме очи като в сутринта на този Великден и да благодарим, че имаме щастието да преживеем още един ден в цялата му шарения? Защото смисълът на празниците в едни по-архаични времена е бил да се отбележи цикличността на сезоните - раждането и умирането на нещо. Защото и раждането, и умирането стоят в двата края на онова чудо, наречено живот. Да си зададем въпроса за колко от нас празниците минават в обичайното преплюскване и обичайното скарване за разнообразие с най-близките в рамките на собствените къщи.

            Ще си позволя по този повод един цитат от Д. Зохар: „ Съвременната западна култура е духовно онемяла, т. е под духовно онемяла имам предвид, че сме загубили усещането си за изконни ценности, свързани със земята и сезоните, с деня и отминаващите часове, с всекидневните ритуали на живота ни, с тялото и неговите промени и със смъртта като естествен край. Ние виждаме и преживяваме само непосредственото, видимото и прагматичното. Ние сме слепи за дълбоките символни и смислови равнища, които поставят целите, дейностите ни и нас самите в една по-широка екзистенциална рамка. Не сме далтонисти, а слепи за смисъла. Как сме станали такива?”

            Имам нуждата да споделя моето тълкувание за смисъла на събитията на Великден с надеждата, че има хора, които са намерили подобен смисъл за тях самите.

            Буквално думата „земетресение” означава разместване на земни пластове  и пренареждане в резултат на натрупано геофизично напрежение. Ние - хората, все търсим буквалното, но можем ли да разгледаме астропрогнозата като символна прогноза за някакво разместване на пластове, но в човешките ни души? И ако всеки човек има своите основи, т. е. своята духовна почва, на която стъпва и ако е здраво заземен, той всеки един момент знае кой е, какво иска, накъде отива, доверява се на собствените си усещания и преценки и не е лесно манипулируем. А когато няма тази заземеност, народът казва, че такъв човек „хвърчи в облаците”. Дали пък земетресението не беше умотресение или духовно разтърсване, за да слезем от фантазиите си и да погледнем какво има под краката ни и кои са важните неща в живота, защо тогава мнозина не останаха в къщите, които с толкова жертви се изплащат цял живот? За психоанализата къщата е символ на човешката душа - всъщност, за да се усети щастието да е жив, човек трябва да напусне къщата си, т. е. ограниченията на собствените си стени и да види, че навън е зелено и красиво. Да излезе и да сътвори една нова реалност, воден от преживяното осъзнаване, че няма по-важно нещо от живота и че животът е извън бетонните стени. Ванга казваше: човек има една уста и един гъз - не може да изяде за двама - трима, да има за двама - трима. Колко разбраха, че да се пътува, да се спи на палатка и да се прекарва сред природата е нещо толкова естествено и толкова забравено от мнозина. Дай боже повече хора да имат този стремеж за нещо различно на следващия празник, но не водени от страха за живота, породен от една прогноза, а от желание и осъзнат избор да се празнува животът извън обичайната рамка.

            Не мога да бъда убедена в мотивите на астролога, правейки и разгласявайки тази прогноза. Допускам, че мотивите му не са целели психозата, която настана. Но онова, което ме обезпокои, беше арогантността и категоричността на един човек, който има достъп до някакво познание, което може и да има своите здрави основи. Не можах, обаче, да повярвам на човек, който няма смиреността да каже: „аз виждам нещо, но може и да греша”. Защото дори и най-осъзнатите хора правят своите грешки, но големите хора се познават в смирението и съмнението, което имат към собствената си истина. Преди години Ванга предсказа, че Курск ще потъне, и никой не разбираше какво означава това, защото град Курск не е на море и едва, когато потъна подводницата Курск, посланието й стана ясно. Затова потърсих смисъл извън буквалното послание за земетресение.

            Моят смисъл на това е, че именно арогантната категоричност на Лещански накара много хора да излязат извън рамката и да си припомнят какво щастие е да осъмнеш и да видиш следващия ден и че няма нищо по-важно в живота от самия живот.

            Искам да завърша с мисъл, която споделям: „Вярвам на всеки, който се стреми към истината, но се съмнявам във всеки, които твърди, че я е открил.”

К. С.

Публикувано във в-к "Марица", 2009 г.

Вечер на отворените врати на 11.05.2012 г.

ОТВОРЕНИ ВРАТИ В СТУДИО "РЕА"НА ЯГОДИ, СЛАДОЛЕД И ШАМПАНСКО -

Среща - разговор от 19.30 до 21.30 часа на 11 май, 2012 г.

Ако желаете да разговаряме по въпроси, които ви вълнуват, напишете ги в анонимен плик и ги донесете на срещата. Въпросът на всеки ще бъде разгледан в играта "Аз на твое място".

Ще поговорим и за лятната програма за събитията в студио "РЕА".

Очакваме Ви!

Записване до 09.05.2012 г. Входът е свободен, но тъй като пространството не е неограничено, моля Ви, заявете участие по-раничко на мобилен телефон: 0897 06 03 00.

БЪРЗАЙ БАВНО

БЪРЗАЙ БАВНО!

 НЯКОЛКО ДУМИ ЗА ПСИХОЛОГИЯТА НА БАВНОТО ХРАНЕНЕ

„Седни на масата! Кой те гони! Хапни спокойно!”, казваше баща ми, когато ме свареше отворила хладилника, набързо хапваща каквото ми падне, защото все нещо друго ми беше в главата и бях там, закъдето бързах, но не и там, където бях!”

Това беше десетина години преди епидемията на бързото хранене да завладее и нашата страна. И гледката на хора, които вървят и ядат, шофират и ядат или гледат телевизия, работят на компютър и ядат, не беше обичайна.

А днес живеем във време на скоростта - напъваме се за повече - да печелим повече, да видим повече, да имаме повече, да направим повече. Живеем на ръба на изтощението. Затлъстяваме, депресирани  или тревожни, се извиняваме със стресовия начин на живот. А запитваме ли се, далистресовият начин на живот ни е наложен или е самоналожен. И можем ли да избираме нещо друго?

„Кой те гони?” беше фразата, която си спомних, години след като въоръжена с познания по психотерапия и диететика, си обясних колко интуитивно един  човек без познания беше сложил диагноза на нещо, което щеше да  стане начин на живот на моето и следващите поколения. Макар като цяло да е много тревожен за всяко малко детайлче от живота, баща ми никога не пропуска ядене, сяда намасата,  и всичко, което е важно, се изключва като цялото му внимание е посветено на храната. На 68 г. няма нито една излишна тлъстинка и не се е оборудвал с обичайните за годините му - високо кръвно и сърдечно-съдови заболявания. 

Повече за връзката между стреса, начина на хранене и болестите:

 Научните факти: Последните изследвания по психология на храненето доказват, че не е важно толкова какво ядем, а КАК го ядем. Защото хора, които подбират храната и са вманиачени на тема „здравословно хранене”, невинаги са най-здравите и най-слабите. Обяснението е логично и простичко.

Когато бързаме и вършим по няколко неща едновременно или мислим за много неща, тялото ни включва т.нар. симпатиков дял на нервната система, който отговаря за нашето оцеляване. Това е един отработен с хилядолетия механизъм на тялото ни да бяга от реални опасности - врагове, природни бедствия и т. н. Симпатиковият дял включва на режим Атакувай или Бягай под влияние на отделените стрес хормони - адреналин, норадреналин, кортизол, които учестяват дишането, забързват сърцебиенето и повишават кръвното налягане, с цел напрягане на мускулите, за да можем да се спасим от опасностите, идващи отвън. Когато обикаляме из апартамента и хапваме по нещо в движение, докато се приготвяме за работа или когато  гледаме телевизия или  шофираме, ядем по някой хамбургер, нервната ни система го разпознава като опасност, а това е  начинът, по който тя реагира, когато  има реална заплаха. И включвайки същия механизъм, храносмилателните функции и метаболизмът са изключени. Защото по-важно от това тялото да бъде нахранено, е то да оцелее. За него всичко това, което ни кара да търчим френетично и да вършим по няколко неща едновременно е СТРЕС. Но, когато седнем спокойно на масата, хапвайки в приятна компания, говорейки не за проблемите от деня, а нещо по-лежерно, тялото включва парасимпатиковия дял на нервната система - тялото е в релакс, храносмилането работи на пълни обороти. Доказано е, че ако говорим за проблеми по време на хранене или ако се караме, вероятността да затлъстеем, да страдаме от депресия или соматични болести е много голяма.

Едно сравнително изследване на здравето на хората във Франция и САЩ показало, че, въпреки че французите ядат повече сирена, т. е. мазнини, пият алкохол, пушат, са по-здрави от американците и значително по-слаби. Едно от допусканията на диетолозите било, че французите пият повече вино, което съдържа полифеноли, които предпазват от коронарни заболявания. Да, но другото допускане било, че редовното пиене на големи количества алкохол унищожава мозъчни клетки, води до чернодробни заболявания, пречи на имунитета. Скоро ключът към палатката бил открит: мотото на французите е: „Яж и се наслаждавай”. Докато ядат спокойно, наслаждавайки се на няколкочасови хранителни ритуали, французите празнуват всеки момент с храната. По това време симпатиковият дял на нервната система е изключен, включва се парасимпатиковият дял. Тялото и психиката е в състояние на релакс и всички функции, консумиращи удоволствието да си жив, работят на пълни обороти. Човек е по-здрав и по-щастлив, когато избира да бъде в бавното.
К. С.
Публикувано на 02.05.2012 г., в-к "Хасковска Марица"