Това е една много стара игра. Започнала малко след като Бог дарил първите хора със словото. Първоначално словата имали една практична цел. Да улеснят хората да назовават нещата. Нещата, които им трябвали, и нещата ,които не им трябвали. Точно днес. А нещата не били нито добри, нито лоши. Просто били. И хората ползвали нещата тук и сега. Толкова колкото им трябвали. Нито повече. Нито по-малко. Нямало мисъл да си оставят за утре. Защото нямали идея за утре. Всичко било само тук и сега. Не след дълго, обаче, разбрали, че има и утре. А за утре нещата не били сигурни. Появил се страхът от липсата. А с него се появил и страхът от болката. А болката била силна-боляло тялото, боляла и душата. И тогава хората заживели не в тук и сега. А с идеята за после. И всичките си действия подчинили на желанието да избягват липсата и болката, породена от нея. Започнали да се вкопчват в нещата-наричали ги любими-дори да не им трябвали точно тук и сега. Колкото повече мислели за после, с толкова повече страхове се сдобили. Скоро първите хора разбрали ,че по-страшно от това да загубиш любимо нещо, е това да загубиш любим човек.
А думичките от средство за назоваване на хора, неща, преживявания-такива каквито са- започнали да стават средство за манипулиране. И за печелене на власт. Над другия. Тогава започнала тази игра без край. И без победител. На преследвач, жертва и спасител. Игра, която разиграваме и до днес. Играем неуморно. Не казваме, а замазваме. Манипулираме.Насилваме. Драматизираме. Последователно разменяме местата си- макар в едни и същи диалози. Игра, в която всеки слага отговорността в ръцете на другия. Само не и в своите. За своите чувства. И своето поведение.
Преследвачът, нахъсано и арогантно, обвинява насочил пръст: „Как можа?”; „Ти винаги правиш това!”; „Ти никога не виждаш, не чуваш.”; „Аз за тебе колко правя, а ти?”-списъкът ще довършиш сам, Читателю.
Жертвата,разбира се, е „чиста” в своите очи. Толкова страдаща и беззащитна. Пред това, което някои друг й е сторил. Тя е не по-малко арогантна. Но в дразнещото си хленчене. И във вменяването на вини: „Ако не правиш това, аз няма да се притеснявам, разболявам, страдам..........”; „Вдигнах кръвно от тебе.”; „ Като ме умориш, ще видиш.” И тук,вярвам, всеки може да напише по още едно изречение. Класика в мъченическия жанр.
Спасителят пък е толкова грижовен и мил. Помага и успокоява:”Хайде не се кахъри!”; „Всичко ще се оправи.” И хуква да оправя нещата без дори да е помолен. Дава съвети на жертвата, която все се оплаква от дертовете си, но нищо не прави, за да ги оправи. На преследвача, на който все не му „увира” главата и дава мило и драго да излезе прав. И всеки контролира другия: преследвачът- притискайки; жертвата-мрънкайки; спасителят-помагайки. Играем тази игра.Без край. Ту сме жертви, ту преследвачи, ту спасители. Игра, в която всеки е прав, но никой не е щастлив.
И както е известно, една игра спира, ако някой излезе от нея доброволно. Или ако болест изневиделица не го извади доброзорно. Или пък не влезе достоен заместник. Та тази игра би спряла, ако някой от тези тримата просто спре. Спре да има нужда от битката. Да търси в другите оправдание за собствените си чувства и поведение. Да спре да има нужда другият да се кае или да бъде виновен. Да спре да се нуждае от победа на всяка цена. Сиреч, на цената на собственото си здраве и щастие.
К.Станилова
!!!
ПРОГРАМА „РЕСТАРТ”
Една различна лятна ваканция в Родопите.
7-дневен празник на сетивата с акценти " Храната на тялото и душата."
Една програма,чрез която:
- Ще възстановите напълно натрупаното през годината напрежение в тялото, ума и душата.
-Ще събудите любопитството към себе си и света.
-Ще се научите да разпознавате и търсите здравословната духовна и материална и храна.
-Ще се научите да прилагате с малки усилия начини на хранене и живеене, които водят до поддържане на идеалното за вас тегло, а за онези,които желаят ще започнат да намаляване на теглото без йо-йо ефект.
Уникалността на програмата включва усилията на психотерапевт, холистичен диетолог, йога инструктор, масажист.
Повече инфо на: http://kremenastanilova.blogspot.com/2012/03/7.html
